20.09., сряда, 19.30 ч., Драматичен театър, Камерна сцена

Театър „Възраждане“
„Великденско вино“ от Константин Илиев

 

27


Режисьор и сценограф: Весела Василева и Борислав Тонев-Бъки
Фотограф: Георги Златарев
Участват: Свежен Младенов и Йордан Ръсин

28Както в криминалния роман (по Цв. Тодоров) пред очите ни се разгръщат едновременно две истории: едната завършена – тази на престъплението, и едната незавършена – тази на разкриването на престъплението. Само че сега престъпникът и разследващият са едно и също лице. Географията, топонимията, местата и пътищата, имената, дните, часовете - като линии на карта – се събират в една точка – монолога на Кръстьо Никифоров. Той знае истината и същевременно не я знае. Защото като всеки трагически характер, и този не познава докрай самия себе си. И той тръгва към това познание, въоръжен с най-острия инструмент – всепроникващата българска ирония.
Трезвият му сарказъм просмуква всичко, за което говори – истините, мненията, фактите и историческите му заключения. За неговия светски мислещ ум и характер, надарен с всички лидерски качества, няма табута, няма неразрешим въпрос. Неговият нонконформизъм никога не е бил роля или маска, претенция на посредствен човек. Той никога не е бил посредствен човек.Анализът му на българското революционно движение стига до някаква раблезианска сатира, карнавалност и обезоръжаваща компетентност. Такъв човек не би предал. Нито Левски, нито друг. И все пак предателството е извършено. И не за пари, и не от страх. Къде се пречупва този дух и къде душата се оказва по-слаба от характера? Този ироничен, енигматичен и проникновен текст съдържа именно този въпрос.На този въпрос се опитва да отговори и представлението.


Весела Василева