Стефан Данаилов на закриването на „Сцената”: Вие ми давате такава енергия, че - ако трябва и в количка, ще дойда да играя
Поводите да изляза на сцената са три – единият е, че приключва 22-рото издание на фестивала „Сцена на кръстопът”, вторият, че чичо ви Ламбо стана на 75 преди шест месеца, и не мирясва и все празнува. Третият е да ви разкажа за книгата „Романът на моя живот”, която миналата година съчинявах. Това, което ще го видите, се роди на сцената на Народния театър, и беше представено от моите студенти и прекрасни колеги. Честването ме изненада много приятно. Подозирах, но чак пък толкова! Тогава взех решението да покажа този спектакъл на различни сцени. Пред хора, които знам, че имат добро отношение към мен.
Първото беше в Стара Загора. Бяхме много радушно приети от публиката. След това го направихме в Конгресния център на Варна. Също мина много човешко и с плам. Когато има млади хора на сцената, е по-друго. Но основното си го бях запазил за Пловдив.
Градът, хората, театърът имат особена връзка с моя живот. На тази сцена съм преживявал чудесни моменти. Като актьор от трупата на Пловдивския театър по-малко, повече като гастроли, когато е идвал театърът ми да играе тук. Тук беше първото представление извън Народния театър на „Жените на Джейк” – представление, с което отпразнувах 60-годишнината си с вас.
Освен това през всичките тези повече от 20 години индиректните ми контакти с пловдивската публика, чрез това, което се случва през фестивалните дни, са чудесни.