19-та „Сцена на кръстопът” остави следи

sceСъс 100% изпълнена програма 19-та”Сцена на кръстопът” спусна завеси и
обяви своя успешен край на 23 септември,оставил реални следи в паметта на времето. Мотото на тазгодишното издание бе ”Театърът-следите”, достойно защитено от реализираните  22 спектакъла, три от които международни, и 7 атрактивни съпътстващи прояви - кръгла маса по проблемите на новата българска драматургия, представяне на книги, спектакли на студентски театри, концерти, реализирани в 4 локации пред близо 10 000 зрители. В успешната им реализация  участваха 19 професионални театри и театрални компании с над 1000 изпълнители в това число художествено-артистичен и сценично-технически персонал от страната и чужбина. Пловдивчани имаха привилегията отново  да се срещнат с едни от най-големите имена на театъра.    

През отминалите 14 фестивални дни Пловдив затвърди името си на всепризнат театрален град със своя  преданна публика – естетска, разбираща и рекламираща знаковото събитие ”Сцена на кръстопът”. И въпреки  осезателно променената среда, в която се проведе 19-то фестивално издание, съпъствано  с ежедневно провеждащи се разнородни по своя характер и съдържание културни и други прояви, в много случаи пречещи си една на друга, театралният  маратон запази своята творческа  устойчивост,  като по убедителен начин доказа, че той е запазена марка на Пловдив в културния календар на България.

„Фестивалът се превърна в средище на идеи и на смислени сценични послания,
в ярък и значим форум” бе посочено в поздравителния адрес на министъра на
културата г-н Вежди Рашидов до организаторите на „Сцена на кръстопът”.

Видимо недостатъчен се оказа интересът на младата театрална публика към   проведените в двора на театъра няколко съпътстващи прояви и най-вече към спектаклите на студентския театър при Нов български университет и Клубът на
лъжците.

Затваряйки страницата на 19-та”Сцена на кръстопът”,фестивалният екип,оглавяван от основателя и артдиректора проф.Стефан Данаилов,отправя
смел поглед напред към 20-я юбилеен фестивал през 2016,чийто прояви
без съмнение  ще гледаме в обновената зала на Драматичния театър.


                                ДИМИТЪР  МАЛАШИНОВ

25.09.2015 г

Сцена на кръстопът приключи. Следите остават безвремието!

DSC 0420Ден последен от Сцена на кръстопът!

Две постановки за безкрайния път на актьорите спуснаха завесите на блестящото 19-то издание в Пловдив.

Камерната зала на Драматичния театър отново е пълна, но този път духът в нея е доста различен, бих добавил сантиментален. Навярно породен от факта, че 19-то издание на Сцената е в самия си край. Остава само да се изиграе последното представление от програмата на фестивала "Чинечита" от Тиери Дебру. Режиьор е Емил Бонев.

Стефан Мавродиев, Виктория Колева и Милко Йовчев са една много интересна актьорска симбиоза на Театър 199. Постановката разказва за загубените човешки взаимоотношения на един актьор в края на земния си път. Действието се развива във вечния италиански град Рим. Преди това обаче съдбата го среща с един от осемте му внуци, който той никога не е виждал. По ирония на съдбата внукът върви по-стъпките на дядо си, а това отваря заключени врати в съзнанието на човка.

Застарелият и сприхав актьор има една мечта, да изведе на сцена своя живот, който е изпълнен с много перипети от началото до средата на  20 век. Но така и не може да я реализира повече от 20 години, като прави животът му загубен.

Актьорската игра ни вкарва в онази бездна за смисъла на живота. Бездна, която крие в себе си толкова много отговори, но в крайна сметка отвежда всички в безкрайната тишина на времето. Така се случва и с главния герой на Стефан Маврудиев, който обаче и след смъртта на сцената (блъснат злощастно, след като отива да купи бутилка вино от местната бакалия) остава да търси себе си. Той се противопоставя на всички житейски норми създавайки своя система, която предава на внука си.

Пиесата "Чинечита" е страхотен избор за края на 19-та Сцена на кръстопът за смисъла на човешкото съществуване от призмата на актьора.

След края на пиесата директорът на Сцена на кръстопът г-н Малашинов закри фестивала с благодарност към спонсорите и публиката, които направиха това факт.

"Няма друг фестивал в България, който да върви вече 19 години, ръка за ръка, със спонсора си (посочвайки почетния консул на Украйна Димитър Георгиев). Закривам фестивала!", сподели Малашинов докато тримата актоьри изчакваха реда си, за да се поклонят на величествената пловдивска публика.

