УСПЕШЕН ФЕСТИВАЛ

УСПЕШЕН   ФЕСТИВАЛ
/Слово на Стефан Данаилов при закриваното на фестивала/

Четиринадесета”Сцена на кръстопът”,2010 завърши успешно.
Ето защо имам всичките основания да кажа ,че това беше един добър, честен към състоянието на българския театър фестивал.Превес в селекцията имаха столични театри и представления, но такава е моментната снимка на театралната ситуация. И все пак ние показахме две пловдивски премиери, както и една варненска, показахме две представления, създадени на сцената на Пазарджик, едно от Сливен.
Добър театър може да се създава навсякъде в България, където има материален и творчески ресурс. Не е успокоително, защото тук идваха колегите от страната със своите проблеми и ги заявяваха открито и спонтанно. Запознат съм със ситуацията във Варна, зная, че и на други места не е леко.
Затова ние се опитахме да говорим откровено за проблемите, които възникват с първите стъпки на реформата в сценичните изкуства. Кръглата маса изслуша и дискутира три много интересни доклада – на доц. Биляна Томова, на Диана Андреева и на професор Ромео Попилиев.
Знам, че извадки от тези доклади вече се цитират. Давах си сметка, че по време на театрална реформа на фестивала ще има оживени дискусии. И изключително съм доволен, че въпреки тревогите на колегите, те показват най-доброто от себе си. Проявяват професионализъм, достоинство и творческа гордост.
 
След малко всички ще знаят кои са театралните победители. Журитата вече се произнесоха, протоколите им са налице. Под тях са подписите на Богомил Стоилов, Ани Егинлиян, Петя Коленцова, на Стефан Бобадов, Мара Русинова, Галя Митева. Винаги достойните за награди са повече от броя на призовете. Така че вероятно някои очаквания няма да се сбъднат. Но нека да има повече постижения и нека на журитата, които и да са те, им бъде все по-трудно да преценяват победителите.

Това ще работи за безсмъртието на театъра. Не случайно избрахме това мото на 14-тата „Сцена на кръстопът”.
Когато е трудно, трябва да си мислим за пътя, който е извървяло българското театрално изкуство – едно от най-старите по нашите земи. Трябва да си мислим за българската театрална традиция и в никакъв случай да не я подценяваме. Във времето, когато предишни ценности са заличени, а нови няма или не са укрепнали, театърът е училище, театърът е помощник, театърът е добър приятел за търсещите брод в мрака. Тук дойде една наша колежка от Унгария – Габриела Хаджикостова. Там дори частните трупи се субсидират от държавата. Друга наша колежка – Светлана Атанасова, която живее в Съединените щати, казва, че там най-интересни спектакли се раждат в училищата и университетите. Театралното изкуство е част от обучението на подрастващите.
 
Като всеки театрален форум, и 14-тата „Сцена на кръстопът” донесе много поуки, много теми за размисъл. Не можем да не бъдем доволни. Тук ние в една вечер имахме две премиери на голяма и на камерна сцена – „Снегирьов” и „Фауст”.Дори в София рядко се случва Видяхме първия театрален прочит на „Фауст” в такъв обем. Имахме интересна съпътстваща програма. Три нови пиеси от френски и английски автори чуха в прочит на маса по време на работните ателиета младите пловдивчани. „Тялото на текста”, една любопитна европейска програма, доведе в театралната зала млада публика.

Срещата на много театрали от различни трупи има за цел да зарадва зрителите с високи художествени образци, но и да бъде форум за обмяна на мнения и опит.
                                                                                                  
В заключение бих казал,че въпреки  кризата 14-та „СЦЕНА НА КРЪСТОПЪТ”,2010  тръгна смело и  приключва окуражаващо.През традиционния фестивален  период 10-23 септември,бяха реализирани плануваните 24 театрални спектакли,като изключим нереализирания „Вуйчо Ваньо” на Младежкия театър и прибавим към посочената цифра повторението на „Отворена брачна двойка” на Театър 199.В напрегнатите 14 фестивални дни участваха 8 столични театри,4 извънстолични и  два с международно участие или oбщо 14 трупи гастролираха на 14-то издание.
      Приятно ми е да съобщя,че близо 15000 ревносни почитатели на Мелпомена имаха удоволствието да се наслаждават на завладяващата и талантлива актьорска игра ,на вълнуващите спектакли и атрактивните съпътстващи прояви –изложби,рецитали,
представяне на книги и др.
      Анализът на неокончателните резултати от продажбата на входни билети,което е основно приходно перо за  Фестивала,са  добри и  насърчителни.Безспорна заслуга за това има  всеотдайната пловдивска публика,която е и най- верния приятел на „Сцена на кръстопът”.
      За успеха на Фестивала безсъмнение допринесе  финансовата подкрепа на  Министерството на културата и Община  Пловдив.
Решаващ се оказа  приноса на меценатското сосиате с главен спонсор инж.Димитър  Георгиев,което 14  години последователно, неотстъпно  и щедро подпомага фестивала.
      За всичко това мой обществен дълг е да изкажа голямата си  и сърдечна благодарност на организаторите, спонсорите,медийните
партньори и не на последно место изразявам голямо признание на  енергичния фестивален екип,който създаде добра и стройна организация, здрав порядък  и приятна театрална атмосфера в най-театралния град на България – Пловдив.За това считам за непреувеличено  ако кажа,че фестивала”Сцена на кръстопът”се вписва трайно в многоликия културен живот  на България като едно от най-стойностните и значими  артистични събитие. 
23.09.2010 г.