Нужна е солидарност

 Йордан Николов е най-ревностният театрал сред бизнесмените, всяка вечер е в театъра в компанията на своята съпруга, споделя изпълнителният директор на фестивала Димитър Малашинов /вляво/.

 

Инж. Йордан Николов – Ондулин СМ ООД

 

Традицията бизнесът да помага на фестивала е създадена и няма да е честно, ако я наруша. Ние строим и покриваме къщи, всякакви, дори къщата на Баба Яга на градския площад, за да се рекламира кукления фестивал „Двама са малко, трима са много” - малкия театрален форум на Пловдив. Сега сме на „Сцена на кръстопът”. Аз съм в спонсорското семейство и с колегите от бизнеса през годините изградихме едно приятелство, което ни крепи. Кризата удари всички ни, нас – като че ли най-силно. От 50 г. насам, това е първата капиталистическа криза на свръхпроизводството на строителни продукти, които никой не иска. В такива трудни моменти солидарността е най-необходимата. Така че, няма да се предаваме. Във времето, в което се опитваме да пренаредим папките по нов начин,  не изоставяме театралното изкуство. Нещо повече, забелязват се тенденции на обръщане към културата, към исконните ценности.  Хората търсят опора и отговори на въпросите си в това, което други са преживяли и описали. И не на последно място са добрите ни партньорски и приятелски отношения със стожера на меценатското сосиете – Димитър Малашинов. Адмирирам неговите усилия като мениджър, защото без такива като него, много неща в Пловдив няма да се случат. Той се занимава много усърдно от доста години, и нито е забогатял, нито се е възгордял, а продължава да е всеотдаен. Този град трябва да му благодари за всичко, което прави, за да има културни събития на ниво в Пловдив

Създаваме успешно работеща триадична структура

Людмил Каравасилев, PR мениджър и сонсорство на ОББ:


Със „Сцена на кръстопът” ние създаваме една успешна триадична структура – театър, държава и частен бизнес.  Провокацията е от творците, а ние помагаме тя да формира вкус, да се ражда изкуство, което да радва хората. Това е достатъчно сериозна мотивация за нас да откликваме на апела на театралите. Въпреки кризата, ние сме умерени оптимисти. Вярваме, че значими фестивали като „Сцена на кръстопът” в Пловдив имат бъдеще, защото хората обичат професионално направените неща. А този форум се отличава точно с перфектния стил на организация, безкомпромисен подбор на заглавията и отговорен екип. Тези неуморни труженици на артполето заслужават уважението и помощта на корпоративния бизнес и местната власт. А рожбата на тази тройна структура, която работи хармонично, в идеален синхрон, няма начин да не е много добър продукт. Афишът на „Сцената” го доказва и тази година – съвместява интересите на зрителите и артистите, които се изявяват, на бизнеса, който разширява кръга на потребностите за задоволяване, и на държавата, която е в невъзможност да задоволява всички потребности.

Ние сме партньори

 

 

Инж. Никола Добрев, управител на КЦМ 2000 ООД:


Фестивалът „Сцена на кръстопът” е нашият фестивал, театралният празник на Пловдив. Творческият сезон в града започва със „Сцената”. Очакваме я като нещо традиционно, като наследство, като историческа придобивка. А всъщност живеем с този фестивал само 14 г. Свикнахме да го възприемаме и като част от Античния театър – онова, магическо място, където още в древността са се събирали хора, изкушени от театъра. Пълни ти се сърцето като видиш препълнен Античният театър с хора, всеки със своя спасителен магичен свят. Е, тази година няма спектакъл, който да може да бъде изигран на тази сцена. За сметка на това селекцията на заглавия за закритите пространства е на много високо ниво, на най-високото. В това фестивалният екип импонира на нашия. Ние, КЦМ 2000 ООД се стремим към най-доброто в нашия бранш, към върха. И въпреки многото перипетии по този път, винаги успяваме. Защото имаме добри партньори. Така е и със „Сцена на кръстопът”. Те ни избраха за свои партньори още на старта на първото издание и продължаваме да вървим заедно и нагоре, защото сме коректни партньори, заедно споделяме идеята за изкуството и работим за всеобщото добро.

Фестивалът ни вдъхновява

Радослав Бозуков, собственик на туристическа компания „Лайпциг 91”


