АКТЬОРЪТ МАЛИН КРЪСТЕВ ЗА СЕБЕ СИ И ЗА „КОЛА БРЬОНОН”



/ с усмивка/ Да, с всяко представление 3-4 килограма.свалям. Всеки вика „много си отслабнал”. Ами, да спрат да ми дават такива роли. Да ми дадат роля да пия, да ям, да лежа, тогава ще напълнея.
Трудно беше докато се усвои този текст, то си е почти моноспектакъл с 36 души на сцената. Но пък е огромен кеф да се играе такова нещо. Това си е предизвикателство за актьора, защото играя героя от 50 до 90-годишен. Много спорехме дали тази роля е за мене при положение, че аз съм на 40, дали аз съм точният човек, но беше по-важно да извадим темата за човешкия живот като кинолента, човешкия живот, погледнат през твореца с неспирния дух да твориш, да създаваш, да обичаш, да страдаш, да губиш приятелите си, да имаш силата да загубиш най-голямата си любов, всичките си мечти...Самият спектакъл се гледа на един дъх в цялата си мащабност. И това беше идеята и на мен, и на Влади, да се получи това усещане за последни кадри от живота на човек преди да умре, нали знаеш животът ти минава като на кинолента.
Но така и темите, и най-вече Влади, което най-много ми помогна, първо, че той е до голяма степен съавтор на драматизацията, идеята му много години зрее в него, преминала през много варианти за артисти и чак сега се осмели да го направи. А и личният момент за баща му, за стария професор Люцканов, в памет на баща си го направи. Премиерата съвпадаше с годишнина на баща му. Без да искаме се получи, че премиерата я уцелихме. Много мощно красиво представление – то е красиво и нежно. Прекрасният декор на Петя Стойкова и тези тип Йеронимус Бош типажи, които се появяват във въображението на Кола Брьонон, до последния човек, дори и малката Виктория, която играе внучка ми, тя е прекрасна.
Много рядко са такива мащабни представления с по 30 човека и всички да свирят в синхрон. Както казваше на времето Леон Даниел, текстът е само повод за театър. Ти ако имаш отправна точка и знаеш какво искаш да разкажеш. Има добър и лош театър. Наистина напоследък, забелязвам го не само у нас, но и в чужбина, театърът се върна към актьора на сцената.

Играя в пет театъра в 13 пиеси. На 7 октомври трябва да излезе премиера с Иван Добчев в ТР „Сфумато” – „Завръщане във Витенберг”. Това е неговият и на Георги Тенев текст по повод „Хамлет”. Много интересно нещо. Също мощен спектакъл. Огромни текстове има там. Цяло лято ги уча. Много е хубав ходът на Иван спрямо цялата история, това изследване, което са направили с Жоро Тенев. Но аз имам опит от работата с тях по Стриндберг, „Стриндберг в Дамаск”. Очаквам да стане нещо много любопитно. След което трябва да започна с Теди Москов „Макбет”, играя Макбет. Това вече дали ще е Макбет или Шекспир – само Господ и Теди Москов знаят какво ще стане. Очаквам и там срещата да бъде много приятна. И това е засега, говоря за това, което е сигурно. Иначе непрекъснато покани, текстове, но гледам малко да разредя програмата си, защото и филмът, който снимаме – „Седем часа разлика”...Гледам да си отделя време да ям, да спя и да пълнея.

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ С УКРАИНСКИТЕ АКТЬОРИ ОТ ГРАД ЗАПОРОЖИЕ

Запорожският край и град Запорожие са известни със стоманата, строителството на Днепрогес и с ...театъра си, казва директорът на трупата от милионния украински град Евгений Головатюк, заслужил деятел на изкуствата. Академическият областен музикално-драматичен театър носи името на известния украински режисьор Владимир Герасимович Магара. В града има още младежки, куклен театър, песенен театър и дори ...конен театър, с който се правят представления с джигитовка и различни сюжети от живота на запорожските казаци. Театър „Магара” навлиза в 83-ия си сезон, в него се изнасят представления на руски и на украински език. Руската класика като „Анна Каренина” се играе на руски, но „Тарас Булба” – на украински език. Героичната сага в две действия по мотиви от повестта на Н.В.Гогол се играе на открито на остров Хортиция. Спектакълът е много зрелищен – с участието на балета на театъра и на симфоничния им оркестър. Постановката е на Евгений Головатюк. Хортиция е остров с дължина 12 км на река Днепър, старо казашко място.

