ДАМА ПИКА В КОЛОДАТА НА ФЕСТИВАЛНИЯ АФИШ
„Който познава повестта на Пушкин, трябва да свали шапка пред миньорската работа, отместена от Юрий Дачев при производството на текста. Няма как да бъде оспорено собственото му твърдение, че тя е гениално, но недраматургично произведение, в което има страхотна ситуация, но няма разгърнати характери и е фактически лишено от събития. Дачев влиза в съдържателността и духа на прозата, за да изведе от тях стабилна драматургия, която може да изглежда традиционно построена само на повърхностно ориентиращия се в театъра.
Със същия трик излиза и Бина Харалампиева. Неслучайни зрители на спектакъла са готови да се съмняват даже в наличието на режисьорска намеса. На мястото на Харалампиева бих се почерпил с нещо хубаво при такива изказвания. Успешното организиране на (заложената още от Пушкин, а след това от Дачев) каскада от противоречия и паралогизми, несъвместимости и абсурди, на цялата многослойност на действието, на усукания възел на синхронизираната диахрония така, че да се възприемат като „естествен” сценичен разказ, означава, че си е свършила отлично работата. Тук се изисква много здрав майсторлък.”
Оттук нататък е работата на сценографката Петя Стойкова /великолепни костюми/ и на композитора Асен Аврамов, на актьорите, сред които блестят неувяхващата Илка Зафирова, Филип Аврамов в ролята на Игор и Александър Кадиев в ролята на Херман, красавицата Василена Атанасова...
Вечер след представление винаги се вслушвам в жужащото множество, което изпълва двора на театъра в очакване на любими участници в току-що видяното. Разочаровани нямаше. Защото бяха преживели една истинска история, разказана по завладяващо театрален начин.