„Лайпциг” е емблема за Пловдив. Радостното е, че и „Сцена на кръстопът” вече е емблематично събитие в културния афиш на града. Септември е подвластен на този театрален форум. И ние се подготвяме за този форум отрано, очакваме гостите с любопитство, в дните на фестивала събираме автографи и се гордеем, че сме партньори на “Сцена на кръстопът”. За нас е въпрос на престиж, че сме домакини на гостите на фестивала. Това партньорство от 14 г. насам се базира на взаимното доверие и уважение. Артистите при нас се чувстват не само спокойни клиенти, а и специални, обгрижени с внимание и любов. Динамиката в хотелския бизнес налага постоянно да се гони висок комфорт и уют. Този стремеж е непрекъснат процес, който клиентите наблюдават и оценяват. Бяхме достъпният хотел, а сега сме модерният хотел. Театралите се чувстват при нас като у дома си, въпреки че стаите и апартаментите са предизвикателни в своята луксозност и елегантност, дизайнерски до последния си детайл - цветове, тип мебели, тъкани, осветителни тела. Всичко в комплекса е с открояваща се индивидуалност, както е в изкуството. И ние се вдъхновяваме от театралите и творим. Например - джакузи до прозореца на 11 етаж с гледки към Альоша, към центъра, към Античния театър... Стараем се да бъдем различни и модерни, какъвто е и фестивалът всяка година.


Иска ми се с творците да говорим за магията на изкуството, а не за пари

 

Инж. Димитър Георгиев, генерален спонсор, и Стефан Данаилов - баш директорът на фестивала, винаги са ръка за ръка вече 14 г.

 

Инж. Димитър Георгиев – „Роза Импекс” ООД – Генерален спонсор:

19 години съм на фронта на бизнеса. 19 г. “Роза Импекс” гради тухла по тухла своята къща. 19 г. моят екип развива един успешен бизнес и ежедневно се занимава с пари, конкуренция, цифри и сметки. Това е бизнесът. А животът е нещо друго. Ние сме хора, градим общество, в което искаме да живеем красиво, спокойно, мирно. Затова “Роза Импекс” постоянно търсим нови начини хем да продаваме нашите продукти, хем да повишаваме и своето, и общественото благосъстояние. И какво направихме: интегрирахме корпоративната социална отговорност и ежедневието, смесихме бизнес и благотворителност. Реализирахме Национална кампания за подпомагане на семейства, които не могат да имат деца и се нуждаят от процедури ин витро. Дарихме 160 000 лева на 37 двойки с репродуктивни проблеми и … чудото се случи. Вече имаме три родени - живи и здрави бебета – бебета от кампанията “За още едно българче”. Щастлив съм, че помогнахме. Но остана горчилка у мен като български предприемач. Благодарни са родителите, получихме благодарствено писмо от една от клиниките, където жените са избрали да направят ин витро процедурите. И толкоз. Нито един друг успял човек не се включи, не продължи инициативата, не подаде ръка.
 
Не съжалявам нито за миг, нито за стотинка, отделена за тази благородна кауза – грижата за семейството, за децата. Но кой реагира адекватно,  кому е най-голяма отговорността за бъдещето на обществото ни.

Аз съм от поколението с чист дух! И давам пари за спонсорство. Имам усещането, че съм призван да го правя, защото нося в себе си завета на нашите възрожденци, и съм убеден, че трябва да изпълнявам онази мисия, която защитава българщината! Колко обаче сме такива? И колко още ние ще можем да държим крака на педала?

Иска ми се като давам пари за култура, с хората, които ги харчат за култура, да си говорим за красотата и магията на изкуството, за естетиката, за театъра, за новите книги, за киното. А не за орязани бюджети. Говоря така, защото ме боли като човек и като българин, че е надвиснала гилотина над културата. Тя сега кълца хляба на артистите, а утре ще е смачкала и унищожила нашата духовна храна, тази, която трябва да създадат точно сега хора – творците, които са на „Сцена на кръстопът”. Утре няма да я има тази духовна храна.

През ръцете ми минават пари, идеи. Помагам колкото мога, защото искам да ни има и утре. Затова инвестирам в хуманността и етиката, в доверието на хората, в грижата и социалната отговорност, и в бъдещето – в културата. Аз ще продължа да давам пари, да обезпечавам тези си идеи, но ще продължа и да призовавам всички бизнесмени в България – всички да осъзнаем своята роля на добри граждани и освен да печелим, да плащаме данъци и осигуровки, да насочим усилия към бъдещето, и да осветим пътя – и нашия, и на другите. Това е същото, което правите и вие, творците, със сърце и много труд.

Сигурно в очите на мнозина съм непоправим романтик, оптимист, а може би и наивник. Но, аз, приятели, вярвам в добротворството. Както и вие – творците, чиято игра на сцената и пред екрана е илюстрация на желанието и оптимизма ви да промените поне с малко света.

Тези дни, докато върви фестивалът „Сцена на кръстопът” в България, аз ще бъда в Киев – на Седмицата на българското кино в Украйна – фестивал, който също е спонсориран от „Роза Импекс”.  Вече трета година представяме златните български продукции в един от моите любими градове, където бизнесът с марката “Роза Импекс” процъфтява. И аз съм щастлив, че се срещам с хората, които правят така, че да се гордеем с висококачествена култура родно производство. А в Пловдив - другия любим мой град, „Роза Импекс” ще бъде представена от Атанас Георгиев – най-младото мениджърско попълнение в „Роза Импекс”!

На добър час!