„Рев- и- зор” следва от появата на ревизор

  Началото на „Ревизор” ни въвежда в едно интимно и популярно пространство – руската баня. Парата от банята е визуализация на идиома „прах в очите”. Биейки се с върбови клонки, персонажите обсъждат пристигнето на ревизор в града. В началото и края на представлението се чете по едно писмо, което отваря и затваря действието. С първото писмо, донесено от куриера, гражданите са поразени от вестта за идването на ревизора. Започва „Рев-и-зор”. Пробуждат се страхове, персонажите започват да се обвиняват един друг, да се опитват да извадят на показ тъмните страни на останалите, защото всеки си има своите „греховце”. В края на спектакъла се чете другото писмо, в което „ревизор”-ът Хлестаков обяснява на свой приятел истинската си същност. Гражданите дотолкова са се вплели в тази „пиеса”, която разиграват, че оставят вкаменени пред истината. Монологът на Градоначалника е силен и въздействащ, когато мнимият ревизор е разобличен, а стражарят още не е известил идването на истинския. В ролята на Градоначалника е Сава Пиперов, който с изключително гротескната си дикция принизява образа до „глупав като пън” и всяко негово движение е отсечено и на място. Партньорството му с екипа от млади актьори е изпипано и подаването на репликите увлича  зрителите. Те чувстват, смеят се, защото театърът е двустранно изкуство, когато връзката  публика-актьори е силна и ненарушима. Тук енергията е космическа, изтласкана към хората в залата, и тя се връща правопропорционално към сцената. Калин Врачански и неговият Хлестаков, преминаващ от маска в маска – от пълен инфантилизъм  до изпитването на демонично удоволствие от играта с човешките съдби – дава интересен привкус на конвенционалния Хлестаков. Поддържащите роли на Мария Сапунджиева/Анна Андреевна/ и Пламен Сираков/Бобчински/ допълват палитрата с многобройни нюанси. При развитието на действието комедийното настроение преминава в сатанинска гротеска. То ескалира в края на представлението при всеобщия диаболичен смях на актьорите. Образите са се изкривили – заприличали са на обвивка без ядро.  Представлението се нарежда сред най-добрите, поставяни на сцената на театър „София”  в последните години.
                                                              

    Слав Ламбринов

КЪМ ХРАМА

И едва-едва замириса на есен и започна Фестивалът. Дванайста година той властва по това време на годината /10-23 септември/ в Пловдив. Мястото му е изключително точно избрано, името му – също. „Сцена на кръстопът”  къде другаде, ако не в Пловдив. Място кръстопътно и духовно. Място за среща на художници, музиканти, театрали и техните почитатели. Театърът като изкуство синкретично и синтетично обединява на едно място, под един покрив всички изкуства. Пътят към Храма ви е познат. Това е Главната улица на Пловдив. Тя води и към театралния храм в подножието на Часовниковия/Сахат/ хълм, и към Античния театрон в седловината на Джамбаз и Таксим тепе, и към Малкия/Кукления театър на един хвърлей място от Джумаята. А  театрална сцена по време на първия ден на фестивала ще бъде и самата Главна улица – огромен куфар ше бъде придвижен до площад „Централен”, където какво ще излезе от този своего рода „троянски кон” ще видим на 10-ти септември. Знаете ли впрочем, че преди векове Джамбаз тепе е бил известен като Хълм на въжеиграчите и акробатите, а Таксим тепе траките наричали Евмолпиев хълм. И така, откриването е на Античния театър от 20 часа с „Укротяване на опърничавата” от Уилиам Шекспир, постановка на Мариус Куркински.

В 14 вечери ще видим 22 представления, ще се гмурнем в световете на Шекспир, Чехов, Карло Гоци, Гогол, Бърнард Шоу, Достоевски, Хайнер Мюлер, Джон Пристли...ще се срещнем с изкуството на стотици театрални интерпретатори. Само в представлението на „Укротяване на опърничавата” те са 25 души. Класиката ще ви прозвучи съвременно, а в съвременните пиеси ще уловите вечни човешки дилеми.

