„Престъпление и наказание” – представление-наказание или представление-просвещение

Няма по-голямо оправдание за престъплението от това, че се върши в името на справедливостта. Може ли тогава да се говори за опрощение или то идва далеч преди злодеянието да стане факт? Може ли Родион Разколников окончателно да раздели доброто от злото, без да обръща назад треперещ поглед? Иван Юруков е днешният терзаещ се престъпник, все по-уверен и искрен вътре в себе си. С лице открито сякаш ако има буря тя ще подмине именно него. Режисьорът Владлен Александров налага специфичен словесен изказ и крайна и сурова игра сред мрачни декори и по-слабо осветление. Метафора на вътрешните катаклизми и раздирания, героите все така не могат да се почувстват уютно в живота си. Разбира се, не е възможно да се предаде цялото богатство от идеи и огромната фабула на романа “Престъпление и наказание” на сцена. Театралната му версия се ограничава в три срещи между престъпника и разпитващия го полицай, и три срещи между мъченика на съвестта си и олицетворението на опрощаващата любов Соня Мармеладова. В първите три срещи чрез напрегнат словесен двубой се разкриват темите за престъплението и наказанието, за правото на силната личност и за преминаването на границата между добро и зло. А вторите три срещи са своеобразна алегория на любовта, вярата и изкуплението. Спектакъл, който не дава отговори, но отваря много и различни врати за размисъл.

Виолета Станкова

ИВАНОВ – РУСКИЯТ ХАМЛЕТ

Трета Чехова вечер в Драматичния театър Пловдив. След „Три сестри” и „Чайка” на Крикор Азарян – „Иванов” на Маргарита Младенова. Тя е избрала Деян Донков за ролята на руския Хамлет и това е интересен избор. Мисля, че актьорът честно се бори с Чеховия текст и отстоява съмненията на неговия герой. Професор Маргарита Младенова точно е определила: „Иванов – човекът в отсъствие на любов и смисъл. Героят на нашето време без герои”. Финалът е предсказуем – човекът, който не лъже, човекът, който не свиква – не би могъл да оцелее. На него просто му е противопоказано да оцелее в средата, в света, в който живее. Без следа от карикатурност, живо и достоверно е представена средата – граф Шабелски на Стоян Алексиев, Бабакина на Жорета Николова, Боркин на Захари Бахаров, Лебедев на Красимир Доков,  Зинаида Савишна на Мария Сапунджиева, доктор Лвов на Валери Йорданов са постижения за изпълнителите. Разпознаваеми са дамите-бизнесменки, ексцентричният и сантиментален аристократ, принципният доктор, добродушният съпруг, баща, приятел и наглият комбинативен преприемач. Иванов с всичките си въпроси, съмнения, драми е наистина излишен в този свят. И любовта на Ана Петровна/Ана Пападопулу/ и на младата Саша/Марта Кондова/ няма да спрат полета му в нищото. Иванов обвинява и осъжда Иванов, определя наказанието и привежда присъдата в изпълнение, както казва Маргарита Младенова.

ПИГМАЛИОН – СБЪДНАТОТО ОЧАКВАНЕ ЗА ПРИКАЗКА

В „Пигмалион” винаги надделява очакването за сбъдването на мита.  Всеки иска да види как  Пигмалион извайва Галатея и се влюбва в творението си, но когато историята е подписана от Бърнард Шоу очакването се подхранва  и от иронията и остроумието на един от най-забележителните драматурзи на ХХ век. Как професор Хигинс ще превърне бедната улична цветарка Илайза Дулитъл в изискана дама, която може да се представи и в Бъкингамския дворец. Сценичното творение на големия български режисьор Леон Даниел е с 10-годишна давност и продължава да пълни театралния салон. В Пловдив можеше да се направи сезон на „Сцена”-та с „Пигмалион” без преувеличение – съдя по интереса към първите две представления. Леон е направил спектакъл в традициите и с уважението към Народния театър и това се харесва на публиката. А когато ролята на професор Хигинс се изпълнява от Валентин Ганев, а Илайза е Рени Врангова – забавлението е гарантирано. Прибавете Стефан Данаилов в ролята на бащата  на Илайза Алфред Дулитъл и неувяхващата Йорданка Кузманова като майката на Хенри Хигинс, Мариус Донкин като полковник Пикъринг и вече е парад на звездите на Народния театър. Приказката извън сюжета върви на няколко нива – посочихме основните. Е, нали е ясно вече защо всички се забавлявахме?

