СЪБИТИЯТА ОТ ДЕВЕТИЯ ДЕН

 


Истинско откритие за сериозните театрали е спектакълът на Валерий Пърликов „Псевдоморалите” по романа „Лични разговори” от Ингмар Бергман.

Сам той родом от града на люляците и повече познат на ловешката публика, където е поставял редица спектакли, както и на своите студенти и кръга около Театралния колеж „Любен Гройс”, Валерий Пърликов се заяви в Пловдив като ерудиран и проникновен проводник на модерния психологизъм в театъра. Той не просто се е качил на гребена на „вълната Бергман”, която възникна в последния театрален сезон, а има съотносимост, родственост като човешка нагласа и творчески дух между него и великолепния шведски режисьор и писател. В пространството на Камерна зала режисьорът и Бергмановите герои Ана и Хенрик /актьорите Анета Янкова-Пърликова и Николай Чилов/ търсят истината за една изневяра и отстояват правото на свободен избор на жената. Има нещо богоборческо в Бергмановата Ана, тя е по-модерно проявление на Ибсеновата Нора. Актрисата е изненадващо добра, във висока степен професионална. Черно-белите костюми, естетското осветление, ефектното, но и точно, използване на мултимедия засилват усещането, че гледаме някой от черно-белите филми на Бергман. Върху прозрачната материя, която деликатно ни отстранява в някаква степен от случващото се, се прожектират ремарки на автора, напечатани сякаш на старата печатна машинка на Хенрик. На тази мултимедия виждаме и лицето на Гергана Кофарджиева-Гройс – самата тя гледаше спектакъла в залата. У частието на съпругата на известния режисьор, създал едни от най-хубавите си спектакли именно на пловдивска сцена, е част от проекта „Псевдоморалите” на Фондация „Любен Гройс” и Ловешкия драматичен театър. Сам ученик на Добчев и Младенова, Валерий Пърликов е силно впечатлен от разказваното и прочетеното за работата  на Любен Гройс. Спектакълът „Псевдоморалите” е сред вертикалните за сезона, а и за селекцията на фестивала „Сцена на кръстопът”. В другата част на Европа вероятно той би се радвал на още по-голям интерес.

 

Голяма зала се пукаше по шевовете, многобройна публика се стече за „Тапетите на времето”, привлечена от имената на поета Константин Павлов, режисьорката Юлия Огнянова, на някои от актьорите. Тези, които бяха дошли заради марката „Сатиричен театър”, си излязоха по средата на спектакъла. Представлението е поклон пред личността и поезията на Константин Павлов. Огромна клетка е построил на сцената сценографът Васил Абаджиев – тя се асоциира и със затвор, и с психиатрична клиника. Като птици в клетка са населяващите раираното пространство. Много добър избор е Филип Аврамов в ролята на поета. Колажът от стихове на Константин Павлов, части от негови интервюта, записки от неговия архив и от досието му в в ДС получава своя център с разговора между него и агента от ДС – „литературовед”, в чиято роля виждаме Филип Трифонов. Дошлите да се срещнат с автора на „Чуй петела!”, „Бяла магия”, „Спомен за близначката”, „Селцето”, ще го търсят и намерят на друго място, в друг, бъдещ спектакъл. „Тапетите на времето” /чудесно заглавие, подсказано от самия автор/ има определена насоченост – той извежда на преден план специфичната съпротива на поета срещу сюрреалистичния абсурд на времето, в което той живее.

 

Юлия Огнянова, позната и призната с гражданската си позиция и с чудесните си спектакли върху произведения на Маяковски, например, е търсила точно определен ракурс върху личността и творчеството на големия български поет.

Свой поклон пред творческото дълголетие на голямата българска режисьорка поднесе ръководството на фестивала „Сцена на кръстопът” – Почетния знак бе връчен от директора на Драматичния театър в Пловдив Емил Бонев.

 

Мил приятелски тон на тържеството внесе вдовицата на големия български художник Димитър Киров – Русалия, която поднесе портрет на Юлия Огнянова, рисуван през 60-те години, когато Юлия и Димитър Киров са работили заедно върху знаменития спектакъл „Петрушка” по музиката на Стравински. Цветя за режисьорката и актьорския състав бяха изнесени на сцената от името на посланика на Украйна у нас Виктор Калник и от патрониращия представлението Стефан Попов от „Рефан” ООД.


ПЛОВДИВСКАТА ПУБЛИКА ПОЧЕТЕ ГОЛЯМАТА СТОЯНКА  МУТАФОВА

 

Да играеш на сцената на почтена възраст, Стоянка Мутафова  е родена през 1922 година, да имаш запазена памет, двигателна и говорна култура, на която могат да завидят и млади актьори – това е изключително. Но да излъчваш обаяние и да озаряваш сцената в един труден текст на абсурдиста Йожен Йонеско, да играеш сериозно, без да се опираш непременно  и единствено на огромния си комедиен опит  - това наистина е феноменално. И това го може по тези ширини само Стоянка Мутафова. Аз съм гледала легендарната Мадлен Рено /1900/ през 1982 г. в „О, щастливи дни” на Бекет. Беше велико преживяване. Снощното преживяване на „Столовете” от Йонеско със Стоянка Мутафова в ролята на Старицата е от този ред. А как се преобрази тя на сцената! Пристигна на репетиции, подкрепяна от звукорежисьора на представлението. Разбрах, че има проблеми и с виждането. Но някой от зрителите в залата да го е усетил? Не. Тя ситнеше с балетни стъпки, дори участваше в пренасянето на столове. Чудесно решение на режисьора Иван Урумов – тя пренесе два стола, но той с мизансцена /с нейните преходи, обикаляне и влизане на сцената от различни места/ ни създаде усещането, че тя е пренесла поне една дузина столове. А каква смелост да направиш еротично шоу без то в този случай да изглежда нелепо. Ще помня нейното „Дотук”, с което приключи показването на части от тялото си. „Дотук. Не искам повече да късам розите на живота”.

