„Малка пиеса за детска стая”

„Малка пиеса за детска стая” от Яна Борисова, спектакъл на режисьора Галин Стоев, отключва спомени и асоциации: „Питър Пан”(моето дете казваше „не искам да ставам голям”), „Миналата година в Мариенбад” на Ален Роб Грийе и Ален Рене, където също играеха една игра... Оня ден на уличното шествие по Главната с „Куфарите” Митко, син на приятели и връстник на моя син, понесъл на рамене своята дъщеричка, ми каза: „Ето, събра се компанията”. Изненада ме: значи помни нашата младост и своето детство, когато ние, хора на близка възраст и със сходни професионални занимания, се събирахме от време на време, общувахме на своя си език, ходехме на едни и същи места, слушахме нашата си музика, обичахме театъра...
В началото на представлението ми се стори, че „малката пиеса” е за днешното поколение интелигентни българи. Не, тази нова пиеса (на дебютираща в театъра авторка) е някак извън определена географска ширина и извън строго детерминирано време. Тя е за всички непораснали деца, за всички, запазили ценностите и привичките на своята младост. В този смисъл тя може да се играе навсякъде в Европа. Галин Стоев спокойно може да покаже и това свое представление в Белгия, където живее и работи в последно време. Снежина Петрова, но и Стефан Вълдобрев, Радена Вълканова, Вежен Велчовски и Стилиян Стоянов ще бъдат разбрани навсякъде, където не са забравили очарованието на общуването и пазят индивидуалността си от опасни налепи.