Фестивала

ТЕАТЪРА - УТОПИЯ

Утопията е взор в кърмата на бъдещето,
раздалечаване от времето, бродерия на
несбъдването. Тя е разликата между вчера,
днес и утре, тя е мечтание, през което дишаш и
издишваш вселената. Тя е хартиеното корабче
от детството, с което плуваш през Сахара.
Утопията е възможността да повярваш във всички
футуристични версии на живота. Тя е шумът на
всички есенни листа в следващото столетие,
тя е солфежът на пеперудата, която още не
е полетяла, тя е плантации от вяра. Тя е
всичко, което не можеш да докоснеш с ръце, а
много ти се иска. Утопията е ултрапротест
срещу чизмите на деня, срещу дограмата на
мечтите, срещу ДДС-то на сълзата и усмивката.
Тя е нектарът на всички упования, блянове.
Тя е приливите и отливите на надеждата. Тя е
АЕЦ на надеждата. Тя е надежда в надеждата.
Утопията е памет. Хирургичен прорез в миналото.
Молекула на спомена. Мръкнали птици, накацали
по тепетата на Пловдив. Всемирна тъга по
неизвървените улици. Отминали векове, събрани
в шепа. Утопията е всичко, което трябва да
се случи. Да се обобщи. Да се изгради. Да се
редактира. Да се издигне. Да се разпери. Всичко
онова, което ще взриви метеорологията. Ще
пръсне философията. Ще пробие залези и изгреви.
Ще остърже облаци и месечини.
Ще размести сезоните. Ще откърти времето.
Ще направи пълна, тотална, радикална, епична
промяна на душите ни.
18 години „Сцена на кръстопът” произвежда
утопии. И това го прави едно от най-важните
неща на този свят.Да живее Фестивала!

ДА

Да кажеш на родителите си, че заминаваш в Пловдив на Фестивала. Последните
години от такива като теб телефон 112 се видя в чудо. А те, както знаеш,
си имат и друга работа. Разбирам колко си влюбен в „Сцената”, но това
не ти пречи да им драснеш поне един sms. Хората не са виновни, че ти си станал
ултрас на Фестивала. А и вероятно , горките, са имали съвсем други планове за
твоето развитие. Познавам ги, искаха от теб да станеш адвокат, строителен
предприемач или юпи, но в живота явно няма рецепти за това.

Да не дойдеш в последния момент, да започнеш да мънкаш
за билети и да се чудя какво да те правя. Хиляда пъти
ти казах – още от миналата година да си направиш
пълен абонамент за всички представления. Така е най-чисто. И
най-европейско. Абонаментът ти дава и много екстри – безплатна
охрана из нощен Пловдив, пиене на корем и далак в UPARK, но
най-вече лично запознанство и вкусна и незабравима вечеря с
икономическия директор на Фестивала, живата легенда Димитър
Малашинов. Така че си удари един абонамент за следващото
издание. За да разказваш на поколенията.

Да не забравиш да си сложиш на телефона химна на
Фестивала. Когато някой те търси, е препоръчително
да се чува химнът. Иначе е страшна разправия.
А и ставаш подозрителен. И почват да те гледат накриво. Да
беше само това добре, но понякога ултрасите на Фестивала са
безпардонни и хапят. Точно като Луис Суарес. Знаеш, че се славят
като номер едно сред ултрасите от всички театрални фестивали.
Ето по тази причина от 10 до 24 септември си смени мелодията.
Иначе никой не носи отговорност за теб. А и за какво са ти чужди
зъби по тялото.

Да натъртиш на съпътстващата програма. Но като ти казвам
да натъртиш, това е точната дума. Тази година книги,
музика, танци и още несметни неща. Луд ще станеш. Ако
си самотен, Фестивалът осигурява компания. Ако си тъжен, нещо много
повече. А ако си в депресия, ще бъдеш съпровождан от комици. Да си
виждал такава екстра някъде? Не си. И няма да видиш. Това е абсолютна
новост за света. От другата година ще пуснем и трагици – за такива, които
са в безкрайна еуфория. Кво ще кажеш?! А…

НЕ

Не се изненадвай, но от тази година въвеждаме
задължително облекло. Миналите години
махнахме чехлите и анцузите, от тази всеки трябва
да е облечен от колекцията на Фестивала. Ако си купил билети за
повече от пет представления, ще имаш няколко безплатни атрибута. Ако
си с абонамент – всичко е безплатно. Модните магазини на Фестивала
са пръснати навсякъде из града. Колекциите, както се казва, са до чорап.
Направихме го, защото сме първите, които въстанахме срещу анцуг-чехло
културата. И си даваме сметка, че трябва да продължим това велико дело.

Не се притеснявай, ако по време на фестивалните дни някое представление
не ти хареса, не ти допада и подобни работи. Единствено, което ти
казвам да направиш, е да изразиш мнението тихо, така че никой, ама
никой да не го чуе. Както се казва – ще го вкараш в себе си и дотам. Място, където
можеш да го споделиш малко по-високо, малко по-артикулиращо, и както се казва да
излееш болката си, е в офиса на група „Брат” на първия етаж на театъра. Група „Брат” е
формирование от четири жени, които се грижат за такива като теб. Помагат им да хванат режисьорската линия. Това се нарича светкавична фестивална реакция, нали…

Не унивай, ако нямаш билет и не можеш да влезеш. Знам колко жестоко,
нечовешко е това. От тази година сме погрижили на всяко едно от тепетата
да има монитори. Да, не е същото! Няма е миризмата на сцена, но все пак
е нещо. Нали… И ако и там е претъпкано, има втори вариант – разказвачи на
представления. Те ще бъдат със специални униформи, с надпис на гърбовете –
„Помощ”. И ще са във всички невралгични точки на града. Услугата е срещу
цената на половин билет. Подбирали сме ги с ужасно прецизен кастинг. И те
уверяваме, че няма да съжаляваш, ако използваш услугите им.

Не си тръгвай от Пловдив, като свърши „Сцената”. Остани
ни си в най-великия град на света. Купи си апартамент
или си вземи квартира. Знаеш, че цените на имотите за
феновете на Фестивала са съвсем различни. Това е, както винаги
съм ти казвал, един добър избор за живота ти. Ще си стоиш, ще
се разхождаш, ще си ходиш по галерии, като истински човек.
Като бял човек в бял град. И ще си чакаш следващия
Фестивал на спокойствие. А не да се прибереш и още
на следващия ден да те юрне началника, да те
налегнат грижите на бита. Изживей остатъка
от живота си артистично, аристократично.
Ти го заслужаваш!


 

Елин Рахнев