Пловдивската премиера на книгата за Стоян Камбарев – „Театърът на Стоян Камбарев – режисурата на пространството” от Кремена Димитрова не препълни долното фоайе на театъра, но се събраха хора, които знаеха за какво идват. Почти всеки имаше личен спомен, своя лична история от среща със Стоян. Личният тон бе зададен от авторката на изследването – реконструкция на творческия път на режисьора. Срещата със Стоян Камбарев по време на репетициите на прочутия му спектакъл „Три сестри” в театър „София” я заразила с онази необяснима магия и любопитство, чиито корени са настоящите й занимания с театрална теория и практика. Кремена Димитрова разказва толкова живо и увлекателно за срещите си със Стоян Камбарев и написването на книгата, че в разговора се включиха поетът Александър Секулов, художникът Румен Жеков, любимата учителка на Стоян от пловдивския електротехникум, журналистката Веселка Венкова и актрисата Мария Хачикова.


         Спомням си как на 21 септември 1998 г., беше понеделник, по време на спектакъла „На дъното” се разнесе мигновено вестта за кончината на Стоян Камбарев. На другия ден режисьорката на „Хамлет” Лилия Абаджиева обяви, че сливенското представление ще се играе в памет на Стоян Камбарев. Тогава, на втория фестивал „Сцена на кръстопът”, се игра прочутото му варненско представление на „Майката/Васа Железнова 1910” от Максим Горки. Но Стоян не беше в състояние да дойде в родния си град нито на представянето на своя спектакъл, нито на премиерата на „Културен вертикал”, книгата на Мирослава Кортенска, един от чиито герои бе той.
Ударът винаги е внезапен. И винаги боли. Стоян Камбарев не навърши 45 години. Колко много спектакли му предстояха още.