16.09., събота, 19:00ч., Драматичен театър, Голяма сцена

Младежки театър „Николай Бинев“
„Еквус“ от Питър Шафър

 

15


Превод: проф. Здравко Митков
Режисьор: Стайко Мурджев
Сценография и костюми: Елица Георгиева
Авторска музика: Петър Дундаков
Хореография: Станислав Генадиев
Фотограф: Гергана Дамянова
Участват: Малин Кръстев, Севар Иванов, Светослав Добрев, Станка Калчева, Гергана Христова, Ния Кръстева, Юлиян Петров, Петър Дочев, Ярослава Павлова, Александър Хаджиангелов, Николай Луканов, Боян Арсов, както и студентите от НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, клас проф. Стефан Данаилов – Филип Буков, Живко Сираков, Йордан Ангелов, Петър Данов, Явор Вълканов

16„Еквус“ е терапевтичен текст. Текст-острие, текст-студена светлина, правеща елегантен разрез по повърхността на здравата плът на съзнанието, проникваща надолу и навътре, и безмилостно осветяваща огромното мрачно поле на подсъзнанието. Полето на забравата, полето на екстаза, полето на ужаса – там, където очите на Еквус се въртят, там където всички рачленени части от плът стават едно цяло. Там където кон и ездач са едно цяло. „Еквус“ е хипнотичен текст. Текст-транс, текст-издигане, изкачване по безплътните стъпала на отдаването и самопредаването в ръцете на Божественото. Понасяне върху крилете на Онзи, който ме ръководи и аз съм негов слуга, и в същото време Той е аз, и Той служи на мен, докато аз създавам култ в Негово име и принасям в жертва собствената си плът, за да го нахраня и омилостивя. И се предавам в ръцете му – гол. И истинен. „Еквус“ е болков текст. Текст-кървене, текст-отворена рана, кървава бездна на разума, в чийто черен търбух препускат побеснелите кентаври на страха, еднорозите на обожанието, крилатите коне на екстаза. Рана, която никога няма да се затвори под натиска на побеснели подкови. „Еквус“ е текст-мистика, текст-наука, мистична наука за метаморфозите на светлината, за преобразуването на боговете в демони, за израждането на любовта в ексцесия, за вдъхването и издъхването на дух, за шепота на бесовете под нежната песен на красотата, „защото красотата е само началото на ужаса“. „Еквус“ е спектакъл-равносметка на всички години дотук. Спектакъл-изповед, в чийто основи е втъкан споменът за мъртви и живи страхове и хора. Спектакъл-катарзис, спектакъл-изчистване, спектакъл-сбогуване. Сбогуване с всички онези панически събуждания, раздрани викове при мисъл за бъдеще, мълчания, шепоти, потрепвания под тежкия натиск на надвисналата конска глава над мен.


Стайко Мурджев