От първо лице: „Танцът Делхи“ и една сълза повод за размисъл

13Представянето на пиесата „Танцът Делхи“доказа, че организаторите на театралния фестивал „Сцена на кръстопът“ са направили прецизен подбор на стойностни участници. Няма да скрия, че подходих към този спектакъл с леки резерви и съмнения, породени от факта, че чувах доста двуполюсни коментари, в които преобладаваше мнението за претенциозността му и трудната смилаемост на текста на Вирипаев. Но, за най-голямо мое удоволствие, присъствах на едно смело, изградено по съвременен начин, изпълнено добре представление, което провокира към размисъл.

Спектакълът „Танцът Делхи“ е на пръв поглед хаотичен, защото е изграден от седем едноактни пиеси, които привидно не са свързани помежду си. Те се разиграват на едно и също място (болнична стая) с едни и същи персонажи, но времевата връзка между тях е умишлено разбъркана. Сюжетните линии на седемте части са построени самостоятелно, но при по-внимателно вглеждане, те са тясно свързани и сякаш изграждат паралелни реалности, чрез които се търси отговор на едни от най-важните въпроси – за вземането на решения и техните последствия, за чувството на вина, за прошката, за любовта и нейната цена, за споделянето, за откровеността и за смъртта. Галин Стоев не случайно е сред най-тачените по света български режисьори, защото чрез изключително семпли изразни средства (той умело използва познатия от киното монтажен похват Green Box Stufio, върху което чрез две кинокамери се наслагват образите на актьорите и се проектират пространства), успява да предаде дълбочина и смисъл на съдържанието. Пиесата ми напомни за един от любимите ми филми (Sliding Doors), където паралелната реалност разкрива, как би могъл да се развие животът в зависимост от вземането на едно или друго решение и колко е трудно да преценим последствията.

Едва ли може да се разкаже подобен спектакъл. Той задължително трябва да се види, да се усети, да се разбере и да ни накара да разсъждаваме над темите, които поставя.

Прекрасни в ролите си бяха и актьорите Елена Телбис, Радена Вълканова, Светлана Янчева, София Бобчева, Радина Кърджилова и Владимир Карамазов, а пловдивската публика възприе изключително добре представлението и възнагради екипа със заслужени аплодисменти…, но и със сълзи, защото пиесата й даде огромна доза храна за размисъл.


Ваня Трингова,http://europlovdiv.com/