Пресконференции
ЗАКЛЮЧИТЕЛНАТА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА „СЦЕНА НА КРЪСТОП ЪТ”  
Тя се оказа многоактна пиеса.
В първия акт, първото действие, беше посрещането с ръкопляскания от журналистическата гилдия на актьора Иван Бърнев/ Били в „Полет над кукувиче гнездо” и Кармайкъл в „Ръкомахане от Спокан”/. Той абсолютно точно и коректно се отнесе към отправената от фестивалния пресцентър покана за кратка прессреща. Вярваме, че други негови колеги се чувстват като раздробени след три-и-половиначасовия спектакъл. Говори за ролята, за работата с режисьора, за репетиционния период (посещавали са лудница, търсили са консултация от лекар-психиатър за да бъдат по-точни в преображенията си), за самия спектакъл, в който не само първият, но и вторият, и третият план работят... Представлението е уморително, но си заслужава, казва той, а за зрителите добавя, че „като влезеш в лудницата, ще полудееш и ти”. Във втората част на пресконференцията Пенка Калинкова, като шеф на пресцентъра, и изпълнителният директор Димитър Малашинов направиха отчети за 12-те фестивални дни. Пенка Калинкова: Какво направихме ние с вас и пловдивската публика за тези 12 дни? Пропътувахме до София и обратно 15 пъти, два пъти ходихме до Хасково, един път до Варна и един път до Шумен, стигнахме и до Запорожие в Украйна, но нещо повече - върнахме се във времето - в 16 –ти век, във Франция на Кола Брьонон, в Шекспировия 16-ти и 17-ти век, спомнихме си младостта в някоя наша Арденска гора и изживяхме „Зимна приказка”, пътувахме със Стратиевия „Рейс” по наши немагистрални пътища, проживяхме съдбата на Фрида Кало и на Кралицата майка, люляхме се върху „вълните” на Вирджиния Улф и собствените си спомени, имахме като за последно „Вълшебна нощ”, страдахме за „Държавните липи” и се смяхме на страшничкото възмездие на „Демонът от Скопие”, спомнихме си Крикор Азарян, видяхме нови провокативни решения на класиката в „Когато гръм удари” и „Куклен дом”, и съвсем нови проявления на „Театъра в лицето” с „Ръкомахане в Спокан” на Макдона. И така, след като направихме този „Полет” /повече от „Полет над кукувиче гнездо”/, защото прелетяхме над времето и пространството, сме готови да затворим 15-тото издание на „Сцена на Кръстопът” и то да се превърне в наше „преди”, но след преди винаги има едно „след”. И все пак най-важното, което ние направихме, че се взряхме в себе си. Защото всички прозрения на автори, режисьори, актьори, сценографи, композитори, независимо върху какво и кого фокусират своето внимание и през каква жанрова оптика и окуляри ни карат да гледаме, водят до взирането във и прозрението за живота на човека, за себе си, до взиранията и прозренията на и за човешкия дух. Искам да благодаря на всички колеги и медии, работили за фестивала „Сцена на кръстопът”, не само на медийните ни партньори – БНР и всичките му програми (Радио Пловдив, Програма „Христо Ботев”, Програма „Хоризонт”), БНТ(Таня Матева), вестник „Марица”(Евелина Здравкова), БТА. Но и на Елица Кандева – в. „24 часа”, Влади Севов – НБТ и вестник „Новият глас”, Янко Атанасов – ДС ТВ, Кирил Кирилов – Дарик радио. Всеки от тях е достоен за награда. Благодаря и на включилите се много активно тази година Ваня Трингова и Васил Киризиев – „Медиакафе”. Както и на колегите от вестниците „Труд” – театроведката Патриция Николова, от вестник „Монитор” – Мариана Първанова, и „Сега” – Сабина Георгиева, Радио Фокус, Пловдивмедиа, Густонюз и други, и други. Димитър Малашинов: Без преувеличение можем да заявим,че 15-та”Сцена” превърна Пловдив в истинска театрална столица на България .За многобройните ни фенове Фестивала е не само една добра традиция,един вълнуващ празник на вдъхновението, дръзновението и новаторските решения,но преди всичко и най-вече едно заслужено уважение към негово величество - зрителя. За това ще цитирам думите на проф.Данаилов,когато започнахме фестивала през трудната 1996 год.: „За да има успех фестивала, ние трябва да отгледаме разбираща, търсеща досега с театъра, критикуваща, амбициозна и предана публика, която да бъде истински приятел на фестивала”. На върха на 15 годишнината ни това вече е реален факт. Тъкмо за това сме доволни от резултатите – макар и все още са неокончателни, но данните сочат, че зрителите надхвърлят 12,000,като тук не включваме посетителите на съпътстващите 4 фестивални прояви – София поетики,джем сешънът на Елица Матеева,филмът на Лили Абаджиева за Коко Азарян и фотоизложбата”Благодарим ви”, а приходите са близо 40,000 лв.Нямаме отпаднали представления, организацията беше на ниво.Кражбите отдавна вече са лош спомен за артисти и зрители. За успеха на Фестивала несъмнено допринесе финансовата подкрепа на Министерството на културата и Община Пловдив.Но решаващ се оказа приносът на меценатското сосиате с главен спонсор инж.