От първо лице: Във „Вишнева градина” има безусловни актьорски постижения

10Гледала съм близо десетина постановки на "Вишнева градина" - различни, но нито една слаба. Чехов си е Чехов. Писала съм го някъде, ще го повторя - не бива да има театър или фестивал, в чийто афиш да липсват Шекспир и Чехов. Зарадва ме постановката на ДКТ "Иван Радоев" Плевен. Добра работа са свършили режисьорът Василий Сенин и преводачката /едва ли само в това качество е била!/ Василка Бумбарова.Великолепна е паралелната метафора за съдбата на театъра - нашата бяла и прекрасна "вишнева градина". Каква перспектива и обем се откриват от сцената, на която седи публиката, към залата, какво предизвикателно театрално мислене! Любопитни включвания на други драматургични текстове на Чехов. Нестандартни режисьорски решения - влизането на Гаев в шкафа, той сякаш се идентифицира с него и неговата възраст/старомодност, т.е шкафът и Гаев като реликви, вкупчването/вкопчването около Гаев в тясната будка - всички бяха залепени един за друг, опрени в стъклото, като хербаризирани в буркан, изливането на напрежението на Лопахин в акта върху неодушевения предмет.


В спектакъла има и безусловни актьорски постижения - Варя на Надя Дердерян, Яша на Ованес Торосян. Убедителни в повечето сцени бяха Антъни Пенев /Петя Трофимов/ и Елица Анева /Аня/. Хубаво сценично излъчване има Красимира Кузманова /Раневска/, забележителни са сцените й с очакването на изхода от търга, с узнаването за загубата, прощаването с дома и градината. Ролята е късмет и изпитание за всяка актриса. В годините Раневска за мене бяха в една или друга степен Мария Стефанова, Анастасия Вертинская, Пламена Гетова, Ясна Джуричич, Мария Каварджикова, сега към тях се прибави и Красимира Кузманова.
Пенка Калинкова, театровед