ПЪРВАТА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

 

В една от залите на пловдивския хотел „Лайпциг”, домакин на фестивалните участници, се състоя пресконференцията с професор Стефан Данаилов, учредител и арт директор на Есенния международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът”. Той акцентира върху двете премиери от български автори – „Неделя вечер” от Захари Карабашлиев, постановка на театър „София”, и „Живите от мъртвата махала” от Петър Анастасов, спектакъл на Пловдивския театър, както и върху любопитни репертоарни и режисьорски търсения във фестивалната селекция. Професор Данаилов припомни, че през последните години бе обновен изцяло театралният комплекс на Пловдив – достроена беше Камерната зала, чието изграждане бе изоставено в продължение на 20 години, ремонтирани основно са сградите на Драматичния и на Кукления театър. Тези факти предизвикаха искрени поздравления и благодарности от зам. кмета  на Община Пловдив г-жа Петя Дойчинова-Гогова и от главния спонсор на фестивала инж. Димитър Георгиев, собственик на Козметична компания „Роза Импекс”.13-тото издание на „Сцена на кръстопът”, в чийто афиш са 22 представления на 16 български театри  и на Народен театър Битоля, Македония, се открива на 10-ти септември в античния театрон с мюзикъла „Котки” на Националния музикален театър „Стефан Македонски”. Спектакълът за пръв път ще бъде показан извън столицата. Близо 150 души артисти, балет, оркестър и технически служби адаптират представлението към спецификата на Античния театър. Пловдивската публика ще има предимството да гледа уникален спектакъл.На въпросите на пловдивски и столични медии отговариха постановчикът професор Светозар Донев и хореографката Анна Донева. Бюджетът на фестивала – около 150 000 лева,  се формира от субсидиите на Министерството на културата и от Община Пловдив, като съорганизатори, от спомоществуванието на десетината спонсори и от приходи от билети, съобщи изпълнителният директор Димитър Малашинов.

По повод  „ЖИВИТЕ ОТ МЪРТВАТА МАХАЛА”

 

Авторът Петър АНАСТАСОВ: През 1981 година срещнах Николай Ламбрев. От тогава вярвам, че в непостижимата космогония на човешкия хаос няма нищо случайно. Моето приключение в българския театър започна с пиесата „Обещай ми светло минало”, която Николай постави тук, в Пловдив. Скоро след това отново в Пловдив той постави втората ми пиеса „От сняг помилвана душа” / в театър „София” я постави със заглавие „Маратон”/, след това дойде „Четирите посоки на света” в Театъра на армията, след това „Църква за вълци” в Народния театър, след това по мотиви от същата пиеса направихме 12-сериен тв филм и сега с „Живите от мъртвата махала” кръгът като че ли се затваря. Отново сме в Пловдив. Отново сме там, откъдето започна нашето съвместно пътуване.. Какво ще стане нататък – един господ знае. Имаме идеи, имаме намерения, но това нищо не означава. Господ мълчи, не казва.

           Някога „Обещай ми светло минало” се превърна за мене в раздяла с конформизма и правилата на раболепието. „Живите от мъртвата махала” ме накараха да осъзная безсилието на човешката самотност. Човекът е такъв, какъвто е. Иска да е свободен. Иска да е щастлив. Но над него винаги има една власт, която го унижава, която го смачква. Днес това е властта на парите. Най-хладнокръвната, най-безсърдечната, най-страшната власт. Какво ни остава? Да изтръгнем своя праведен вопъл от деветата дупка на кавала.

 

 

 

Режисьорът Николай  ЛАМБРЕВ-МИХАЙЛОВСКИ: ИЗ „НЕСПОДЕЛЕНИ МИСЛИ С АКТЬОРИТЕ ОТ ... „МАХАЛАТА”

          Човек, дошъл сам на земята, цял живот иска да намери близостта на другия. Другият – като топлината на майчината утроба. Но този стремеж е просто път. Имаш и пак търсиш, вървиш. Достигаш. Стигаш до някого и в миг те обхваща ужасът, че не това е, което си очаквал. Идва съмнението, че и ти самият не си това, което са очаквали от теб. Ти  самият не си в очертанията на святото, единственото в очите на другия. Болката те залива. И пътят отново се отваря пред теб. Болката обикновено е толкова силна, че те задушава. НО СЕГА ТИ ИСКАШ ДА ДОСТИГНЕШ ДО СЕБЕ СИ. Да откриеш себе си. И затова поемаш пътя и тръгваш и в мрак дори. С тиха молитва дълбоко в сърцето. Откриеш ли другия, ще откриеш себе си. Търсиш близостта на другия, за да надникнеш в себе си. Да отхвърлиш страха, че си сам. Не хленчиш, не подсмърчаш. Вярваш. Кой беше казал: „Аз не искам да вярвам, искам да живея!” Не. Не е вярно. Игра на думи. Живееш, ако вярваш. Иначе си приключил. Вярваш, защото сутрин отваряш прозореца и търсиш светлото на изгрева, за да промълвиш: „Нека бъде! Вярвам!”