Димитър Георгиев, което в пика на икономическата криза отново даде щедро финансово рамо на Фестивала. Като жест на голямо уважение и признание към частните спонсори за първи път тази година открихме изложба”Благодарим ви”, която популяризира благородното им дело. ”Сцена на кръстопът” живее и пулсира пълнокръвно вече 15 години благодарение на организаторите, спонсорите, на всеотдайната и забележителната пловдивска театрална публика.И тази година публика и спонсори бяха и остават най-верните приятели на нашия проспериращ фестивал. До нови срещи на 16-то издание през 2012 година. В трето действие се разиграха изненади от рода на „сладко изкушение”. Продуцентката Ирен Чанкова почерпи гилдията с тирамису – шегата произлиза от една пресконференция за спектакъла „Тирамису” на студентите от класа на проф. Стефан Данаилов Ще има ли тирамису, попитаха тогава колеги. Не, няма да има, то е само образ, въжделение – отговориха младите актриси. Е, сега имаше. Цяла торта тирамису отнесе и директорът на Пловдивския театър Кръстю Кръстев, връчена му от дирекцията на фестивала за доброто сътрудничество. В четвърто действие влетяха в „Артклуба” младите актьори Леонид Йовчев и Павлин Петрунов, а след тях и режисьорката Нина Боянова. Тази вечер от 19.30 ч. на малка сцена те ще играят отложеното преди поради заболяване на актьор представление „Първа любов” на Центъра за култура и дебат „Червената къща”. За Павлин Петрунов участието му в спектакъла е и първото му излизане на професионална сцена. Той е носител на две награди „Икар” и Аскеер” за изгряваща звезда. Номинация за „Икар” за изгряваща звезда има и Леонид Йовчев, но от предишна година. Сътрудничеството им, започнало с дълъг репетиционен период по тази новела на Бекет, продължава в „Ръкомахане в Спокан”, където Леонид е Мервин, а Павлин – Тоби. Оттук нататък ще свързваме техните имена с Народния театър „Иван Вазов”. Н 15-тата „Сцена на кръстопът” Рени Врангова и Леонид Йовчев си оспорват първото място по заетост, всеки един от тях се представя в по три спектакъла. С тази многоактна пресконференция приключва своята работа и водещата рубриката „Пресконференции” на фестивалния сайт. ЗА „ПОЛЕТ НАД КУКУВИЧЕ ГНЕЗДО” С АКТЬОРИ ОТ ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО
    Представлението, което ще гледаме довечера, е същото, което се играе и на сцената на Народния театър „Иван Вазов”. По-дълго е от три часа, но няма да скучаете. За пръв път се показва извън София. Режисьорът Александър Морфов е направил своя адаптация на романа на Кен Киси, не е използвал предишни драматизации или филмовия сценарий. Избрал е без уговорки Деян Донков за главната роля на Мак Мърфи, но за другите персонажи е пробвал по двама актьори. Така във вторник вечерта ролята на доктор Спийви ще играе Теодор Елмазов, а в заключителната за фестивала вечер – Валентин Ганев. Необичайно е тълкуванието на образа на сестра Речид, научаваме от Рени Врангова, изпълнителка на ролята, и от Стоян Алексиев. В този спектакъл сестра Речид обича своите пациенти, обича своята работа, тя е по-скоро положителен образ, ако си послужим с клишето. За мен тя е една жена, която се е отдала изцяло на болницата, в която работи, на пациентите. В нейните разбирания тя ги обича, тя ги обгрижва и е с мисълта, че върши всичко най-добро за тях, казва Врангова. Това е нейният живот, тя няма друг живот и идва един човек, който обърква целия ред, който е създала, отнема й приятелите и живота. Бих могла да споделя нейната гледна точка, защото колкото тя е манипулатор, манипулатор е и МакМърфи, казва актрисата. В крайна сметка, според нея, потърпевши са пациентите. Стоян Алексиев е Хардинг, интелигентният пациент, който попада в лудницата по свой избор. Как се стига до решението на една или друга сцена? Четем заедно романа, Морфов винаги е с книгата в ръка, пробваме различни варианти на поведение, и в един момент той казва – „Това е, така остава”. Истината е, че той променя спектакъла и след премиерата, се допълват Тео Елмазов и Деян Донков. В случая е работил около двама месеца и половина с актьорите, след това е заминал за Израел, където готвеше премиера. В момента репетира в Букурещ „Посещението на старата дама” от Дюренмат, а след това ще се включи в „руския сезон” на Народния театър „Иван Вазов” с постановка на „Самоубиецът” от Николай Ердман. Актьорите споделят, че работата в този спектакъл е един от най-зареждащите процеси, в който са участвали и се чувстват съавтори на това, което се случва на сцената. Преди да е почувствувал, че работим като екип, Морфов не определя окончателно кой кого играе в представлението, казва Теодор Елмазов, и така е винаги. ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ С УКРАИНСКИТЕ АКТЬОРИ ОТ ГРАД ЗАПОРОЖИЕ
