Времето бе с нас, драги ми театрали,  и под музиката на Андрю Лойд Уебър стартира 13-тото издание на Есенния международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът”. Пред безупречно запълненото с многобройни зрители /радост за очите!/ ветрило на Античния театър излезе основателят и арт директор на феста проф. Стефан Данаилов, съпроводен от кмета на Пловдив Славчо Атанасов и директора на Драматичния театър Емил Бонев. Преди да открие театралния празник професор Данаилов връчи Почетния знак на фестивала на професор Светозар Донев, директор на Държавния музикален театър „Стефан Македонски”. Изисква се кураж и въображение да приемеш предизвикателствата и обемите на античната орхестра и да пренесеш едно сложно представление с много участници, какъвто е мюзикълът „Котки”, в рамките на два дена с няколко многочасови репетиции. Трябва да признаем, че това беше едно от най-добре организираните представления, с които е започвал фестивалът. Бляскаво, зрелищно, музикално и хореографски изпипано, то задържа многобройната публика до края и беше достойно начало на 13-тото издание на „Сцена на кръстопът”. Приветствие и цветя от министъра на културата Вежди Рашидов, от кмета Славчо Атанасов и от областния управител Иван Тотев, от главния спонсор инженер Димитър Георгиев и, разбира се, от бащата на фестивала Стефан Данаилов.

 НА ДОБЪР ЧАС НА ФЕСТИВАЛА! 

Втората вечер

 

Кое е онова, което напълни най-аристократичната зала на Пловдив? Марката „Народен театър „Иван Вазов”, станалото нарицателно  заглавие на спектакъла „Слуга на двама господари”, имената на известни актьори, ...кое? Да, наистина зрителите трепнаха при първите реплики на Валентин Танев, ръкопляскаха при появата на Чочо Попйорданов и изпращаха с аплодисменти Мария Сапунджиева. Но вероятно всичко заедно създава очакването за чудо. И то се състоя. Съвременното отношение към класиката, съчетание между доброто й познаване и лекото намигане на модерния човек в режисурата на Димитър Бозаков, хартиените декори на Александър Лисянски и еврейските мотиви в музиката на Ефи Шошани създадоха крехката, но устойчива среда, в която да се разгърнат актьорските таланти. Защото комедия дел арте е комедия на изкуството. Великолепен Панталоне на Валентин Танев. Талантливият актьор получи Почетния знак на фестивала „Сцена на кръстопът”, защото прибави още едно актьорско постижение към дългия низ от роли, с които ни е радвал досега в изданията на „Сцена на кръстопът”- достатъчно е да припомним „На дъното”, „Аркадия”, „Комедия на слугите”, „Балканите четат Радичков”, „Веселите разплюеви дни”, „Фенове”, „Лазарица”, „Хъшове”. Запомнете и имената на Иван Юруков/влюбеният Силвио/ и Юлиян Рачков/Труфалдино/.

 

 

Във втората вечер на Камерна сцена се състоя премиерата на Пловдивския театър – „Живите от мъртвата махала” от Петър Анастасов, постановка на Николай Ламбрев-Михайловски. Очаквано завръщане на любим автор и любим на пловдивчани режисьор. За това представление много ще се говори, ще се спори и всяка от страните в спора ще има своите основания.

Но позволете ни да бъдем сантиментални, да бъдем българи и да се чувстваме разтърсени, когато някой, в случая творческият тандем на Анастасов и Ламбрев, постави увеличителното стъкло на театъра върху проблеми, които знаем, но се опитваме да заобикаляме за да не тревожат допълнително и без това тревожното ни напрегнато ежедневие. Надявам се, спектакълът да има дълъг живот на пловдивска сцена. Поздравления за всички участници в него.

Познатият и непознатият Шекспир

 

Музиката на квартет „Еолина” привлече във фоайето на Камерна зала най-известните пловдивски музиканти и меломани, а сонетите на Шекспир, изпълнени от „златния глас” Силвия Лулчева – почитатели на изящната словесност. 39 сонета на великия Шекспир подготвила известната актриса, но когато разбрала, че с този необикновен концерт-спектакъл ще се чества 40-годишнината на квартет „Еолина”, прибавила още един. С този спектакъл отбелязах и своята годишнина, се смее ученичката на проф. Стефан Данаилов. А снимката до асансьора е специална – някога с нейния колега от ВИТИЗ Виктор Бойчев, сега директор на Държавния куклен театър в Пловдив, си партнирали в пиесата „Вляво от асансьора” от Жерар Лозие.

