Началото

                          ТЕАТЪРЪТ - БЕЗСМЪРТИЕТО

 

 

Безсмъртието е най-двуличната метафора. Тя винаги те кара да стоиш настрана от целия останал свят и да съзерцаваш тялото й. Да изследваш движенията й в пълна безтегловност. Да натопиш синусите си в небесните й сокове и да изтляваш някъде сред вятъра. Но тя и отгръща душата, изпълва те с позиви да преброиш точките върху калинката, да се напиеш безпаметно с дъждовни капки или да ослепееш всред пепелните стружки на луната.
Това е метафората, изпълнена с разточителна патетика и болка, със сълза и усмивка,  
разпадаща се между прозрението и несбъднатото.
Театърът е част от молекулата на безсмъртието. Театърът е една от най-съкровените версии  на безсмъртието. Театърът е огледална алюзия на безсмъртието. Театърът е всичко, което не е тук. Театърът е една от най-величествените геометрии,  продължаващи живота. И може би затова е измислен.
И няма криза, политика, борд, преход, инфлация, няма нещо, което може да спре  неговия взор напред. Неговата изящна препинателност, стелеща се към все още неоткритите сезони.
„Сцена на кръстопът” е една малка частица от това безсмъртие. Съвсем миниатюрна, почти невидима, но пък ослепително чиста, сътворена от най-финните капиляри на любовта.
 
Да живее Фестивала!

 

 

 

ДА

 

 

 

Да си вземеш отпуска. Това е единственият вариант, да изживееш Фестивала пълноценно.
Другите я ползват за море, планина и подобни глупости. А ти за Фестивала... Велико! 

 
Да сложиш билетчетата от Фестивала под възглавницата си. Така ще подобриш сънищата  си,
ще регулираш кръвообращението и всякакви други работи, които не са ти в ред.
 
Да пропагандираш Фестивала навсякъде, където ходиш. И на всички да казваш,
че той е без конкуренция на Балканите. А пък, ако много ти се говори, можеш да кажеш, че по света няма такъв фестивал.
 
Да се качиш на някое тепе и да извикаш „Да живее Фестивала”. Така ще се освободиш
от депресия, лоши мисли, безсмислена тъга. Извикай го с пълно гърло и нека се чуе през седем планини в осмата.
 
Да вярваш, че този Фестивал е измислен за теб. Без значение как се казваш, какво
работиш и на колко години си. Ако направиш това, ще бъдеш щастлив човек, със свободен дух. Това малко ли е... А!?

 

 

 

НЕ

 

 

 

 
Не влизай с анцуг, ако си решил да гледаш нещо от фестивалната програма. За хора с
анцузи фестивала е черна зона. Това значи абсолютно забранено.  По-забранено от това
е само, да чоплиш слънчоглед докато Ромео си казва монолога.
 
 
Не говори за криза или театрална реформа по време на Фестивала. Това е толкова
демоде, че чак на себе си ще станеш неприятен. По време на Фестивала се говори само
за любов и за нищо друго. Нали разбра!?
 
 
Не пропагандирай други фестивали. Ако го направиш носиш цялата отговорност
пред Продуцента. Тя е строга, справедлива, неподкупна. И така ще ти извие ушите, че
ще го помниш  и в последващия си живот.     
 
 
Не се сърди на никого, ако не можеш да си купиш билет за фестивалната програма.
Умните хора правят това предварително. Направи го и ти, за да можеш след време да
разказваш на поколенията какво си видял. 
 
Не се измъчвай, да си кажеш мнението, ако нещо не ти харесва... Сайтът на Фестивала е
отворен за всички. А и ако човек няма мнение, за какво изобщо се е пръкнал на този свят. А...!
 
 
 
 Елин Рахнев