Петата вечер

 

В Пловдив ТР „Сфумато” винаги се радва на интерес – не шумен, но стабилен, траен. Верността на част от пловдивската публика към търсенията на Маргарита Младенова и Иван Добчев е проба за качество и на едните, и на другите. И този път нямаше разочаровани. Тази публика не изразява шумно емоциите си, тя слушаше внимателно текста на Гогол. Ето едно представление, в което се чува, без актьорите непременно да викат. Специални поздравления за актьора Христо Петков, който изпълни монолога на Поприщин в „Записки на лудия”органично, вярно, майсторски. Голямо бъдеще вещаеха театрални познавачи на младата Елена Димитрова – ще я запомнят като Агафя Тихоновна във фрагмента от „Женитба”. По „Невския проспект”/сценографката Даниела Олег Ляхова е построила мост, който разсича сцената на две по вертикала/ се разходиха известната Снежина Петрова и нейните не по-малко познати колеги Албена Георгиева и Мирослава Гоговска. Дребничкия и пъргав Огнян Голев видяхме и като Иван Фьодорович Шпонка, и като Жевакин в „Женитба”. В трудно определимия жанр на това представление  - може би, все пак фантасмагории, както подсказа Маргарита Младенова, всички участници – и Цветан Алексиев в ролята на Подкальосин, и младият македонски артист Антонио Димитриевски, създават запомнящи се образи, без да търсят прекалена характерност и без да нарушават ансамбъла.

Сценографката Даниела Олег Ляхова заслужено получи Почетния знак на „Сцена на кръстопът” за работата си в спектаклите „Станция „Елабуга”, „12 нощ”, „Мъртвешки танц”, „Във въздуха”, „Франческа”, „Роден във Ветил”, „Апокриф”, „Иванов”, „Сънят на Гогол”, показани на „Сцена на кръстопът” в различните му издания досега.

 

А на Камерна сцена ни заредиха със своята енергия най-младите възпитаници на професор Стефан Данаилов. Засега техните имена са неизвестни или малко известни, но без съмнение някои от тях ще бъдат след време звезди на българския театър.