 Запорожският край и град Запорожие са известни със стоманата, строителството на Днепрогес и с ...театъра си, казва директорът на трупата от милионния украински град Евгений Головатюк, заслужил деятел на изкуствата. Академическият областен музикално-драматичен театър носи името на известния украински режисьор Владимир Герасимович Магара. В града има още младежки, куклен театър, песенен театър и дори ...конен театър, с който се правят представления с джигитовка и различни сюжети от живота на запорожските казаци. Театър „Магара” навлиза в 83-ия си сезон, в него се изнасят представления на руски и на украински език. Руската класика като „Анна Каренина” се играе на руски, но „Тарас Булба” – на украински език. Героичната сага в две действия по мотиви от повестта на Н.В.Гогол се играе на открито на остров Хортиция. Спектакълът е много зрелищен – с участието на балета на театъра и на симфоничния им оркестър. Постановката е на Евгений Головатюк. Хортиция е остров с дължина 12 км на река Днепър, старо казашко място.Красивото здание на театъра притежава голяма зала за близо 800 зрители и малка зала. Представлението, с което театърът от Украйна гостува в Пловдив, се играе на голяма сцена и по-малкото пространство на тукашната Камерна зала ще наложи известни промени и трудности. Играят го на голяма сцена, защото темата на спектакъла изисква този формат. „Идеалната двойка” от драматурга Владимир Попов е представление за любовта и за трудностите, през които тя преминава, разказаха изпълнителите в спектакъла, заслужилият артист Николай Коновалов и актрисата Татяна Ерентюк. Акцентира се на женската любов, тя е движещата сила, пояснява актрисата. Коновалов е изпълнител на ролята на Каренин в тричасовия спектакъл „Анна Каренина”. Званието не му носи кой знае колко пари отгоре, но при всички случаи го задължава да бъде по-отговорен към работата си на сцената. На Татяна Ерентюк й хареса слоганът „Театърът – прозрението” на 15-тото издание на фестивала „Сцена на кръстопът” и тя цитира Екзюпери, който казва: „Това, което не можеш да видиш с очите, виждаш със сърцето” и в това е мисията на театралното изкуство. ЯВОР ГЪРДЕВ ЗА „РЪКОМАХАНЕ В СПОКАН” ОТ МАРТИН МАКДОНА
 Спокан е град в щата Вашингтон с население от 202 319 жители/2008/. Сред хората, които са обитавали този град е и любимият режисьор на Макдона – Дейвид Линч (Туин Пийкс, Диво сърце, Мълхоланд Драйв)„Ръкомахане в Спокан” от Мартин Макдона с оригинално заглавие „A Behanding in Spokane” е поставена за пръв път в Джерълд Шойнфелд Тиътър в Ню Йорк на 3 март 2010 г. Явор Гърдев поставя за пръв път негова пиеса – „Пухеният”, във Варненския театър, предстои спектакълът да бъде пребазиран на сцената на Театър 199 с известни промени в сценографията. „Ръкомахане в Спокан” е следващата му пиеса. Междувременно авторът работи за киното - пише сценарии, снима филма „В Брюж”. Терминът „in-yer-face” възниква в американската спортна журналистика през средата на 70-те като възклицание за присмех или презрение и постепенно се просмуква в широко разпространения жаргон в края на 80-те години и началото 90-те години на 20 век. Означава „агресивен, провокативен, безочлив” – предполага преминаване на границите на общоприетото. Накратко той описва перфектно вида театър, където публиката е поставена в такава ситуация. Тримата големи в това течение през 90-те са Сара Кейн, Марк Рейвънхил и Антъни Нийлсън. В днешно време най-изявените от „социалната мрежа” на този тип автори са Мартин Макдона и Трейси Летс. Преди работата си върху новата пиеса на Мартин Макдона, Явор Гърдев представи в Москва новата си творба – спектакъла „Килърът Джо” по пиесата на съвременния американски драматург Трейси Летс. Премиерата даде старт на новия сезон на руския Театър на Нациите. Черната комедия на Трейси Летс е първата постановка на московска сцена на драматургията на този американски автор, лауреат на Пулицеровата премия и театралната награда „Тони”. „Килърът Джо” е ярък образец за така наречения „театър в лицето”. Злоупотребата е една от основните теми на този вид театър през 90-те. В съзвучие с неидеологическия характер на това десетилетие повечето пиеси, които се занимават с проблема, включват не само политически некоректни, но и често крайно експресивни сцени на насилие. Настъпвайки всички болезнени зони в сферата на политическата коректност (расова, полова, културна и социална), Макдона стресово я тества за устойчивост и надеждност в удържането на конфликта на социалното дъно. И тя, уви, не издържа теста. „РЕЙС” НА СТРАТИЕВ КАТО СПАСИТЕЛНА КАПСУЛА
 156-ти сезон започва Шуменският драматично куклен театър „Васил Друмев”, приемайки за начало първото театрално представление у нас. Решили да отбележат 70-годишнината от рождението на големия български драматург Станислав Стратиев с пиесата му „Рейс”. Аз помня как той репетираше „Българският модел” в МГТ „Зад канала”, след премиерата замина за Австрия и там почина, казва директорът на театъра и дългогодишен член на трупата на МГТ „Зад канала” Илия Раев. Много е играна пиесата в различни варианти, но Бина Харалампиева пожела да я направи и пловдивската публика ще види най-точния, най-авторовия вариант. С много особен прочит в хубавия смисъл на думата, Станислав целият присъства в него - и смешен, и тъжен... В пресконференцията взеха участие и актьорите Александра Михайлова, Милен Димитров и Димитър Караиванов. В спектакъла участват 8 души и като гастрольор известният Георги Кадурин. Милен Димитров: Основното послание на спектакъла? Аз мисля, че това е формулата на спасението. Самият автобус не е толкова символ на безпътица и безнадеждност. Автобусът всъщност е една спасителна капсула. Като космическите кораби, когато са извън всякакъв курс и е невъзможно да бъдат управлявани от пилотите, те си имат спасителна капсула. Като формула на спасението.  С този спектакъл, добре приет в Шумен и където е игран у нас, ДКТ „Васил Друмев” ще се представи на фестивала „Дни и нощи на европейския театър” в румънския град Браила. ЗА НОВАТА „ВЪЛШЕБНА НОЩ” НА АЛЕКСАНДЪР МОРФОВ