Красивото здание на театъра притежава голяма зала за близо 800 зрители и малка зала.

Представлението, с което театърът от Украйна гостува в Пловдив,  се играе на голяма сцена и по-малкото пространство на тукашната Камерна зала ще наложи известни промени и трудности. Играят го на голяма сцена, защото темата на спектакъла изисква този формат.

„Идеалната двойка” от драматурга Владимир Попов е представление за любовта и за трудностите, през които тя преминава, разказаха изпълнителите в спектакъла, заслужилият артист Николай Коновалов и актрисата Татяна Ерентюк. Акцентира се на женската любов, тя е движещата сила, пояснява актрисата. Коновалов е изпълнител на ролята на Каренин в тричасовия спектакъл „Анна Каренина”. Званието не му носи кой знае колко пари отгоре, но при всички случаи го задължава да бъде по-отговорен към  работата си на сцената.

На Татяна Ерентюк й хареса слоганът „Театърът – прозрението” на 15-тото издание на фестивала „Сцена на кръстопът” и тя цитира Екзюпери, който казва: „Това, което не можеш да видиш с очите, виждаш със сърцето” и в това е мисията на театралното изкуство.

КАКВО НАУЧИХМЕ ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В СДРУЖЕНИЕ „ПО ДЕЙСТВИТЕЛЕН СЛУЧАЙ”



Сдружение „По действителен случай” е неправителствена организация, изградена от екип артисти на свободна практика, която се развива и работи за утвърждаване и популяризиране на високостойностно съвременно българско независимо изпълнителско изкуство.
Ядрото, инициаторите, са актьорите и спътници в живота и творчеството Огнян Голев и Ирина Дочева, той – ученик на проф. Крикор Азарян, Тодор Колев и Атанас Атанасов, с професионална практика на сцените на НТ „Иван Вазов”, Сатиричния и Младежкия театър, ТБА, ТР „Сфумато” и Театър София, тя – завършила актьорско майсторство за куклен театър, преди това – текстил в „Св.Лука”. Казват, че ядрото е по-голямо – Ивайло Димитров, Тони Кондев, Ивелина Анчева и артмениджърката Светлозара Христова. Ядрото е по-голямо, защото с всеки свой мултижанров проект прибавят нови участници, нови спътници, нови приятели на сдружението.
А защо се нарича „По действителен случай”? Защото работата по всеки проект се провокира от действителен случай.
„Ноктюрно – от прахта до сиянието” е четвъртият им проект, вече работят върху пети със заглавие „Емоционални”, а чрез сдружението са реализирани и „Мъртвата Дагмар – Малката кибритопродавачка” на реж. Ида Даниел, и „Грозният” от Мариус фон Майенбург на реж. Василена Радева.

Мултижанровият пърформънс „Ноктюрно – от прахта до сиянието” е построен на базата на изследване на темата за съединението между двама души и света, в който те живеят. Собственият опит на артистичното семейство, допълнен от опита на техните партньори в процеса, е основа за текста на Светлозар Георгиев. Представлението получи награда ИКАР 2011 за авторска музика на живо на Мария Илчева – контрабас, и Александър Деянов – Skiller /бийтбокс/. В портфейла си имат още една награда ИКАР 2009 за дебют на Ирина Дочева Голева – режисьор и актриса на проекта, както и номинация ИКАР 2009 за авторска музика на живо на Александър Андрей Даниел – барабани и перкусия, за пърформънса „Пеперудите са всъщност изтребители”.

Играят на различни места – в галерии, Лилавия салон на Чешкия център и т.н. Напоследък все по-често ги канят на фестивали: „Театрален пристан на голямата река” в Русе, Варненско лято, сега „Сцена на кръстопът”.

Много смело е, че правят некомерсиален театър. Основната им подкрепа е от Министерството на културата, печелят финансиране със своите проекти.

