ЛИЧНО ПО ПОВОД НА „ТЯ БЕЗ ЛЮБОВ И СМЪРТ”
Разбира се, това е съвсем друг спектакъл. Някои от старите твои почитатели и зрители се усъмниха, че текстът е променен, не е същият, не се връзва с носталгичния им спомен по романтичната героиня. Да, преводът на Добринка Стефанова е нов. Самата тя напусна внезапно този свят преди дни. Светла й памет. Но друг е ритъмът на времето, други са реалиите на съвместното ни живеене. Пак има самотни жени и мъже, нуждаещи се от любов, пак се срещат млади момичета, не желаещи да затъват в баналността на битието. Може би привидно не са толкова романтични, може би са по-ожесточени, по-шантави, по-луди. В ролята на Тя младата и талантлива актриса Лидия Инджова е съвършено въплъщение на новия нерв и стил на времето. Мисля си, че това момиче ще има много интересно бъдеще. И Радосвета Василева, и толкова любопитната Анастасия Ингилизова, и зрелият професионалист Георги Кадурин, Гергана Данданова, съвсем младите Боян Младенов и Леонид Йовчев са страхотни твои съмишленици. А Чайка Петрушева е създала такава сценична среда, в която всичко дрънчи и може да се движи по вертикала, хоризонтала и всички възможни диагонали. И Дони с избора на музиката се е справил отлично. Това наистина е едно от най-добрите ти представления и ти вероятно го знаеш.
Всичко, което каза на пресконференцията, за театралните екскурзианти в събота и неделя, които не искат да помнят след представлението какво са видели, е вярно по принцип, но аз срещнах след него развълнувани зрители и повярвай ми те ще се връщат към спомена си от тази вечер в Пловдив и „Тя без любов и смърт”. А може би все пак чувствителността ни не е съвсем закърняла?