 С „Вълшебна нощ” на Александър Морфов по текстове на Бекет, Мрожек и Йонеско израстна едно поколение, друго остаря. Сздаден в Сливен, пренесен в Малък градски театър „Зад канала”, после в „Сълза и смях” и на сцените на Народния театър, „Вълшебна нощ” е един от най-гледаните спектакли на Морфов – игран е над 150 пъти в повече от 10 страни. Той е фестивален формат, казва артмениджърката Ваня Ангарева. В средата на май участва в Международния театрален фестивал „Радуга” в Санкт Петербург и там актьори и зрители имат късмета симултанния превод да извършва в момента самият Морфов, много популярен в „северната столица” на Русия от постановките си в Театър „В. Ф. Комисаржевска”.Самият Морфов не присъства на пресконференцията, защото в момента репетира в Румъния, в Букурещ, където поставя „Посещението на старата дама” от Фридрих Дюренмат. В пресконференцията, освен артмениджърката, взеха участие актьорите Теодор Елмазов, Пламен Пеев и Красимир Недев. Рени Врангова поради заетост в нов спектакъл на Мариус Куркински отсъстваше, както и новият изпълнител Веселин Анчев. Популярните актьори разказаха за промените в новия вариант, които са повече смислови, от натрупването на опита и годините в собствената им биография и в биографията на спектакъла, но има промени и в осветлението, в цветовете на спектакъла, сега той е черно-бял, в новия вариант е включен още един изпълнител – актьорът Веселин Анчев.  В началото на юни спектакълът е показан на театралния фестивал в Банско, а съвсем неотдавна – в началото на септември, участва в 19-тото издание на Международния фестивал за камерни пиеси „Ристо Шишков” в Струмица, Македония. Александър Морфов е получил наградата за най-добра режисура, а Тео Елмазов е бил номиниран, между 66 актьори, в тройката за Голямата награда на фестивала за най-добър актьор.В началото на октомври спектакълът ще гостува на друг международен фестивал в Крагуевац, Сърбия. Теодор Елмазов: Поколенията се сменят, а спектакълът продължава да има публика и да жъне признание. Има промени, ние сме съзряли творчески и вече този текст, който изричаме от гениалните автори Бекет, Мрожек, Йонеско, звучи по съвсем друг начин, много по-зряло, по-мащабно, по-дълбоко. Даже аз, когато го възстановявахме, се очудих как е възможно да не съм усетил някои от смислите, но явно трябва да имаш житейски опит за да изиграеш подобни персонажи. Може би наистина трябва да ти се случат тези неща в живота за да можеш после така естествено да ги претвориш на сцената. А преди сякаш сме препускали по повърхността. Разбира се, представлението е имало своя чар тогава, но беше съвсем друго. Акцентирано бе повече върху забавната част, докато сега акцентът е преместен. И аз мисля, че точно това наше израстване актьорско възроди представлението за нов живот. Пресконференция с участници в спектакъла „Държавните липи” от Ст. Л. Костов
 Томиана Томова-Начева, сценограф на спектакъла: Текстът наистина е неизвестен, това е последната и неиграна пиеса на Ст. Л. Костов, но се оказа много актуален.Езикът му е много жив и съвременен и днес. Мариус не е променил нито буква в текста. Интересно му е какво е занимавало народа български в началото на ХХ век и дали нещо сме мръднали. Самият текст носи стилизация на българския бит и такава е и сценографията. Пиесата изглежда на пръв поглед битова, но представлението е надбитово. То е като цитат от бита, но хиперболизирано, метафорично. От сюжета за двете откраднати липички Мариус прави голямо обобщение.Стефан Цирков, актьор: Когато Мариус репетира, той попада в някакъв друг свят. Аз за пръв път се срещнах преди 3 години с него, имах съвсем друго мнение за него, почти отрицателно, и след работата ни вече в две пиеси, надявам се след няколко месеца и в още една, мога да кажа, че това е един от най-отдадените хора на театъра. Аз мисля, че аналогиите, които се правят с миналото, че нищо не се е променило в психологията на българина от тогава до сега, са точни. Същите крадливи българи, същото безвластие, същите лъжи, същите подкупи, същите мераци да стават общински съветници...