Владимир Гурфинкел: Прелестта на Пловдив е, че в театъра говорим един език

1Няма нищо по-ужасно от навика, каквото и да правиш, каквито и постижения да имаш. Когато го няма хазартът на преодоляването на нещата, когато си обкръжен от хора, за които знаеш почти всичко - какво могат и какво не могат, от професията си тръгва интригата.


Когато попаднеш в която и да било чужда среда без да разбираш езика, ти виждаш най-главното вътре в човека. Започваш репетиции с актьорите и усещанията и вибрацииите са чисто нови.


Чувстваш вътрешните вибрации, които няма как да бъдат излъгани чрез словото. Защото речникът на човека все пак е приспособен, за да прикрие какво иска да каже човекът, неговата същност. Когато се опитваш да извлечеш от човека нещо съществено и той не може да те излъже с думи, ситуацията става значително по-интересна.


Това, което ще видите в „Руски мармалад” е резултат от безумни постъпки. Първо, директорът на Драматичния театър Кръстьо Кръстев е доста рисков играч и заедно с Александър Секулов дойдоха в далечния Урал, за да видят фестивала в нашия театър.


И ни убедиха да дойдем в Пловдив. Дори не знаех къде се намира на картата този град. Знаех само, че на хълма над града стои Альоша.


Следващата глупост е да вземеш абсолютно руска пиеса. Но Шекспир е станал Шекспир, чак след като е престанал да бъде чисто английски автор. В началото се усвоява националното и това е първият пласт в изкуството. След това възникват някакви други вибрации.


На мен ми беше изключително забавно да преведа Улицкая, която предполага познаване на руската култура, към съвсем друг начин на взаимодействие с публиката. Въпреки всичко, това е игра в тъмното. Защото всичко в този живот, в живота на сцената, се гради на взаимодействието със зрителя.


Аз не зная на какво зрителят ще се засмее, не мога да предположа на какво ще заплаче. Все едно бях объркан и проверявах в началото взаимодействието на литературата с актьорите, и чак след това я надграждах спрямо зрителя.


Затова работата ни беше изключително интересна. И сега ние като акушерки очакваме какво ще се роди. Спектакълът е много сложен по отношение на взаимодействието си със зрителя. И, разбира се, за нашата постановъчна група това беше невероятен момент.


Неведнъж общуваме с хора, които говорят друг език. Но прелестта в Пловдив беше, че тези момчета говорят съвсем същия език като нас. Ние нямаме проблем с театралния език - говорим за вътрешна етика, терминология.


От гледна точка на разпределението на ролите и на енергиите в спектакъла за нас това е рядък късмет. Може да се получи единствено по случайност. Защото всички тези актьори, независимо от достойнствата и недостатъците им, идеално пасват на тази пиеса. Такова не се случва. В моята практика това се получава за пръв път. Защото ми се е случвало десет дни преди премиерата да сменя актьори, които не могат да се впишат в пиесата.


Актьорите от Пловдивския театър по принцип са готови на всичко. Те се стремят максимално да реализират това, което им е дадено като задача и дават максимума от себе си. Актьорите от трупата, с която работихме, са способни на много. И най-важното, когато гледаш на някой уникален актьор, винаги в главата ти се завърта мисълта: „Какво този актьор може да направи пред световната публика? Нещо, на което никой друг не е способен”.


Сред артистите, с които работихме, има една актриса, която е абсолютна аномалия.Тя е изключение от общото правило. Защото такъв актьор определя жанра и възприема литературата на физиологично равнище. Често акторът възприема литературата чисто интелектуално, а има редки изключения, когато актьорът възприема литературата чрез чувствата и тялото си. Такива са единици. За мен Маргита Гошева е изключително откритие.


Защото изкуството трябва да въздейства не интелектуално, а чрез чувствата, чрез тях то стига до публиката. И Маргита по някакъв невероятен начин е способна да въздейства на чувствата направо, с чувства на чувства. Във всеки театър има някой, който силно се отличава от останалите. Щастливи сме, че Маргита така се приспособи към тази пиеса.


Много е вкусна храната в Пловдив. Най-вкусните домати на света са в Пловдив. Всеки път, когато идвам, се удивлявам. Пазете доматите! Защото и в Париж има изкуство, и в Лондон има изкуство, но там няма домати. Такива домати няма никъде по света. Невероятни са! Вие не разбирате! Ходите сред тези уникални домати и живеете с тях. С Кръстьо се договорихме, че когато внезапно възникнат у него добри чувства към мен, той да ми праща кашонче с домати. Невероятни домати, как ви е провървяло само.


Ценното на Пловдивския театър е, че всичко е правилно тук. Правилното се състои в това, че на първо място е поставено изкуството, а след това идва всичко останало. Това е много голяма ценност, която дава надежда. Виждал съм много позлатени театри, където в началото е комерсиалното и комерсиалното е задушило изкуството.
a