„Иванов” – човек, който е „взел да се разваля”

Когато човек загуби смисъла, никога не остава сам. Без да го иска или търси, той повлича със себе си и други. Хора, които страдат заради неговото „разболяване от скука”. Според режисьора Маргарита Младенова, „Чехов се одързостява да занимае театъра с един най-обикновен човек, който се... обърква.” И то невротично и обсебващо, че пробужда като че ли болката на самото време – дребни хора с дребни мисли. Единственото, което искат, е разнообразие. Но откъде да дойде? Всеки е така затънал в себе си и колкото повече чопли ежедневието си, толкова повече не може да излезе от него. Кръговрат тъй модерен и за днешното, а и за почти всяко минало или бъдещо общество. Героят на Деян Донков е „младият старец” Иванов – здрав и прав външно, но почнал да се разлага отвътре. Когато говори, лицето му червенее, бузите му увисват от тъга, а челото му се бърчи. При все това актьорът играе с прибрани до тялото ръце, сякаш то никак не реагира на процесите вътре. Стоян Алексиев, графът-вуйчо на Иванов, твърде буден, но все за да се оплаче от нещо или някой. Ани Пападопулу е „жива погребана” от безразличието и хладината на съпруга си, което постоянно й натрапва честният доктор на Валери Йорданов. Жорета Николова се забавлява в ролята си на вдовица, търсеща развлечения и авантюри. И всеки от актьорите е на мястото си, за да се получи пъстра гама сред липсата на настроение и сивата сценография на Даниела Олег Ляхова. Единствено героят на Иванов не намира покой от тревогите си и изпитва отвращение към живота. Всъщност изход все пак се намира и той е единственият възможен - пушката от началото на спектакъла, която гръмва в края му.

 

Виолета Станкова

22 септември – последният ден

22 септември – последният ден

Теоретичната конференция на тема „Съвременната българска драматургия: проблеми на създаването и сценичната реализация”, водена от театроведката Красимира Филипова, шеф на Дирекция „Театър, вариететни и циркови изкуства” в Министерството на културата, събра театроведи и автори на драматургични текстове в конферентната зала на хотел „Лайпциг”. В последните 30 минути на повече от 4-часовата дискусия се включи и министърът на културата проф. Стефан Данаилов.
По-късно, на заключителната пресконференция, патронът на фестивала отчете респектиращите резултати на 11-тото издание на „Сцена на кръстопът” – 17 000 зрители са видели 24 представления на 23 спектакли (поради големия интерес се игра и второ представление на „Старицата от Калкута” на Театър 199). Близо 55 хиляди лева приходи от билети влязоха в бюджета на фестивала. Спонсорският дял е 60 000 лв, Община Пловдив заделя от бюджета си 40 000 лв. Благодарение на професионализма на екипа, ръководен от финансовия директор Димитър Малашинов, фестивалът затваря врати без никакви задължения и в добра кондиция за следващото издание. Най-скъп е гастролът на Националния театър Варшава, който струва на фестивалния бюджет 30 000 лева, без сумата, отпусната от полска страна. Бе отбелязано и създаването и поддържането на новия сайт на фестивала.
Загриженият тон, с който се обсъждаха проблемите на съвременните български автори и театър малко преди това, внесе своя нота и в заключителната пресконференция. Ще се търсят повече възможности за финансова и морална подкрепа за българските драматурзи, каза министър Данаилов. Критично е състоянието на сценичните пространства в града на хълмовете – амортизирана сценична техника, пропаднали и разбити седалки в зрителната зала на Драматичния театър, запуснати гримьорни. 2008-ма година е обявена за Година на руската култура в България и за едроформатни руски трупи проблематично би било гостуването им под тепетата. Професор Данаилов изрази надежда за завършването на реконструкцията на Градския дом на културата и обеща съдействие за ремонт на сцената в Драматичния театър, в ход е препроектирането на Камерната зала на театъра.

В последната вечер на фестивала се играха две представления – „Обноски за маса” от Алън Ейкбърн в салона на Кукления театър и мюзикълът „Ах, този джаз” в Античния театър. Студеното време не спря пловдивчани да се насладят на музиката на Боб Фоси. До краен предел бе запълнен театронът. Някои си тръгнаха, но повечето останаха за да аплодират Михаил Петров и Аня Пенчева, Жени Александрова и Марта Кондова, Елена Петрова и великолепните танцьори от „Арабеск”. Кошници с цветя от името на министър Стефан Данаилов, областния управител Тодор Петков, генералния спонсор инж. Димитър Георгиев, народния представител инж. Захари Георгиев и собственика на Туристическа компания „Лайпциг 91” Радослав Бозуков изнесоха на сцената сътрудници на фестивала.