На каква цена? С цената на кражби, на лъжи. Томиана Томова-Начева: Нали казват, че дребните камъчета обръщат колата. От нещо дребно може да произлезе нещо голямо. Дребните лъжи, дребните кражби подлудяват човека. Стелиян Николов, актьор: Аз, разбира се, бях притеснен в началото, тъй като за пръв път дори го виждах очи в очи, а той за мен е много голям и актьор, и режисьор. Бях много притеснен дали ще отговоря на неговите очаквания, дали няма някъде да сбъркам, но Мариус така успява да предразположи актьорите, че на нас не ни се искаше да свършва. Дайте да работим още пет месеца, защото това е супер яко. Беше много интересно – не е налагал мнение, сядаме, коментираме, обсъждаме кое как е по-добре. Ваня Шикерова, актриса: Играя буля Койчовица. Това е образът на типичната българка, върху раменете на която се стоварва цялата работа – и къщна, и емоционална, всякаква. Българската жена, която върти всичко. Стефан Цирков: Един човек, който не беше ходил никога на театър, собственик на едно заведение, тежи 200 кг, дойдоха 30 негови хора на премиерата, сервира на Мариус патица, и вече е толкова влюбен в театъра, че не 30, а 130 негови посетители ще идват на театър. Пиесата няма сценична история, най-напред са я приели като някакъв скеч, защото е едноактна пиеса и е малка като обем. Обаче, когато се разнищи от Мариус, се видя, че това не е някаква елементарна смешка, а проблемът е по-дълбок. Да не се хвалим, но представлението има успех и се приема добре от публиката. ВАЛЕНТИНОВ ДЕН
  В един ден две пресконференции с двама Валентиновци – Танев и Ганев, и двамата – великолепни актьори от трупата на Народния театър „Иван Вазов”, Валентин Ганев – с повече опит в режисурата, Валентин Танев прави своя прощапулник на това поприще ЛЮБОВ, ЩАСТИЕ И МИЛИОНИ от французойката Марсел Беркие-Мариние, Народен театър „Иван Вазов” и ДКТ „Иван Димов” Хасково Валентин Танев, постановчик: Да, уморих се да играя, защото много играх напоследък. Но не само това. Много от колегите, с които съм работил през годините, ми казват: „Ти защо не поставиш нещо?” И моите учители – и Коко Азарян, и Тодор Колев са ми казвали, че не е лошо да опитам. За мен това е предизвикателство, интересно е, но аз никога не съм имал самочувствие, че мога да режисирам. Имал съм идеи, но никога не съм гледал на това сериозно. За мене актьорската професия е една прекрасна професия. Тя ти дава възможност да си доиграеш това, което не си си доиграл на младини. Аз продължавам да поддържам детето в себе си и това ме държи буден по някакъв начин. Може ли мъж на 53 години да се яви на пресконференция по къси панталони? Това не е сериозно. Никога не съм се вземал насериозно и не смятам да го правя. Причината да стигна до този текст е Албена Колева. На актьора каквото му дадат той това играе. Взех тази пиеса, тя беше на руски, прочетох я и ми хареса. Защото в нея имаше ситуация, имаше обрат, имаше мирисът на 60-те години, мисля, че това са най-честните и продуктивни години в киното. Беше малка, недоразвита, защото е писана за онова време. Седнах и започнах да я дописвам, започнахме да репетираме с моите приятели, защото аз мисля, че театърът се прави с приятели. Поканих си най-близките приятели, на които имам изключително доверие. Много им се възхищавам като актьори. И мисля, че те са най-точното разпределение. Почнахме да импровизираме на репетициите и в края на краищата стигнахме до един окончателен текст. Какво ми е харесало в пиесата? В нея имаше интрига, пари и загадка. И любов. Когато има такива неща, могат да се забъркат много интересни и крайни ситуации. Тогава героите по някакъв начин се разкриват докрай. Тогава отношенията стават крайни и по-истински. Става въпрос за един джакпот, печелят се много пари. Но се оказва, че многото пари идват с много проблеми. Човек трябва да е готов, когато дойде щастието, да може да го употреби по най-добрия начин. Чочо Попйорданов: Да ви кажа нещо, което може би вие не подозирате, но ние тримата, а и Марин Кръстев, сме ученици на Коко Азарян. Албена Колева: Разговорът за обща пиеса стана докато репетирахме „Август в Оклахома”. Дадох му няколко пиеси, той си избра този текст. Валентин Танев: Човекът, който застана зад мене, който ми повярва, беше Боил Банов, директорът на Хасковския театър. Да повярваш на един млад режисьор над средна възраст е много опасно. Исках да се играе поне 10-15 пъти преди да излезе премиерата – така е в цял свят, само не у нас. Това, към което съм водил представлението и в сценографията, и в музиката, е в посока неореализъм. Това са трагикомични герои.   