Кръглата маса е на тема Пространството на режисьора в днешния български театър. Примери на сцената колкото щете в изкуството на Леон Даниел, Крикор Азарян, Иван Добчев, Маргарита Младенова, Галин Стоев, Мариус Куркински, Явор Гърдев, Бойко Богданов, Борислав Чакринов, Николай Поляков, Възкресия Вихърова, Владлен Александров, Владимир Петков, Георги Михалков, Диана Добрева, Недялко Делчев...Всички поколения в българската режисура са представени.

Тази година мотото на фестивала е Театърът: приказното. Изкуството е вечната приказка на човечеството, театърът – в най-висока степен. Така че приятно гледане.

                                                                                       Пенка Калинкова

„Укротяване на опърничавата” – приказно-реална история от Мариус Куркински

В началото бе уводът, а уводът при Шекспир е изключително голямо изкушение за всеки режисьор. В него той представя основната концепния  на спектакъла и излага на показ таланта си. В него един човек на име Кристофър Слай пита какво е това пиеса и пред него започва да се разиграва „Ромео и Жулиета”. Пиесата е представена кратко, игриво, синтезирано и закачливо като разказ, превъзнесено и пораждащо искрен смях из публиката. Влизането и излизането от роля на актьорите, импровизациите им и комедийното поведение привличат съзнанието на публиката, която не само с око се опитва да хване всяко движение по сцената. След този увод Слай (в ролята е младият Явор Борисов) – сяда на стол, изнесен пред сцената, за да догледа комедията. По оригиналната пиеса той излиза и оттук започва различният и осъвременен прочит на Мариус Куркински. В този прочит светлините на прожекторите са насочени към главните образи на сцената. Камен Донев в ролята на Петручио и Стефка Янорова в ролята на Катерина. Укротяването започва. Дали от искрено привличане? Дали от материални интереси? – въпроси, които режисьорът ни кара да си зададем.  Получилият награда за „Най-много участия” на сцените на Пловдивския фестивал Камен Донев е звездата на спектакъла. Облеклото му привлича зрителите с ексцентричния си и абсурден привкус. Прекрасно изиграната трудна роля на Петручио вкаменява публиката и този тричасов спектакъл преминава леко и ненатрапчиво. Прекрасното му сътрудничество със Стефка Янорова завладява и провокира публиката да напусне границите на реалното. Като „добре смазана актьорска машина” те си прехвърлят репликите. Заиграването на Камен с името на Кат (в пр. от англ. – котка), я провокира да покаже своите котешки инстинкти. Инстинкти на тигър, на рис, на диво животно, опитващо се да доминира над партньора. Преоблечена като гладиатор от римско време, тя сече хората около нея. Страхът поражда дистанция между нея и останалите персонажи. Но това отблъскване от дивото не същестува за Петручио. Той до последно следва като ловец своята плячка. Укротяването  в края е взаимно.

Слав Ламбринов

ФЕСТИВАЛЪТ ОТКРИТ. ДА ЖИВЕЕ ФЕСТИВАЛЪТ!