ВЛАДИМИР ЛЮЦКАНОВ ЗА „КОЛА БРЬОНОН” И НОВИЯ ТЕАТРАЛЕН СЕЗОН



„Кола Брьонон” силно вълнуваше моя баща Николай Люцканов. Аз завърших френска гимназия и познавам и огромния текст на епохалното произведение на Ромен Ролан „Жан Кристоф”, чел съм на френски „Кола Брьонон”. Баща ми имаше една руска драматизация на този текст, но тя се изгуби някъде. Пазя някакви спомени от нея. Текстът, който аз направих,  седя близо 15 години на бюрото ми, все преработвах нещо от него. През 2009 г., когато дадох на Коко Азарян да чете драматизацията, той ми каза: „Моето момче, трябва да си луд, за да се заемеш с това! Явно вече ти е време да полудееш”. Посвещавам този спектакъл на баща ми и на Коко Азарян, които за мене са двама колабрьононовци.


Изключително впечатляваща литература, която в едно време, в което всички ние се питаме как, по какъв начин да живеем, там има едни хора, които жаждат живот и те зареждат, независимо от всичко, което се случва. Миналата година, когато ми се случиха някои немного приятни неща, си казах, че след като човек е на кръстопът, му трябва някакъв кръстопътен текст. Наистина е човешка комедия, заимствано от Балзак, но е човешка комедия. Това не е драматургия, а е поредица от житейски случки, всяка от които носи всички белези и възможности да се превърне литературата в драматургия..
Спектакълът е доста голяма мешавица между литература, драматургия, видео. И понеже литературата винаги я грозиопасност,  когато се пренася на сцена, да стане дидактична, обяснителна, тя не притежава действеността на драматургичния текст, и тъй като тази литература на Ромен Ролан е доста тежка и повествувателна, диалог почти няма, а това трябваше да бъде направено на театър, за мене единствено възможният начин е да съчетаеш различни компоненти, които могат да изградят едно театрално действие. Извън актьорите, извън пищните костюми и пищния декор на Петя Стойкова, прекрасната музика на Кирил Дончев, има вътре четирима възрастни музиканти /виола, цигулка, барабанче и флейта/, има доста богата видеокартина, много осветление, за да може всичко това да разкаже тази история, която е историята на един цял живот, живота на един човек - от неговото детство с първите пориви там, до реката, до момента, в който трябва да се гмурнеш и да изчезнеш от този свят.

В София, казано без всякаква куртоазия, салонът пращи от публика. Публиката е много впечатлена от театралността. Аз изповядвам идеята, че човек като влезе в театрална зала, трябва да го удари театралността. Трябва да е красиво. Не обичам аскетичния и беден театър, който също има своето място, но аз предпочитам да съм в друга приказка. Иначе бедността и аскетизма си ги живея.

Мисля, че сме се постарали в рамките на няма два часа и половина да направим едно много богато театрално зрелище. Представлението е скъпо удоволствие спрямо нашите мерки – около 50 000 лева струва постановката. На второ място е по приходи след мюзикъла „Страхотни момчета”, който ще се играе за четвърти сезон.

С колко килограма отслабва Малин Кръстев след този спектакъл?
Той няма накъде да отслабва повече. Даже съм му забранил да стои в профил към публиката, защото тя вече не го вижда. Той не излиза от сцената, има едно излизане за 2-3 минути, когато няма участие, и едно друго за две минути, когато обаче трябва да се гримира.

Видеото е подготвено от моя син Николай, който вече десетина години живее в Ню Йорк и работи за канала НВО. Държах на неговото участие, защото той имаше много хубави отношения с дядо си. Реших да го привлека в името на дядо му.

Благодаря на организаторите, че ни дадоха възможност да открием юбилейното издание на „Сцена на кръстопът”. Дойде времето ние да откриваме фестивала в Пловдив, а Народният театър да го закрива.



Нов сезон, начало на театралното време, нови планове
В началото на сезона започваме да правим нов детски спектакъл, отнасяме се изключително сериозно към мисията на Младежкия театър да привлича и да възпитава детска и младежка публика. Венци Асенов прави „Карлсон”, Герасим Георгиев – Геро, когото познавате от екрана и от спектакли на Сатиричния театър, ще играе Карлсон, той от тази година е член на трупата на Младежкия театър.
След това Петър Кауков започва една пиеса – „Любов и пари” от Денис Кели, в негов превод е. Една странна драматургия. Веднага след като завърши, един млад американски режисьор ще работи на камерна сцена. А от 1 ноември Теди Москов трябва да прави на голяма сцена „Макбет” в негова версия. Има вариант аз да поставя „Красиви тела –2”, спомняте си, че първият спектакъл гостува на „Сцена на кръстопът”, сега авторката Лора Кънингам изпрати продължението, нов текст, със същите актриси.
Съществува намерение да хвърлим ръкавица на Пловдивския театър и на Петьо Кауков и да направим „Бай Ганьо”. Десислава Шпатова в края на сезона ще постави един Бергманов текст, казва се „Из живота на марионетките”.