КРАЛИЦАТА МАЙКА , ТЕАТЪР 199, „ВАЛЕНТИН СТОЙЧЕВ” Героинята се казва Реджина, което в превод от италиански значи „кралица”. Авторът Манлио Сантанели прави тази игра на думи. Пиесата се играе 10 години в Румъния, както и мнократно в Италия. В Румъния броят на представленията е 250. Превежда текста за 4 нощи дъщерята на Невена Мандаджиева и на Руси Чанев – Бояна, която живее и работи в Букурещ. Има дъщеричка на две години, кръстена София. И както се шегуват актрисата и режисьорът, отдавнашни приятели, ако беше син, може би щеше да се казва Букурещ. Невена Мандаджиева: Аз бях решила след спектакъла „Жарава” да се отдръпна вече от сцената, да се прибера в къщи. Обсъдихме с Руси кой да я постави и намерихме най-добрия вариант – Вальо Ганев да я постави. Той е постановчик, а Антоанета Симеонова – режисьор. Валентин избра композитора – Слав Бистрев, и сценографа – Красимир Вълканов. Валентин Ганев: Авторът шества по света, той е много активен. В неговата Каза ди Сантанели кипи много активен културен живот, той събира групи млади и стари хора, които четат литература и обсъждат, един път обсъждат „Процесът” на Кафка, на следващия път – роман на Маркес. Дойде по наша покана в България, изнесе лекция. Пиесата е актьорска, но поради това, че човекът е с много богата театрална и всякаква култура, тя почва като обикновена битова пиеса, банална и ежедневна, но авторът се кълне в абсурдистите – ние даже в програмата сме сложили един цитат от Йонеско, който много харесва тази пиеса и е написал няколко думи за нея, и представлението леко взима един абсурден уклон, след което сменя и континентите и отива малко към магически реализъм и латиноамериканците. Когато едно представление се прави с желанието да бъде направено, а не със заповед за разпределение, то някакси само се образува. Аз не гледам на това си занимание като на концептуална режисура, гледам на него точно като на актьорска режисура. Невена Мандаджиева: Пиесата е много театрална. И в началото изпитвах удоволствие, но сега с всяко представление то е по-голямо. Влязох в моята героиня, вече не можеш да ме изкараш от нея. Аз поканих Владо Пенев за мой партньор, макар че той е много зает, в колко театъра играе? В повечето. Благодаря на Бога, той е в много добра форма, не му пречи нищо.Нито озвучаването, нито рекламите. Той работи яко и всяко представление е страхотно изживяване. „КУКЛЕН ДОМ” ОТ ИБСЕН – ВТОРАТА ПЛОВДИВСКА ПРЕМИЕРА
       Режисьорът Крис Шарков: Ако проектантският 20-ти век, чийто основен културен предшественик е Ибсен, бе полят с парфюмите на падението, то в настоящия 21-ви припръскват парфюмите на лъжата. Саморепрезентацията е новата надежда - Себе Си да бъде изместен от Представата За Себе Си. Представата смело създава нови социални и лични реалии, които се обитават комфортно и безнаказано. Но по стар драматургичен принцип истината притежава вечна еротика и свои собствени закони, неподчинени на сметки и цифри, на привидното и изглеждащото. Почти всички пиеси на Ибсен са конструирани в преминаване на героите от лъжа в истина. Вярно е клишето за мрачния норвежец, който подобно Шекспир, бди над всяка епоха, независимо дали социално-актуални теми са патриархат, феминизъм и прочее и независимо, че някои социуми като че ли са перманентно патриархални, а прословутата женска фаталност може да разруши всеки един проект за живеене. Крис Шарков е на 26 години. През 2008 г. завършва театрална режисура в класа на проф. Красимир Спасов. Негови постановки : 2010 „Господин Колперт” от Давид Гизелман, Театър София 2009 „Макбет” от Хайнер Мюлер по Шекспир, Драматичен театър „Стоян Бъчваров” Варна Постановки в НАТФИЗ: „Дон Жуан” от Молиер, „Войцек” от Георг Бюхнер, „Стари времена” от Харолд Пинтър, „Бурята” от Шекспир и др. В спектакъла дебютират на професионална сцена двама току-що завършили НАТФИЗ възпитаници на проф. Атанас Атанасов – Веселина Конакчийска и Любен Кънев. РЕПЛИКИ ОТ ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА: Крис Шарков, режисьор: Още в началото се отказахме от възможността да превръщаме „Куклен дом" в сапунка. С този спектакъл искам да разкритикувам съвременната буржоазия и еснафщина, както го е направил навремето Ибсен. Концентрирахме се върху социалните проблеми, избягахме от патриархалното, което е заложено в пиесата. С автор от висотата на Ибсен това е възможно. Смятам, че по отношение на сценографията е намерен точният код за пространството. Сценичното пространство впечатлява с образа на банката-играчка. Проф. Атанас Атанасов/доктор Ранк/: В този спектакъл не съм професорът, а колегата. Интригуващо е. Веселина Конакчийска/Нора/: Нора е мечта за всяка актриса. В този спектакъл не се налага да се преправяме. Любен Кънев/Хелмер/: Бях в Пекин, когато ми се обади Стайко Мурджев и каза „Връщай се бързо”. Смятам, че Пловдивският театър е в Топ 3 на българските театри. Хелмер е типичен капиталистически продукт, много бързо действа. Ивайло Христов/Крогстад/, също ученик на проф. Атанас Атанасов от предишен негов клас: Тези двамата ни дишат във врата. Проф. Атанас Атанасов: Тези четиримата /сочи младите актьори и малко по-зрелите им колеги/ ми дишат във врата. Елена Кабасакалова/г-жа Линде/: Работихме добре. Винаги е интересно, когато в театъра идват нови хора. Директорът Кръстю Кръстев: Спектакълът е съзнателна провокация. Нищо не е случайно. Радваме се на младите хора в театъра и че имат куража да мислят провокативно. Поканили сме изпълнителите от знаменитата „Нора” на Любен Гройс на премиерата : Цветана Манева, Георги Василев, Стоян Миндов... ЗАЩО „ТИРАМИСУ”?
