ВАЛЕНТИНОВ ДЕН – ЕДНА ЛЮБОВ, ЕДИН ЖИВОТ

Кодът към този спектакъл за любовта е надуваемата конструкция на сценографа Никола Тороманов. Прилича на детски замък, на боксов ринг и на много други неща, през които преминаваме. Животът започва като „балонът се надува, надува, надува” и аха да политне. Но винаги има някой или нещо, който/което да спука балона и той да се превърне в непотребна дрипа. Разбира се, ако не съществува любовта – огромната, безсмъртната, която осмисля цял един живот. Такава, като на Ромео и Жулиета и като на Валентин и Валентина в руския вариант. Търкулнало се гърнето и си намерило похлупака. Валентин и Валентина са двете части на едно цяло – Вале. Послеписът на известната пиеса на Михаил Рошчин, играна на пловдивска сцена през 70-те години, е на съвременния модерен руски автор Иван Вирипаев. Той си задава въпроси – какво се случва с огромната  любов, когато двама души се разминат, когато се появява трети, когато единият от двамата с общото име умре преждевременно и когато останат двете обичащи един мъж жени. В неговия вариант двете жени живеят под един покрив 20 години и това е и живот-омраза и живот-любов, тъй като те са обсебени от неумиращата своя  любов към единствения мъж в живота им. Е, тогава животът им заприличва на боксов ринг.
В пиесата има няколко времеви пластове и  това би могло да бъде объркващо, но режисьорът Явор Гърдев е изчислил всичко. Всичко е точно и защото две равностойни актриси – Жорета Николова и Светлана Янчева, са авторки на проекта „Валентинов ден”. Двубоят им на сцената е колкото смешен, толкова и тъжен. Очите ни се навлажняват и пак се смеем. Третият в любовния триъгълник е Валентин – актьорът Валентин Ганев. Точно той би могъл да изглежда на сцената едновременно конкретен и фиктивен. Музикалното оформление на Калин Николов е от букет разпознаваеми шлагери от 70-те и 80-те години.
Всичко е точно – едно несантиментално връщане към любовния сантимент. Защо криеш сълзите си? А-ха – една любов, един живот. И нищо друго. /Като в стихотворението на Николас Гилен/
                                                                                      Пенка Калинкова

НА ШЕСТИЯ ДЕН

На шестия ден в конферентната зала на хотел „Белвил” се състоя ежегодната теоретична конференция, която е част от съпътстващата програма на фестивала „Сцена на кръстопът”. Тази година на тема „Пространството на режисьора в днешния български театър”. Авторитетни театрални критици / д-р Светла Бенева, Аве Иванова, Димитър Чернев, д-р Мирослава Кортенска, Богдана Костуркова, Гергана Пирозова/ , както и  Милен Миланов, председател на Фондация „А’Аскеер”, бяха основните докладчици по темата, всеки със своя нюанс. В дискусията взеха участие и младите български режисьори Григор Антонов, Гергана Димитрова, Младен Алексиев, Биляна Петрова и Стилиян Иванов. Анализи, констатации, признания, реплики очертаха многоликата проблематика на съвременната българска режисура.
Докладите и дискусията ще бъдат публикувани, както винаги, в отделна книга.
На шестия ден шест актьори изиграха „Вампир” от Антон Страшимиров, постановка на Георги Михалков. Режисьорът е избегнал клопките на излишната бутафорика в тази класическа драматургична творба и е създал стегнат спектакъл,  в който оригиналната музика на Иван Драголов задава ритъма. Малама в изпълнение на Мария Каварджикова с танцовите стъпки, особената хубост и спотаена еротика напомня Йовковите Албена и Сарандовица.

НА СЕДМИЯ ДЕН : СТРАСТИ ПО МАКБЕТ ...

На седмия ден, точно по средата на фестивала, „Макбет” на Диана Добрева и Родопския театър вкамени публика и театрални специалисти. След спектакъла, сподирен от дълги ръкопляскания, се чуха крайни оценки – от „Осанна” до „Разпни го”. Докато едни припадаха по красивата образност и музикалната среда, други твърдяха, че това е музеен театър, без актьорски дъх и съзираха заемки оттук и оттам.
Мъдро ще кажем, че това е различен театър. Както беше различен преди години театърът на Вили Цанков. Диана Добрева има право да ни предложи своята гледна точка към „Макбет”. И това е защитено с вкус и театрална култура. Какъв е нейният театър – тепърва ще има да видим. Засега това е вторият й спектакъл след „Медея”. Интересно е да разгадаваме знаците и символите на Диана.