Вижте и паралелния спектакъл изигран в Дома на културата "Борис Христов" - "Стреляйте по артиста" за края на 19-та Сцена. Следите.

 

Васил КИРИЗИЕВ

Електрическият стол, след който запазихме мълчание

tok DSC0438Страшно е да си осъден на смърт. Може би. И вероятно заслужено. По-страшно е обаче присъдата да не се изпълни съвсем. Нямаше ток за електрическия стол на Александър Секулов. Това не означава, че нямаше мъртвец. Смърт имаше – смърт на глупостта.


Дебютния т спектакъл на пловдивския писател и драматург събра стотици погледи. Изумени, ужасени, учудени, гневни, очаровани – имаше всякакви, но не и безразлични. Макар и самият Секулов да определя „Няма ток за електрическия стол“ като комедия в дадени моменти, някак не мога да се съглася с него. Това е един контрастен спектакъл на всичко, което сме гледали до момента върху театралните сцени у нас. За което можем да благодарим на режисьорското майсторство на Лили Абаджиева. Нещо ново, нестандартно и впечатляващо. Толкова контрастни са и двамата герои в представлението. И толкова, толкова добри са Калин Врачански и Краси Доков. Първият – престъпник, осъден на смърт, изключително интелигентен, четящ, умел манипулатор, който с лекота борави с думите, чиста проба Ханибал в някои моменти; вторият – чиновник, движещ се праволинейно, не чете и не се интересува, няма възприятия за естетиката, символ на системата и реда, екзекуторът.


Съвсем нова е темата, която се поставя в спектакъла. Не е никак лесно да се извърши смъртна присъда над какъвто и да било човек. Със сигурност обаче по-трудно е да бъде екзекутиран интелигентният такъв. Особено, ако той и самият екзекутор са последните човеци на тая планета. Кое е по-важното- вината, редът или бъдещето?  Това ни бе показано и на самата сцена. Подсъдимият не само успя да се отърве волтажа, но и вмени на чиновника, че е болен, че няма ангел хранител, че всичко, в което вярвал до момента е една голяма заблуда. Но предизвика най-страшното- уби екзекутора си и остана вързан на стола. Осъденият на смърт екзекутира собствения си палач с думи, но и сложи себе си на гилотината. Интересни за наблюдение са връзките между апокалипсиса, който косвено ни е представен на сцената и библейските мотиви, преплетени в диалога между двамата герои.


И без да ви преразказвам повече какво се е случило – обърнете внимание на сценографията, която е истинско изпитание за Калин Врачански и Красимир Доков. Двамата са затворени в изолирана стая, в която след определен момент започва да се диша доста труд но, а спектакълът е с приблизително времетраене час и двадесет минути. Освен това, те не виждат реакциите на зрителите, не чуват нищо около себе си. Както в постановката – те са единствените и нищо друго не съществува около тях, само прах и пламъци. Те правят може би ролите на живота си в атмосфера на тотален вакуум. Това е достойно за възхищение. Като Калин Lрачански е вързан през цялото време… Аплаузи, за което!


Няма как да не споменем и осветлението и музиката, които бяха невероятно допълнение към театралния спектакъл. Индъстиал музиката с вплетени звуци на животни, мъждукащата светлина и ултравиолетовите лампи нажежиха обстановката до такава степен, че на моменти публиката започна да подскача по местата си.


„Няма ток за електрическия стол“ е представление, което предизвиква дебати, дискусии, че на моменти и ожесточени спорове. Чия страна ще заемете вие – преценете сами.

 

Стефка ГЕОРГИЕВА

Стреляйте по артиста, да не се мъчи

DSC 0086Човеците не се променят. Ама никога. Ако някой твърди обратното да спори с Островски, който преди около 150 години е написал пиесата „Лес”. В наши дни режисьорът Николай Ламбрев я поставя под името „Стреляйте по артиста”. И звучи плашещо актуално.  

„Стреляйте по артиста” закри фестивала „Сцена на кръстопът” в препълнения Дом на културата „Борис Христов”. Неслучайно организаторите са подбрали точно тази постановка за край на театралния фестивал.

Постановката показва два напълно различни свята. Единият – този на двама артисти, бедни и отчаяни, изиграни от Калин Врачански и Георги Къркеланов, които обикалят безкрайните предели на Русия в търсене на работа и смисъл. Другият е този на елита на обществото с всичките му теми и занимания – пари, покупки, продажби, власт и алчност. Обикновено тези два свята не се срещат никога или пък изключително рядко. Те нямат допирни точки. В България винаги са съществували тези два свята, които дори не си говорят, просто защото нямат общ език. В театъра, обаче, те ще се сблъскват без да искат със един с другиго.