  Какво научихме за „тирамису”-то? Че може да бъде своего рода афродизиак или енергийна напитка, предизвикващи ефект върху мъжете, че е сладкото и горчивото в нашия живот, че е сладкиш, едновременно скъп и крехък, и т.н., и т.н. ФРАГМЕНТИ ОТ ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ С ПРОФ. ИВАН ДОБЧЕВ ЗА СПЕКТАКЪЛА „ПРЕДИ/СЛЕД”
 Роланд Шимелпфениг е едно от най-нашумелите имена в съвременната немска драматургия. Освен това е и режисьор, сам си поставя пиесите. Не е драматург, който пише по класическите схеми. Свободно борави с драматургическата структура, личи си, че е човек, който е вътрешен в театъра, представя си как ще бъдат нещата на сцената. Това е изпитание за режисьора, който се насочва към тези текстове, защото преди него е имало един друг режисьор, който е регламентирал нещата, казва за срещата си с драматургията на Шимелпфениг неговият пръв български постановчик проф. Иван Добчев.Много е повлияна тази драматургия от всичко, което съвременните технологии предлагат – например, интернет, да влизаш в мрежата, да хващаш неща, които на пръв поглед нямат нищо общо, да ги слагаш едно в друго. Рецепцията на съвременния зрител наистина е много освободена от класическата схема на последователния разказ. В този смисъл тази драматургия е малко мъчна, този тип театър е малко труден, неудобен за гледане. Ако следваме тезисите на Брехт, неговият театър е тръгнал срещу театъра, който успива зрителите. Неговият театър кара зрителя да мисли, да съпоставя, да знае, че това пред него е една условна реалност, която има претенции към средата, към улицата.В този смисъл тази драматургия е малко изпитание за българския зрител. Нашият живот се дели на преди и след, винаги има някакво много важно събитие, случка, пред която ние стоим като пред някакъв особен праг. В много от нещата, които Шимелпфениг прави, този праг е сложен иронично. Общо взето всички персонажи, всички фрагменти са изправени пред някакъв такъв праг. Краят на света, краят на една любов, краят на една кариера... Най-крайна и категорична е позицията на една жена над 70-годишна, която проследява почти целия си живот. Това е един много дълъг сюжет, проследен е сюжетът на един живот и той също се занимава много радикално с всичко онова, което е предопределяло като биография, като възпитание, неща, които са те изградили като някаква личност, да направиш този категоричен жест да зачеркнеш нещо, да затвориш една врата...Стори ми се, че тази тема е много важна за съвременния човек, който непрекъснато се оказва в такива ситуация на преди/след. Ние също делим нашето живеене на преди и след, преди и след 1989 година. Светът го дели на преди и след 11 септември 2001 г. Ролята на възрастната жена се изпълнява от актрисата Гергана Кофарджиева. Видях я в един спектакъл на моя ученик Валерий Пърликов, беше във видеоформат, това ми напомни за нея, видя ми се, че е в абсолютна форма, много е жива, и така й предложих ролята. Една актриса, която 19 години е била загубена за българския театър, през това време е ходила на театър, гледала е театър, чела е, един човек, който не е отпуснал ръце и не е казал „с мене е свършено”. Продължил е да се поддържа духовно. Да се съхраниш, да не сваляш летвата, да не губиш мярката – то е патос не само на ролята, но и на целия спектакъл. В пиесата има авторов текст, който аз съм дал на една група, т.н. „паднали ангели”, чийто водач е Елена Димитрова, актриса, с която ние работим в ТР „Сфумато”. Идеята за „падналите ангели” се роди от един филм на Вим Вендерс „Криле на желанието”. Те се мъчат да изследват защо хората не издържат, защо могат да се отрекат от всичко, което досега са натрупали или в името на какво го правят. Интересува ги човекът, човешкото, като някаква мярка на божественото, отражение на божественото. Спектакълът има своите почитатели, това не са всички, някои си излизат. Не казвам, че лесно се възприема от публиката. ПРОФ. МАРГАРИТА МЛАДЕНОВА – ЗА „ЗИМНА ПРИКАЗКА”, ПРОГРАМА ШЕКСПИР И НОВИТЕ ЛИЦА В „СФУМАТО”