ФРАГМЕНТИ ОТ ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ С ПРОФ. ИВАН ДОБЧЕВ ЗА СПЕКТАКЪЛА „ПРЕДИ/СЛЕД”

Роланд Шимелпфениг е едно от най-нашумелите имена в съвременната немска драматургия. Освен това е и режисьор, сам си поставя пиесите. Не е драматург, който пише по класическите схеми. Свободно борави с драматургическата структура, личи си, че е човек, който е вътрешен в театъра, представя си как ще бъдат нещата на сцената. Това е изпитание за режисьора, който се насочва към тези текстове, защото преди него е имало един друг режисьор, който е регламентирал нещата, казва за срещата си с драматургията на Шимелпфениг неговият пръв български постановчик проф. Иван Добчев.
Много е повлияна тази драматургия от всичко, което съвременните технологии предлагат – например, интернет, да влизаш в мрежата, да хващаш неща, които на пръв поглед нямат нищо общо, да ги слагаш едно в друго. Рецепцията на съвременния зрител наистина е много освободена от класическата схема на последователния разказ. В този смисъл тази драматургия е малко мъчна, този тип театър е малко труден, неудобен за гледане. Ако следваме тезисите на Брехт, неговият театър е тръгнал срещу театъра, който успива зрителите. Неговият театър кара зрителя да мисли, да съпоставя, да знае, че това пред него е една условна реалност, която има претенции към средата, към улицата.В този смисъл тази драматургия е малко изпитание за българския зрител.

Нашият живот се дели на преди и след, винаги има някакво много важно събитие, случка, пред която ние стоим като пред някакъв особен праг. В много от нещата, които  Шимелпфениг прави, този праг е сложен иронично. Общо взето всички персонажи, всички фрагменти са изправени пред някакъв такъв праг. Краят на света, краят на една любов, краят на една кариера... Най-крайна и категорична е позицията на една жена над 70-годишна, която проследява почти целия си живот. Това е един много дълъг сюжет, проследен е сюжетът на един живот и той също се занимава много радикално с всичко онова, което е предопределяло като биография, като възпитание, неща, които са те изградили като някаква личност, да направиш този категоричен жест да зачеркнеш нещо, да затвориш една врата...Стори ми се, че тази тема е много важна за съвременния човек, който непрекъснато се оказва в такива ситуация на преди/след. Ние също делим нашето живеене на преди и след, преди и след 1989 година. Светът го дели на преди и след 11 септември 2001 г.

Ролята на възрастната жена се изпълнява от актрисата Гергана Кофарджиева. Видях я в един спектакъл на моя ученик Валерий Пърликов, беше във видеоформат, това ми напомни за нея, видя ми се, че е в абсолютна форма, много е жива, и така й предложих ролята. Една актриса, която 19 години е била загубена за българския театър, през това време е ходила на театър, гледала е театър, чела е, един човек, който не е отпуснал ръце и не е казал „с мене е свършено”. Продължил е да се поддържа духовно. Да се съхраниш, да не сваляш летвата, да не губиш мярката – то е патос не само на ролята, но и на целия спектакъл.

В пиесата има авторов текст, който аз съм дал на една група, т.н. „паднали ангели”, чийто водач е Елена Димитрова, актриса, с която ние работим в ТР „Сфумато”. Идеята за „падналите ангели” се роди от един филм на Вим Вендерс „Криле на желанието”. Те се мъчат да изследват защо хората не издържат, защо могат да се отрекат от всичко, което досега са натрупали или в името на какво го правят. Интересува ги човекът, човешкото, като някаква мярка на божественото, отражение на божественото.

Спектакълът има своите почитатели, това не са всички, някои си излизат. Не казвам, че лесно се възприема от публиката.