Чинечита: Сълзи и смях за човешкия живот

58f7257adf0cc5fea9655f8ac9fe8b41 XLСтефан Мавродиев върна славата на знаменитата пловдивска трупа от втората половина на 60-те години на миналия век с близо до гениалността изпълнение в "Чинечита" от Тиери Дебру, постановка на Емил Бонев.

Великолепна Виктория Колева /имам слабост към тази актриса, още докато беше на пловдивска сцена/ и надеждно ново поколение - далеч от рекламните и риалити аркашки: Милко Йовчев.

Пиеса, която търси смисъла на човешкия живот през смях и сълзи, заблуди и просветления, грешки и прошки.
За мен - най-доброто от тазгодишната Сцена на кръстопът, с която се закри 19-тото издание на фестивала.
Ако не сте гледали "Чинечита", идете в Театър 199! Не просто добро, а изключително представление!

Историята на Тиери Дебру е за измисления и реалния живот, за мечтите и онова, което ги убива, за усилията и паденията, за стремежите и камъчетата по пътя, за фиксидеите и голямата идея на живота.

Разказана изключително пестеливо на сцената на камерната зала, с употребен в действие всеки малък детайл, и чудесен музикален съпровод /Ю-пи-ду, ю-пи-ду, ю-пи-ду дълго ще звучи в главата ви/ - пиесата наистина разтърсва, както може да го стори само голямото изкуство: онова, което е призвано да дири смисъла в живота и да ни кара да го следваме дори с провалените си опити.

"Чинечита" е знаменитото киностудио в Рим - света на София Лорен, Джина Лолобриджида, Марчело Мастрояни, Роберто Бенини, и да - Стефан Мавродиев.

Героят му стига само до портиера на "Чинечита", ала духът на героя е на самия връх на знаменитото студио.

Как става това - с играта на Мавро. Не знам как този велик български актьор не умря на сцената като героя си!

Подобен полет, с резки катапулти - в мимики, глас, настроение, паузи, не съм гледал сигурно от миналия век.
Повече такъв театър на Сцената! Повече такъв театър в Пловдив и публиката ще пълни залите не за по едно-две представления.

Изобщо Театър 199 с двете си постановки по време на фестивала - "Чинечита" и "Театър, моя любов" - сочи като указателна табела мястото на днешната драма: при живота, до живота, в живота.

Независимо въобразения или случващия ни се, мечтания или написания по сценарий: Ерос или Танатос.

"Чинечита" ни вкарва в играта, прави ни актьори поне за час и нещо, а това е смисълът на голямото изкуство.
Гледайте постановката на Емил Бонев, няма да съжалявате.
Ю-пи-ду, ю.пи-ду, ю-пи-ду, и много Адриано Челентано!

 

Антон БАЕВ