Е, бива ли така, мой театрале, да не забележиш как деликатно е освежена фреската на големия български художник Йоан Левиев? Говоря за стенописта между долно и горно фоайе на Драматичния ни театър. На нея са изобразени творците, положили темелите на Пловдивския театър, както и други персонажи от голямата българска история и малката пловдивска. Когато Камерна зала беше един изоставен бетонен корпус /преди да се намеси с енергията си Стефан Данаилов/, от влагата плесен бе тръгнала и поразила долната част на фреската. Дни преди откриването на обновения театрален комплекс скромният човек и голям театрален художник, автор на красивите образни плакати на Пловдивския театър, Ганчо Ганев е извършил реставрацията. Без пари, за едната благодарност. Но лошото се помни, хубавото се забравя. Колцина забелязаха промяната? Е, бива ли така, драги ми театрале...