... И ПО ЕЛИН

Нощният рецитал на Елин Рахнев (и Румен Леонидов) по новата му поетична книга „Канела” се състоя  в новата Камерна зала на театъра. Имаше достатъчно публика – дойдоха хора, които изпитват любопитство към творчеството на поета и драматурга Елин Рахнев. От София за подкрепа на пловдивската премиера пристигнаха колеги и приятели, между които Румен Леонидов и Кристина Патрашкова. Фестивалът се обогати с нов нюанс – досега се представяха автори на пиеси и изследвания на театрални специалисти, сега вече -  и поезия.

“Вампир” – любов до смърт

   „Пиесата, макар и на 106 години, звучи съвременно”, споделя режисьорът Георги Михалков. Силният страстен текст, изказан от точно толкова въздействащите гласове на шестимата актьори, „прекрачва” границата сцена-зала. Представлението ни пренася през времето и ни спира дъха. Вела (Александра Сърчаджиева) като млада кошута разбунва сърцето на кметския син Желю (Теодор Папазов) и с още по-умел скок между смях и сериозност се опитва да отритне коняря Динко (Веселин Анчев). Малама Ханджийката (Мария Каварджикова) с горд поглед и страстен танц изявява достойнството си – толкова силно и добре поддържано, че въвлича дъщеря й в ненужна сватба с коняря. Още с първата си поява на сцената актрисата от трупата на Народния театър повлича погледи и въздишки след себе си – силна като ураган и с енергия, която хвърля в унес, но и руши щастието на сценичната й дъщеря, сърцето на Мария тупти под ритъма на фолклорна музика. Щом зазвучи, тя започва танца – сякаш без него няма да го има и живота, и драмата в него. Александра вълнува – кошутата с безстрашно сърце, която не приема съдбата си и майчината воля за даденост, а с жизнена енергия стига до смъртна опасност. Може ли любовта да надживее смъртта? Да, когато е истинска, и смъртта се плаши от нея.  А зрителите изтръпват. Чиста сцена, чиста игра. Какво повече от това?
                                                               Слав Ламбринов

ЛЮБОВ И ЛЮБОВ В ОСМАТА ФЕСТИВАЛНА ВЕЧЕР

Когато попитахме възпитаници на проф. Стефан Данаилов какво мислят за своя Мастер, те отговориха кратко и съдържателно: „Голям във всичко”.
На 17 септември на сцената на Драматичния театър неотдавна дипломираните актьори от класа на проф. Данаилов изиграха дипломния си спектакъл „Красива птичка с цвят зелен” от Карло Гоци. Някои дойдоха от Ловеч и от Враца, където работят вече в трупите, други имат ангажименти в столицата. А сред зрителите на представлението бяха новоприетите в началото на септември студенти от новия клас на Мастера.
Публиката изпълни до краен предел предверието и фоайето на театъра. Първият звънец закъсня – професорът репетираше до последно със своите питомци. Но разочаровани после нямаше.

И още една любовна пиеса се изигра в осмата вечер на фестивала – театърът от Търговище  представи „Шест целувки” от Анна Петрова. Пловдивска снаха и актриса, започнала творческия си път на сцената под тепетата, Анна Петрова е вече утвърдена авторка на съвременни български пиеси.  Те й носят не само български театрални отличия – тя бе номинирана в Паневежис, Литва, получи награда в Марсилия за новела, която е в основата на пиесата й „Кажи „здравей” на татко”. А преди 30 години първите й актьорски награди бяха за ролите на Арма в „Антихрист” на Емилиян Станев, реж. Иван Добчев, и на Лиляна в „Ти, който си в мен” от Бистра Жечкова, постановка на Любен Гройс. Снощи я открихме и като великолепна характерна актриса в дуетите й с любимеца на публиката Николай Урумов и с Ивайло Брусовски. В спектакъла участват Стела Стоянова от МГТ „Зад канала” и дебютантката Веселина Господинова, потомка на театралната фамилия Кортенски и на актьора Кирил Господинов. „Шест-те целувки” са частушки от живота, с които искрено се забавлявахме.