  Последната творба на гения или прощаването на Шекспир с театъра – „Зимна приказка”, определяна като трагикомедия или романс, трябва да бъде гледана, според проф. Маргарита Младенова, защото в нея целите сме вътре, става дума за това, че ни е даден един срок и е важен въпросът какво правим в това време, как живеем. Единствено жестът на прошката може да възстанови хармонията между хората. Шекспир е закодирал невероятно съдържание, свои предупреждения, свои големи тревоги, пък и надежди, но така или иначе посланието може да бъде разчетено като „ театърът е мястото на чудото и, ако вярваш, то се случва”. В края на този миракъл става чудото на прошката. Маргарита Младенова е убедена, че чрез нов език "Зимна приказка" е много навременна с темите за съхраняването на ценностите в човешкия живот, за поетическата надреалност, без която сме половин човеци. Испанците имат древни люлчини песни, които приспиват детето със страшни истории и така го подготвят за суровото му битие. Подобна на такава приспивна песен е и „Зимна приказка”. Това е преводът на Валери Петров, но режисьорката е направила своя адаптация и не съвсем целият текст присъства, но спектакълът върви по хронологията на шекспировата история. Младите преди години актьори на „Сфумато”, като Цветан Алексиев, Христо Петков, Маргита Гошева, Елена Димитрова, сега са в ролите на бащите, на сцената се качват децата на „Сфумато” Явор Бахаров, Бойко Цветанов, Сава Драгунчев, в някаква степен и Антонио Димитриевски, получили опит от работата в ателиетата и участията си в „Малките сезони”. Те са от същата кръвна група на „Сфумато”, казва Маргарита Младенова. Програма „Шекспир” на ТР „Сфумато”премина през две ателиета и започна през януари с премиерата на „Зимна приказка”, сега Иван Добчев и Георги Тенев ще представят на 7 октомври премиерно „Завръщане във Витенберг”, което е един опит на „постхамлет” - през смъртта на Хамлет, през очите на Хорацио/Пенко Господинов/ да се осмисли Хамлет в това битие. Третата част от програмата ще бъдат „Сонетите на Шекспир”. Представлението, освен че е играно на фестивалите във Варна и Русе, гастролира и на „Охридско лято 2011”. Между гостите, пристигнали от цяла Македония, е бил и известният драматург Горан Стефановски, та той е казал, че това не е английски театър, но не е и балкански. Може би, просто европейски в най-общия смисъл на думата. „Зимна приказка” ще бъде представена и в Любляна, Словения. Проф. Маргарита Младенова сподели впечатленията си от приемните изпити в НАТФИЗ миналата седмица. Като цяло са се явили повече кандидати, с по-висока обща култура и с повече личностно присъствие. КАКВО НАУЧИХМЕ ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В СДРУЖЕНИЕ „ПО ДЕЙСТВИТЕЛЕН СЛУЧАЙ”
АКТРИСАТА СТАНКА КАЛЧЕВА ЗА ФРИДА КАЛО И СЕБЕ СИ
 За мене предизвикателството да изиграя тази роля е свързано с личността на тази жена, която има изключително интересен живот – и личен, и творчески. Тя е много популярна, почти няма човек, който да няма идея за Фрида Кало. Изчетох, изгледах всичко, което може да се намери у нас като информация за нея. Интересното за пиесата и спектакъла е, че не се занимаваме с биографията й, няма хронология на събитията, няма педантична точност, това е по-скоро едно пътуване из целия й живот и, колкото банално да звучи, едно докосване до нейната емоционална природа, начина й на живот...Тя е живяла кратко и изключително интензивно. За да живееш толкова интензивно, за да имаш сила да понесеш всичко, което й се е случвало в живота, това предполага една много ярка, много крайна чувствителност. За мене е изключително стъписващо да успееш да превърнеш живота си в изкуство. Тази нейна сила е изключително респектираща.
Костюмите са много красиви. Трудността е в структурата на представлението – преходите са от реалност в съновидения и от сегашно в минало...Резки преходи и фрагментарност – това създава трудност и за изпълнителите, и за зрителите. Разчитаме на интелигентния зрител, повечето хора, които идват да гледат представлението, са запознати с живота на Фрида Кало.
Нови задачи... Тепърва Теди Москов ще репетира в Младежкия театър, аз ще играя леди Макбет. И го чакам с любопитство, аз обичам да се хвърлям в крайни задачи. Пътят на актрисите в повечето случаи е кратък. А пък аз предпочитам маратона, предпочитам да се развивам, да работя върху себе си и може би тази работа във времето дава някакъв резултат, защото има много талантливи хора, но... Аз мисля, че повече това се дължи на устойчивостта на човека, защото в нашата професия никак не е лесно да оцелееш. И наистина трябва да имаш много силен характер. Не знам дали мога да го обясня, но понеже с годините ставам все по-малко суетна, това неминуемо се отразява на работата ми. Работата ми става по-качествена.
АКТЬОРЪТ МАЛИН КРЪСТЕВ ЗА СЕБЕ СИ И ЗА „КОЛА БРЬОНОН”
НОВИЯТ ПРОЧИТ НА „КОГАТО ГРЪМ УДАРИ” НА ПЛОВДИВСКА СЦЕНА
ВЛАДИМИР ЛЮЦКАНОВ ЗА „КОЛА БРЬОНОН” И НОВИЯ ТЕАТРАЛЕН СЕЗОН
ЖИВОТЪТ НИ, ПОГЛЕДНАТ ПРЕЗ ПЪСТРОТО ОКО НА ФЕСТИВАЛА „СЦЕНА НА КРЪСТОПЪТ”
Състоя се първата пресконференция с участието на проф. Стефан Данаилов Пенка Калинкова |
