„Коко Шанел” – стилен монолог на два гласа

Ровенето из живота на известните личности е любимо занимание на „простосмъртната” публика. Документалната пиеса на сръбкинята Саня Домазет „ Коко” ( Koko Chanel) среща режисьорката Възкресия Вихърова с доминиращото присъствие на актрисата Цветана Манева. Тези  „силни жени”  са допълнени от актрисата Ася Иванова, която е другата, по-младата част от едно съзнание. Какво имам предвид? Двете играят  един  образ – Коко Шанел. Модна законодателка от XX век, авторка на „нанизите от перли, малката черна рокля, парфюма”, нейната съдба е основната тема на тази пиеса. Представлението е изградено върху графичен монолог на два гласа. Посредством  диалога между тях (Цветана и Ася) е разкрит живот, изпълнен с личностни падения,  професионални върхове, много любовници ( и една жена), работата й в ателието и душа, разкъсвана между егото и обикновените блянове на женското съзнание. В тези два гласа се превъплъщават и сблъскват естетиката на физическия театър – Ася Иванова, и тази на психологическото изпълнение – Цветана Манева. Сблъсъкът е подобен на „Големият взрив”. Представлението не се разпада, напротив - ражда се ново, в което чувствата пораждат жест, а той преминава в емоция. Енергията е изстреляна като куршум към публиката. Залята, тя е прикована към местата си. Тишина се е разстлала из залата на Кукления театър в Пловдив. Присъствието на двете актриси на сцената е и потвърждение на думите на Коко: "Когато сте на 20 години, лицето ви е дадено от природата, а какво ще бъде то на 50 години, зависи от вас." Мантията на това ядро е визуализирана от арх. Зарко Узунов – черна сцена, подобно на кутия модно ателие, из което постоянно поникват бели чадъри. Като че е реалната представа  за една изтерзана душа, където белите чадъри са лъчите светлина, проникващи в нея под различен ъгъл и наклон. Двете актриси се движат плавно между тези чадъри, техните движения  преливат под звуците на аржентинско танго, миксирано с френски шансони, изпълнявани от Едит Пиаф, и модерно диско звучене. Музикалната партитура е съпровождаща през цялото време. Тя намалява до втори план при финалния монолог на Коко. Изключително въздействащ, силен и страстен.  Цветана Манева завършва с думите на героинята си „ Модата отминава, стилът е вечен”.

Слав Ламбринов