Разбира се, всичко това се случва, когато имаш до себе си партньор като Илия Добрев и млад, енергичен и ерудиран режисьор като Иван Урумов. Самият той е син на актьора и театралния педагог Бончо Урумов, човек със забележителна театрална култура. Познаваме го от чудесното представление „Боряна” на Сливенския театър, той е постановчик и на „Доходно място” на Пловдивския театър.

Едно от най-пленителните преживявания на сцената е срещата на двама големи артисти. Защото Илия Добрев и Стоянка Мутафова си партнират великолепно. Запомнете сцената, в която Старицата говори за техния син, който ги е напуснал, а Старецът опровергава изобщо съществуването на сина. За автора и за нас не е важно имали ли са-нямали ли са син, а начина, по който те си спомнят и го преживяват едновременно. Или когато той говори за майка си – колко вълнуващо, лично прозвуча тази синовна изповед от устата на проф. Илия Добрев, а тя го апострофира. И т.н. Не знам как приема и ще приема столичната публика това представление, то е още в началото на своя път, но в Пловдив повече от стотината зрители в Камерна зала бяха дълбоко развълнувани, осъзнавайки, че присъстват на нещо извънредно, необикновено.

От името на патрониращото представлението „Столовете” КЦМ АД г-н Васил Начков връчи Голямата награда - Паметния знак на „Сцена на кръстопът” на великата Стоянка Мутафова, цветя и сувенири на двамата актьори и режисьора Иван Урумов.

 

След това, на вечерята, дадена от ръководството на КЦМ АД на двамата големи артисти, г-жа Стоянка Мутафова и проф.Илия Добрев, тяхното присъствие в ресторант „Одеон” естествено се превърна в събитие за персонала и другите гости. Цветя и бутилки марково вино връчиха като сувенир от заведението, а Стоянка Мутафова написа в паметната книга, че някога в детството си е живяла до театър „Одеон” в столицата, където е блестяла незабравимата Мими Балканска, и много е искала да играе в този театър. Сега има шанса да узнае, че в Пловдив има такъв прекрасен ресторант и винаги, когато идва в града под тепетата, тя ше го посещава.

 

С второто представление на „Колекцията” от Харолд Пинтър на Голяма сцена и с „Моли Суини” от Брайън Фриъл на Камерна сцена завърши ХІІІ-тата „Сцена на кръстопът”. Изящно и иронично представление на проф. Крикор Азарян с отлични актьорски изпълнения на Камен Донев и Меглена Караламбова. „Моли Суини” е добър избор за всяка камерна сцена. И тримата актьори – Мария Сапунджиева, Тодор Близнаков, Стефан Иванов, са много добри в тази пиеса почти без действие.

 

С кратка церемония беше закрит тазгодишният фестивал. Артдиректорът  проф. Стефан Данаилов изрази благодарност към публиката, спонсорите и медийните партньори и връчи Почетния приз, придружен от диплом, на БНТ, вестник „Марица” и на изпълнителния директор на феста Димитър Малашинов.  

Представлението на сезона

 

Когато нещо е добро, то е добро. Това казах на директора на Пазарджишкия театър Владлен Александров на излизане от Камерна зала. Снощи осъзнах в пълна степен какви възможности има/предлага новото сценично пространство на Пловдивския театър – как може да се развие в дълбочина и ширина сценичната площадка, запазвайки камерния/интимния  характер на внушенията. Режисьорката Десислава Шпатова е построила спектакъла на принципа на музикалния канон – и трите семейни двойки са на сцената плюс още една актриса, която е своеобразен апостроф на случващото се. Постигната е стройна едновременност на действието, в което участват и 7-те изпълнители. Когато това е проведено много чисто и без да се губи спецификата и характерността на отделния персонаж, без да се нарушава ритъма, без да се застъпва текст, от тройствеността/четворността на ситуацията се получава поразителен ефект върху публиката – тя седи като омагьосана/хипнотизирана, без да издава никакъв звук. Всеки е преживял или ще преживее подобни „сцени от един семеен живот”, в собствения ни опит съществува „изкуството да смиташ боклука под килима”. Няма нищо преувеличено в това представление и в наградите, които то е заслужило. Радваме се, че то се е случило в Пазарджишкия театър и поздравяваме Красимира Василева и Иво Русев, Росица Александрова и Христо Бонин, Ирмена Чичикова, Диана Досева и Веселин Мишев. Радваме се, че въобще се е случило в българския театър. И ще следим с интерес какво оттук нататък поставя режисьорката Десислава Шпатова. Впрочем, идва ред на „Гълъбът” по Зюскинд в Народния театър.

 

На голяма сцена зрителите видяха „Колекцията” от Харолд Пинтър. На още 400 зрители ни предстои да я видим тази вечер, когато е второто й представление.