Така кратко и съдържателно бихме се изразили, ако ползваме телеграфа от 1885 година.По-подробното описание следва да отбележи, че вчера преди обяд /10-ти септември/ министър Стефан Данаилов покани най-напред представителите на медиите да разгледат новата Камерна зала на Пловдивския театър. Това не бе откриване, защото все още има довършителни работи – все пак крайният срок е ноември 2008-ма. Повече от 50 души опитаха новите столове и огледаха Камерната зала, а вечерта няколко хиляди пловдивчани седнаха и върху новите меки седалки на Античния театър за откриването на феста. Някому може и да се стори комичен акцентът върху тези придобивки, но истината е, че почти 20 години оставеният на разрушението бетонен корпус на Камерната зала изглеждаше като паметник на безхаберието и безнадеждността. С доста средства от Министерството на културата – над 3 милиона лева, Пловдив и Драматичният театър в града на хълмовете се сдобиха с нова камерна зала. Казваме Пловдив, защото театралите едва ли ще бъдат бездушни егоисти и само те единствени ще ползват новата придобивка. Новото пространство отваря възможности и за камерни концерти и изложби. Много скоро то ще бъде крайно необходимо за Пловдивския театър, чиято основна сграда предстои да бъде ремонтирана. Първият по време на своето създаване български професионален театър го заслужава. И ние, зрителите, искаме в по-комфортни условия да гледаме театър. Както каза министърът на културата, с 16 процента е нараснал в последно време броят на зрителите в обновените столични театрални зали. Като основател и патрон на фестивала, проф. Стефан Данаилов съобщи и някои новини около театралния празник. За най-честото си присъствие във фестивалния афиш през 12-те му издания и вярност към идеите на феста ще бъдат отличени с приза на „Сцена на кръстопът”, диплом и определена сума режисьорите Крикор Азарян, Александър Морфов, Мариус Куркински, актьорите Камен Донев, Валентин Ганев, Рени Врангова и Бойка Велкова, сценографката Елена Иванова, композитора Асен Аврамов, драматурга Елин Рахнев. На официалната церемония по откриването на феста проф. Стефан Данаилов връчи наградите на Мариус Куркински и Камен Донев. Публиката одобри с бурни ръкопляскания това решение на дирекцията на фестивала и аплодира своите любимци. В следобедните часове на 10-ти всички по Главната улица разбраха, че фестивалът наистина започва. От Джумаята до площад „Стефан Стамболов” в продължение на повече от час се точеше мистериалната процесия, с която започна театралната акция „Куфарите”. Творческа всеотдайност и себеотрицание проявиха ръководените вещо от режисьора Недялко Делчев пловдивски актьори Алексей Кожухаров, Петър Тосков, Георги Вачев, Ивайло Христов, Троян Гогов и актрисите Елена Кабасакалова и Мария Станчева. Мистерията продължи до инсталирания огромен куфар в близост до фонтана пред сградата на кметството. Но за „Куфарите” и за „Укротяване на опърничавата” отделно. Ние бяхме и на Главната улица, и в Античния театър. А ти къде беше по това време?   От пресцентъра на фестивала

„Куфарите” – театрална акция за начало на „Сцена на кръстопът”

Куфарът е спомените, които заключваме в сърцето си. Животът, който живеем. Пристанищата, на които чакаме да ни се яви посока. Вещите, които местим от някъде за другаде. Духът им остава затворен в нас и ни разказва кои сме и защо сме. Сгъстени на доста интимно разстояние един от друг, пловдивските граждани се тълпяха и надигаха на пръсти за да следят процесията на актьорите от Пловдивския театър с тяхната своеобразна каруца от „спомени”. Тъй наречената театрална акция „Куфарите” започна от площад  „Джумаята” в 17:30 и се понесе към Централния през Главната улица. Любопитството разбуни глъчка, защракаха фотоапарати, деца се покатерваха  по раменете на татковци и майки, за да се ококорват пред зрелището. Облеклата на бродещите образи от миналото бяха като от ням филм на Чаплин – с резки движения и застинали погледи, хвърляни всред множеството, белосани лица и дрехи-демоде, се преместваха бавно напред в пантомимичен стил. Актьорът Алексей Кожухаров, превъплътен в картограф от края на 40-те години – дори и твърде стилизиран – разперваше ръка-компас и набелязваше „червените точки” на техните спирки по Главната улица. При всяка една от тях прибавяха по актьор или предмет и продължаваха към следващото късче земя.  Придвижването наподобяваше ту плаване с кораб, лашкан от вълните, ту скитници, тласкани напред от несретния си живот.
Уличното представление всъщност нямаше единен сюжет. Според режисьора Недялко Делчев то се разделя на три времеви пласта. Първият е безвремието – петима мъже и две жени търсят себе си и събират по пътя вещи, които да им разкажат по нещо за живота. Със стигането на актьорите до големия куфар, разположен пред фонтана на Централния площад, започва вторият пласт - също с пантомима, но и примесен със звукова партитура – викове и изпълнения на народни песни и стари български шлагери. От Куфара излиза жена с престилка и леген, която безмълвно и усмихнато приканва зрители да посетят вътрешността му. Музейна сбирка на социализма ни посреща и откъсва от реалността навън. Режисьорът увлекатлно разказва за предназначението на всеки от предметите. Акцията предизвика удивление у всички тези, които ще си занесат снимки и впечатления у дома.

Виолета Станкова, Слав Ламбринов