Началото

                          ТЕАТЪРЪТ - ПРОЗРЕНИЕТО

 

 

Може би е в паметта на птицата, кръжаща около тепето. Или във философията на дъждовната капка, аристократично цопваща в септемврийската локва. Или в ренесансовото мълчание на лилията преди да разцъфти. Някъде тук или навсякъде... Или в някаква чисто нова версия на надеждата ни, в скайпа на тъгата ни, в някаква оптимистична теория за утре. Или там, където свършва природата и започва безкрая. Където свършва безкрая и започва другата природа...
Може би...
Или е на сцената - сред парфюма на монолога, сред пръските на прожекторите. Там, където луната е от тебешир, а паузите са сезони, векове, епохи... Точно там, където можеш да се преродиш за час-два, да изциклиш и живота... и смъртта. Да обелиш паметта и бъдещето...
А ти някъде: на 17 ред, 9 място, с фрак, папионка, мъж, жена, дете... Без значение.     
И може би на сцената е неговата сакралност. Неговата потенция, изящна разточителност, пледоария. С чигата, която повдига несбъднатото. С килограмите памет, засъхнали в прахта на сцената. С аплауза и освиркването, сред които дишаме -издишаме. И въобще износваме живота си. С бъдещето, за което само предполагаме.
Може би...
„Сцена на кръстопът” е едно от малкото места на този свят, където през театъра можеш да се огледаш, да се разлистиш, да се разцепиш или просто да се прочетеш отново. И това вероятно е най-чистата версия на прозрението.
Със сигурност...
Да живее Фестивала !

 

 

 

ДА

 

 

ДА дойдеш два-три дни преди откриването. За Фестивала е нужна емоционална подготовка. Само така ще можеш да изживееш пълноценно всичко, което се случва. След Фестивала остани още два-три дни, за да осмислиш преживяното.
И така за цяла година си заредил батерията от ляво.
 
 
ДА си вземеш квартира или хотел близко до театъра. Ще се случват много извънредни неща и трябва да си нащрек, или както се казва в пълна бойна готовност. Защото, ако изтървеш нещо ще се проклинаш до девето коляно. А това защо ти е?
 
 
ДА знаеш, че за дванайсет дни Пловдив е столица на света. И на главната улица цените стават по Лондон. Храни се и пазарувай по страничните улички. Там цените са като в Париж, Рим и Барселона. Но е много по-вкусно и небцето ти ще се стопи от удоволствие.
 
 
ДА опознаеш Пловдив и да го обикнеш завинаги. Освен „Сцената на кръстопът”, градът гъмжи от забележителности. Все пак внимавай с нощния живот. Така може да те всмукне, че да забравиш да се прибереш на родното си място. Ама все пак опитай веднъж, за да го разказваш на следващите поколения. Но втория път не прощава.

 

 

ДА не забравиш, че по света има хиляди фестивали. Но да запомниш, с цялата си памет, че всъщност те са фестивалчета. Има един фестивал и той започва на 10 септември в града под тепетата.
С цялата си памет, нали...

 

 

 

НЕ

 

 

 
НЕ продавай билети на черно за Фестивала. Или, ако го правиш, не качвай тройно цената. Фестивалната полиция е на всяка крачка. Ако случайно много го искаш, направи го в близките градове - Истанбул или София например. Там е по-сигурно.
 
 
НЕ пускай ръката на гаджето си. Опасно е. Само веднъж да го направиш и ще остане завинаги в Пловдив и до края на живота си ще вика „Само Ботев” или „Локо, оле”. Стискай здраво в ръка и билетчето за Фестивала. Тези две неща са приоритет на местните джебчии.
 
 
НЕ се прави на интелектуалец, постмодернист, културтрегер или нещо подобно. Дръж се съвсем естествено. „Сцена на кръстопът” е най-естествения фестивал на света. И всички, които се държат с излишна претенция през тези дванайсет дни, са обект на фестивалната полиция .
 
 
НЕ говори за други фестивали по време на дванайсетте дни в Пловдив. Много е опасно. И за психиката и за здравето ти. Ултрасите на Фестивала са особено чувствителни на подобна тема. Ще ги видиш навсякъде в града с фестивалните фланелки и образа на Димитър Малашинов върху тях. За по-сигурно като ги срещнеш направо извикай: „Сцената е най-великия....”. И го повтори. Така ще се прибереш у дома жив и здрав.
 
 
НЕ се притеснявай, ако имаш забележки към Фестивала. В театъра има една стая, която е като изповедалня. Там можеш да споделиш болка, проблем, недоволство. Ще те изслушат внимателно. За Фестивала е чест да чуе и различно мнение, защото му е писнало от натегачи. Сигурността ти е гарантирана на 90 процента.  
 
 
 Елин Рахнев