Племенникът на господарката на имението, чудесно изиграна от Антоанета Добрева – Нети, е един от странстващите артисти. Той няма как да се яви пред богата си леля като наследник и да заяви, че е такъв, какъвто е – артист. Никой  няма да го вземе насериозно. Не е достоен за наследник на такова имение с тази никаква професия. И артистът е принуден да прави това, което единствено може – да играе. И да се прави на някой друг.

Оттук започва и основният конфликт в „Стреляйте по артиста”. А той ни е много познат и днес – да предпочетеш тежката реалност на безпаричието, нищетата и вечното лутане или да живееш като богат наследник в свят, изтъкан от фалш, лъжи и измами. Пред това предизвикателство и преди, и днес, 150 години по-късно, не само в Русия а и по цели свят, страшно много хора са принудени да правят същия избор. Не всички, обаче, правят избора на артиста – да откаже на лъскавия и лъжовен свят, да е беден, но пък да запази себе си.

Целият този до болка актуален конфликт, който се е раждал във всеки от нас поне веднъж, е чудесно съчетан с хумор, забавни ситуации, сценични битки, руски песни и танци, от които ти се прииска просто една водка, за да забравиш за терзанията на съществуванието.

Творчески екип:
Автор: по A. Н. Островски
Сценична версия и постановка: Николай Ламбрев – Михайловски
Сценография и костюми: Марина Райчинова
Музика: Дони – Добрин Векилов
Участват: Калин Врачански, Георги Къркеланов, Антоанета Добрева – Нети, Владислав Виолинов, Яна Бобева, Александър Дойнов, Йордан Ръсин, Йордан Алексиев, Стойко Пеев, Радосвета Василева

 

Илия ДИМИТРОВ

Чинечита: Сълзи и смях за човешкия живот

58f7257adf0cc5fea9655f8ac9fe8b41 XLСтефан Мавродиев върна славата на знаменитата пловдивска трупа от втората половина на 60-те години на миналия век с близо до гениалността изпълнение в "Чинечита" от Тиери Дебру, постановка на Емил Бонев.

Великолепна Виктория Колева /имам слабост към тази актриса, още докато беше на пловдивска сцена/ и надеждно ново поколение - далеч от рекламните и риалити аркашки: Милко Йовчев.

Пиеса, която търси смисъла на човешкия живот през смях и сълзи, заблуди и просветления, грешки и прошки.
За мен - най-доброто от тазгодишната Сцена на кръстопът, с която се закри 19-тото издание на фестивала.
Ако не сте гледали "Чинечита", идете в Театър 199! Не просто добро, а изключително представление!

Историята на Тиери Дебру е за измисления и реалния живот, за мечтите и онова, което ги убива, за усилията и паденията, за стремежите и камъчетата по пътя, за фиксидеите и голямата идея на живота.

Разказана изключително пестеливо на сцената на камерната зала, с употребен в действие всеки малък детайл, и чудесен музикален съпровод /Ю-пи-ду, ю-пи-ду, ю-пи-ду дълго ще звучи в главата ви/ - пиесата наистина разтърсва, както може да го стори само голямото изкуство: онова, което е призвано да дири смисъла в живота и да ни кара да го следваме дори с провалените си опити.

"Чинечита" е знаменитото киностудио в Рим - света на София Лорен, Джина Лолобриджида, Марчело Мастрояни, Роберто Бенини, и да - Стефан Мавродиев.

Героят му стига само до портиера на "Чинечита", ала духът на героя е на самия връх на знаменитото студио.

Как става това - с играта на Мавро. Не знам как този велик български актьор не умря на сцената като героя си!

Подобен полет, с резки катапулти - в мимики, глас, настроение, паузи, не съм гледал сигурно от миналия век.
Повече такъв театър на Сцената! Повече такъв театър в Пловдив и публиката ще пълни залите не за по едно-две представления.

Изобщо Театър 199 с двете си постановки по време на фестивала - "Чинечита" и "Театър, моя любов" - сочи като указателна табела мястото на днешната драма: при живота, до живота, в живота.

Независимо въобразения или случващия ни се, мечтания или написания по сценарий: Ерос или Танатос.

"Чинечита" ни вкарва в играта, прави ни актьори поне за час и нещо, а това е смисълът на голямото изкуство.
Гледайте постановката на Емил Бонев, няма да съжалявате.
Ю-пи-ду, ю.пи-ду, ю-пи-ду, и много Адриано Челентано!

 

Антон БАЕВ