Ден последен от Сцена на кръстопът!

Две постановки за безкрайния път на актьорите спуснаха завесите на блестящото 19-то издание в Пловдив.

Камерната зала на Драматичния театър отново е пълна, но този път духът в нея е доста различен, бих добавил сантиментален. Навярно породен от факта, че 19-то издание на Сцената е в самия си край. Остава само да се изиграе последното представление от програмата на фестивала "Чинечита" от Тиери Дебру. Режиьор е Емил Бонев.

Стефан Мавродиев, Виктория Колева и Милко Йовчев са една много интересна актьорска симбиоза на Театър 199. Постановката разказва за загубените човешки взаимоотношения на един актьор в края на земния си път. Действието се развива във вечния италиански град Рим. Преди това обаче съдбата го среща с един от осемте му внуци, който той никога не е виждал. По ирония на съдбата внукът върви по-стъпките на дядо си, а това отваря заключени врати в съзнанието на човка.

Застарелият и сприхав актьор има една мечта, да изведе на сцена своя живот, който е изпълнен с много перипети от началото до средата на  20 век. Но така и не може да я реализира повече от 20 години, като прави животът му загубен.

Актьорската игра ни вкарва в онази бездна за смисъла на живота. Бездна, която крие в себе си толкова много отговори, но в крайна сметка отвежда всички в безкрайната тишина на времето. Така се случва и с главния герой на Стефан Маврудиев, който обаче и след смъртта на сцената (блъснат злощастно, след като отива да купи бутилка вино от местната бакалия) остава да търси себе си. Той се противопоставя на всички житейски норми създавайки своя система, която предава на внука си.

Пиесата "Чинечита" е страхотен избор за края на 19-та Сцена на кръстопът за смисъла на човешкото съществуване от призмата на актьора.

След края на пиесата директорът на Сцена на кръстопът г-н Малашинов закри фестивала с благодарност към спонсорите и публиката, които направиха това факт.

"Няма друг фестивал в България, който да върви вече 19 години, ръка за ръка, със спонсора си (посочвайки почетния консул на Украйна Димитър Георгиев). Закривам фестивала!", сподели Малашинов докато тримата актоьри изчакваха реда си, за да се поклонят на величествената пловдивска публика.

Вижте и паралелния спектакъл изигран в Дома на културата "Борис Христов" - "Стреляйте по артиста" за края на 19-та Сцена. Следите.

Васил КИРИЗИЕВ

Страшно е да си осъден на смърт. Може би. И вероятно заслужено. По-страшно е обаче присъдата да не се изпълни съвсем. Нямаше ток за електрическия стол на Александър Секулов. Това не означава, че нямаше мъртвец. Смърт имаше – смърт на глупостта.

Дебютния т спектакъл на пловдивския писател и драматург събра стотици погледи. Изумени, ужасени, учудени, гневни, очаровани – имаше всякакви, но не и безразлични. Макар и самият Секулов да определя „Няма ток за електрическия стол“ като комедия в дадени моменти, някак не мога да се съглася с него. Това е един контрастен спектакъл на всичко, което сме гледали до момента върху театралните сцени у нас. За което можем да благодарим на режисьорското майсторство на Лили Абаджиева. Нещо ново, нестандартно и впечатляващо. Толкова контрастни са и двамата герои в представлението. И толкова, толкова добри са Калин Врачански и Краси Доков. Първият – престъпник, осъден на смърт, изключително интелигентен, четящ, умел манипулатор, който с лекота борави с думите, чиста проба Ханибал в някои моменти; вторият – чиновник, движещ се праволинейно, не чете и не се интересува, няма възприятия за естетиката, символ на системата и реда, екзекуторът.

Съвсем нова е темата, която се поставя в спектакъла. Не е никак лесно да се извърши смъртна присъда над какъвто и да било човек. Със сигурност обаче по-трудно е да бъде екзекутиран интелигентният такъв. Особено, ако той и самият екзекутор са последните човеци на тая планета. Кое е по-важното- вината, редът или бъдещето?  Това ни бе показано и на самата сцена. Подсъдимият не само успя да се отърве волтажа, но и вмени на чиновника, че е болен, че няма ангел хранител, че всичко, в което вярвал до момента е една голяма заблуда. Но предизвика най-страшното- уби екзекутора си и остана вързан на стола. Осъденият на смърт екзекутира собствения си палач с думи, но и сложи себе си на гилотината. Интересни за наблюдение са връзките между апокалипсиса, който косвено ни е представен на сцената и библейските мотиви, преплетени в диалога между двамата герои.

И без да ви преразказвам повече какво се е случило – обърнете внимание на сценографията, която е истинско изпитание за Калин Врачански и Красимир Доков. Двамата са затворени в изолирана стая, в която след определен момент започва да се диша доста труд но, а спектакълът е с приблизително времетраене час и двадесет минути. Освен това, те не виждат реакциите на зрителите, не чуват нищо около себе си. Както в постановката – те са единствените и нищо друго не съществува около тях, само прах и пламъци. Те правят може би ролите на живота си в атмосфера на тотален вакуум. Това е достойно за възхищение. Като Калин Lрачански е вързан през цялото време… Аплаузи, за което!

Няма как да не споменем и осветлението и музиката, които бяха невероятно допълнение към театралния спектакъл. Индъстиал музиката с вплетени звуци на животни, мъждукащата светлина и ултравиолетовите лампи нажежиха обстановката до такава степен, че на моменти публиката започна да подскача по местата си.

„Няма ток за електрическия стол“ е представление, което предизвиква дебати, дискусии, че на моменти и ожесточени спорове. Чия страна ще заемете вие – преценете сами.

Стефка ГЕОРГИЕВА