 

 

 

Професор Здравко Митков: Излят текст е „Неделя вечер”

 

Питаме известния български режисьор какво го е привлякло към текста на Захари Карабашлиев. Професор Здравко Митков е известен с вкуса си към изтънчената драматургия, той  е поставял Кокто и Ерик-Еманюел Шмит (с „Адската машина” на Кокто и с „Развратникът” от Шмит е гостувал в предишни издания на фестивала „Сцена на кръстопът”), превежда от английски и руски, перфекционист е.

 

Излят текст, излязъл сякаш от матрицата на Олби и на Тенеси Уйлямс, порази ме сръчността на разказа, не е линеарен, плътна емоционална структура, казва той. Заинтересувала го е още и проблематиката в „Неделя вечер”. Много българи живеят в чужбина и там те намират определен конфорт и стандарт, но новото им битие ги води към една повишена емоционална взискателност именно в личния им живот. Понякога това води до необратими, неразрешими конфликти. Налага се адаптиране на цялата емоционална система.

Поканил е своя бивш студент Иван Ласкин, защото образът на неговия персонаж изисква твърде особени, специфични качества. „Твърд език”, на места с цинизми, които трябва да са органично вплетени – те ще прозвучат автентично в устата на актьор като Ласкин, твърди професорът. Българските актьори, според него, в повечето случаи замазват или прекалено подчертават този фриволен език, който се наложи от риалити форматите. Студентка на проф. Здравко Митков е и третокурсничката в НАТФИЗ Гергана Плетньова, която напоследък стана популярна с участието си във филма „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа” на реж. Светослав Овчаров. Здравко Митков й предрича интересно бъдеще. Заявка за това има и в този спектакъл.

 

Представлението е премиера, досега е имало две закрити и едно гостуване на фестивала „Аполония”, софийската премиера е на 1 октомври т.г. и за нея авторът Захари Карабашлиев ще пристигне от Калифорния.

 

Възможно е след известно време да ни поканят на друга премиера на пиеса от Захари Карабашлиев, поставена от режисьора Здравко Митков. Между двамата има уговорка за пръв достъп до новия драматургичен текст, посветен на проблемите на наркозависимо момиче.

ОТ ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА ЗА „СЛУГА НА ДВАМА ГОСПОДАРИ”

 

От разговора с режисьора Димитър Бозаков, който от 1991 г. живее и работи в Израел, научихме, че там театралното изкуство се радва на голям интерес, има субсидирани и частни театри, разчитащи на спонсорство, абонаментната система е силно развита. Самият той поставя предимно европейска драматургия с особено предпочитание към Шекспир, Молиер и Голдони. Отдавна е искал да постави именно „Слуга на двама господари” от Карло Голдони и, когато е получил поканата от Народния театър „Иван Вазов”, с удоволствие е пристъпил към работа. Още повече, че е познавал добре отпреди  актьорите Валентин Танев и Петър Попйорданов, които изпълняват възловите роли на Панталоне и на Флориндо Аретузи. Известен актьор от сцената на Пазарджишкия театър в последните години преди 1990-та, на първо време в Израел не му е било леко, трябвало е да научи добре иврит. Сега той дели времето си между заетостта си в театри на Тел Авив и Хайфа и преподаването в две тамошни академии – театралната „Бейт Цви” и висшето училище за кино и телевизия „Импро”. Поставил е над 50 заглавия. След двата месеца в България му предстои да се завърне за да подготви премиерата на съвременна пиеса със своите студенти, която трябва да излезе в началото на ноември. Неотдавна е направил своя първи режисьорски опит в игралното кино с филма „Взривно вешество”.

Режисьорката Невена Митева за моноспектакъла „Камера обскура” и неговия фестивален живот

 

„Камера обскура” е по-ранен роман на Набоков, написан преди „Лолита”, още в 1932 година, казва режисьорката и дългогодишна директорка на Драматичния театър „Рачо Стоянов” в Габрово.Напоследък тя е пристрастена към монодрамата, може би, защото е директорка на Международен фестивал на моноспектаклите в Габрово, който се провежда в последните пет години. Освен „Живот в кашони” с Николай Урумов и „Камера обскура” с Мариус Донкин, поставяла е и други спектакли за един актьор, включително в Румъния. Тъй като това е първи театрален прочит на „Камера обскура” не само за България, към представлението има огромен интерес от редица фестивали. Отказали са заради заетостта на Мариус Донкин поканите на 7 чужди фестивала, но през следващата година ще приемат гостувания в Албания, Македония и Обединените арабски емирства. На фестивала в Габрово обикновено с отличията му се окичват български спектакли и актьори, защото в монодрамата у нас се пробват най-добрите актьори. Удоволствие е била за нея работата с Мариус Донкин.Тя е препоръчала неговия моноспектакъл „Г-н Ибрахим и цветята на Корана” от Ерик-Еманюел Шмит на Нина Мазур, директорката на фестивала „Видлуня” в Киев, Украйна. Там Мариус получил Наградата за хуманизъм и статуетката „Кристален ангел”, а Нина Мазур им предложила да работят заедно върху нейния текст по романа на Набоков.