Сава Драгунчев: „Танцът Делхи” е подготовка за вечните неща, за страданието в седем различни форми

9„Танцът Делхи” е метафоричен изказ за това как едни хора могат да бъдат различни, могат да бъдат еднакви и в крайна сметка винаги да остават човеци с всичките свои плюсове и свои минуси.

В граничната фаза, когато човек е изправен пред смъртта – своята или чуждата, ние разбираме, че дефиницията за трагедия е без изход. Това е разликата с драмата. Във всяка една от тези едноактни пиеси винаги стигаме до ситуация без изход. В този смисъл пиесата е трагична. Въпреки това прочитът на Галин Стоев е така направен, че да може да бъде понесена тази трагедия. Под понесена имам предвид, че има и комедийни елементи, какъвто е и животът. Той винаги е низ от биещи се случвания, които ние –щем не щем, трябва да преживеем.

Този спектакъл е една подготовка, както всяко изкуство с това се занимава, за по-вечните неща. Големият въпрос на спектакъла „Танцът Делхи” е какво да правим със страданието на света, част от което сме и ние. Изкуството обаче третира страданието по седем различни начина в този спектакъл. И в този смисъл всяка една от дефинициите ни за страдание може да стигне до някаква ревизия, защото преминава през комедийно, през свръхтрагично, през мелодраматично, през трагикомично.

И тук геният на автора, съчетан с творческото виждане на режисьора, а и възможностите на нашите артисти, създават една палитра от всевъзможни тълкувания на страданието.

Така зрителят не страда, но минава през катарзис. Това е силата на изкуството.

Асистент-режисьорът Сава Драгунчев за „Танцът Делфи” пред Радио Пловдив