ПРИКАЗНОТО

 

 

Театърът: Приказното

 

Театърът е оптимистична теория, че можем да издишаме света по-красиво, по-елегантно, по-единствено. Че можем да направим от сълзата си птица, а от ирисите си небе. Чрез него целият ни живот може да мине по всички скàли на Рихтер или по всички поречия на тъгата. Но какво от това… По-добре никога да не излизаш от приказката, да си упоен в нея, да си разобличен от нея. И така докато остарееш и онази карета те отнесе натам…

Каквото и да се случва с този свят, театърът винаги ще бъде фабрика за принцеси, принцове и джуджета – независимо от епохите, от политиките, от нежни или хард революции. Това е част от неговата доктрина, от неговата конституция – да произвежда илюзии, да произвежда килограми надежда. И да повярваме, че лошите не винаги побеждават, че феите винаги ще ги има. Защото ако свършат феите, какво правим тук изобщо!?

Театърът може да обругава, да протестира, да хленчи, да псува, да коригира, да рита, да разрушава, да кастрира, да флиртува. Театърът може да направи от дробовете ни барабан, от устните ни пистолет, от сърцата ни – каквото си поиска. Но все пак той винаги ще си остане мажоритарен собственик на всички приказки, на всичко приказно. Ела в Пловдив, ела на Фестивала, за да видиш, че е истина…

 

 

 

 

ДА

 

ДАзаведеш гаджето поне на две постановки от Фестивала. И цял живот ще си остане твоя. Ако пък го направиш четири пъти – не мога да те мисля...

ДА си вземеш автограф от Димитър Малашинов. След години за него песни ще се пеят. Не знам дали знаеш, но няма такъв образ в Родината...

ДА си пиеш кафето сутрин и да се ровиш в сайта на на Фестивала. От „жълтото тепе” ще научиш защо животът е дълъг и шарен, а не обратното, както сме свикнали да ни казват.

ДА хвърлиш едно око на съпътстващата програма. Тази година е по - яка от предишните. И ще става все по – яка през следващите издания. Обещано...

Да обичаш Фестивала...Нека не ти звучи куртоазно или натегачески. Той наистина е направен с голяма любов за теб.И вече дванайсет години така ...

НЕ

 

НЕ се прави на тарикат. И си купи билети. Такива цени няма никъде по – света. А и по този начин ще покажеш,че си пич.

НЕ се дразни от критиците, които се правят,че няма такъв Фестивал. На изчезване са, но още ги има тук-там. И помни какво е казал Филип Детуш „Критиката е лесна – изкуството трудно”.

НЕ се обръщай към Стефан Данаилов с „г-н Министър”. Тук не е такъв, а си е бащата на Фестивала.

НЕсе прави,че не виждаш - камерната сцена на театъра е готова. Остават само довършителни работи. Толкова години без нея беше голям срам.

НЕ се притеснявай да кажеш, че си фен на „Сцена на кръстопът”.Ти и Шекспир мисля,че това е напълно достатъчно за самочувствието ти.

19.09.08 , 17.30 ч. -„ Театърът на Стоян Камбарев – режисура на пространството”



„ Театърът на Стоян Камбарев – режисура на пространството” от Кремена Димитрова, представя Пенка Калинкова

18.09.08 , 17.30ч. Премиера на „Запазено място”

Премиера на „Запазено място”, пиеси от Димитър Атанасов, издание на ИК „Жанет 45”, представя доц. Владимир Янев

15.09.08 Теоретична конференция на тема: „Пространството на режисьора в днешния български театър„



10.00 – 14.00 ч.           

Основни доклади –  Богдана Костуркова, Гергана Пирозова, Димитър Чернев, д-р Мирослава Кортенска, д-р Светла Бенева, Милeн Миланов
Водеща
Красимира Филипова.