„Рев- и- зор” следва от появата на ревизор

  Началото на „Ревизор” ни въвежда в едно интимно и популярно пространство – руската баня. Парата от банята е визуализация на идиома „прах в очите”. Биейки се с върбови клонки, персонажите обсъждат пристигнето на ревизор в града. В началото и края на представлението се чете по едно писмо, което отваря и затваря действието. С първото писмо, донесено от куриера, гражданите са поразени от вестта за идването на ревизора. Започва „Рев-и-зор”. Пробуждат се страхове, персонажите започват да се обвиняват един друг, да се опитват да извадят на показ тъмните страни на останалите, защото всеки си има своите „греховце”. В края на спектакъла се чете другото писмо, в което „ревизор”-ът Хлестаков обяснява на свой приятел истинската си същност. Гражданите дотолкова са се вплели в тази „пиеса”, която разиграват, че оставят вкаменени пред истината. Монологът на Градоначалника е силен и въздействащ, когато мнимият ревизор е разобличен, а стражарят още не е известил идването на истинския. В ролята на Градоначалника е Сава Пиперов, който с изключително гротескната си дикция принизява образа до „глупав като пън” и всяко негово движение е отсечено и на място. Партньорството му с екипа от млади актьори е изпипано и подаването на репликите увлича  зрителите. Те чувстват, смеят се, защото театърът е двустранно изкуство, когато връзката  публика-актьори е силна и ненарушима. Тук енергията е космическа, изтласкана към хората в залата, и тя се връща правопропорционално към сцената. Калин Врачански и неговият Хлестаков, преминаващ от маска в маска – от пълен инфантилизъм  до изпитването на демонично удоволствие от играта с човешките съдби – дава интересен привкус на конвенционалния Хлестаков. Поддържащите роли на Мария Сапунджиева/Анна Андреевна/ и Пламен Сираков/Бобчински/ допълват палитрата с многобройни нюанси. При развитието на действието комедийното настроение преминава в сатанинска гротеска. То ескалира в края на представлението при всеобщия диаболичен смях на актьорите. Образите са се изкривили – заприличали са на обвивка без ядро.  Представлението се нарежда сред най-добрите, поставяни на сцената на театър „София”  в последните години.
                                                              

    Слав Ламбринов