ТРЕТАТА ВЕЧЕР

 

И още една българска премиера украси 13-тата „Сцена на кръстопът” – в събота вечер се изигра „Неделя вечер” от Захари Карабашлиев. Авторът беше неотдавна в Пловдив и порази журналистическата колегия с живата си чувствителност и  език. Този път го чухме и от сцената в спектакъла на театър „София”. Кинематографичната структура на пиесата е подсказала и някои хрумвания в режисьорското решение. Кинаджийски клапи посочват времевите преходи/смяната на време на действие, в отделните епизоди. Проф. Здравко Митков е изисквал подобно отношение към проблематиката и духа на пиесата и от актьорите. Много леко носи ролята си Лилия Маравиля/Стела/, Иван Ласкин прави най-забележителното си постижение от последно време, но истинско откритие/откровение за нас, зрителите, е Гергана Плетньова в ролята на Джени. Много атрактивна актриса е Мила Банчева/Роза/. Спектаклите на Здравко Митков винаги се отличават със своя вкус, със своята сценична култура и деликатност и дано това представление не се загуби, не потъне някъде сред шумната кресливост на нови любимци в столичната театрална среда.

 

И Мариус Донкин се завърна отново на пловдивска сцена, сред публика, която години наред го имаше за свой любимец. След „Г-н Ибрахим и цветята на Корана”, донесъл му престижни награди, сега той ни зарадва с новия си моноспектакъл „Камера обскура” по романа на Владимир Набоков. Монодрамата е проба за големите майстори на сцената. Мариус Донкин е такъв – с великолепния си глас и мъжествено присъствие, с умението да изиграе в един моноспектакъл всички персонажи, за които ни разказва.

ЧЕТВЪРТАТА ВЕЧЕР

 

 

Тя започна тревожно – режисьорката  Диана Добрева беше готова да спре спектакъла „Казанова”. По технически причини.  Несвършена работа от гостуващия театър можеше да се окаже препъни камък за стотиците зрители, наредили спектакъла сред своите фаворити и изкупили билетите още преди десетина дни. Най-лошото се размина с половин час закъснение и изпънатите нерви на режисьорката и целия творчески екип. Дирекцията на фестивала, без вина виновна, поднесе своите извинения на публиката преди началото на спектакъла, Диана Добрева благодари на своите актьори  след края му и дълго-дълго не можеше да си тръгне от двора на театъра.  

 

А спектакълът наистина заслужаваше ръкоплясканията по време на действието и нестихващите аплодисменти на финала. Защото стилистиката, в която работи Диана Добрева, се харесва на зрителите. Впечатляваща визия и музика. Финалната сцена не може да остави никого равнодушен. Изобразителното и музикално решение на спектакъла са ключът към него. Сигурна съм, че тя първо го вижда и чува, преди да седне над белия лист или да пристъпи към срещата с актьорите. 6-томните „Мемоари” на прочутия „ловец на жени” едва ли са й свършили много работа, а и текстът не е най-важното в този спектакъл за един „жаден дух”, който се впуска „в  търсене на изгубения рай”. Спектакълът е четлив и без текста. Диана Добрева твори свой театър, различен от този, който обикновено виждаме. Тя има чувствителност, чувственост, въображение, каквито рядко се срещат. Освен това познава история на изкуствата, учила е в Сорбоната. Явно е избрала своя път и своите съмишленици – сценографията и костюмите са на Марина Додова, музика – Петя Диманова. И винаги ще има своята публика.

 

В Камерната зала на театъра македонските ни съседи от Театъра в Битоля изиграха едно динамично представление на „Млади и гневни” по „Обърни се с гняв назад” от Джон Осбърн, прилягащо на младежкия темперамент на състава и режисьора. Публиката го хареса, а директорът на македонската трупа Сашо Миленковски беше сред очарованите нови почитатели на Диана Добрева.