НАМЕСТО ПОКАНА НЯКОЛКО ПРОГНОЗИ/РАЗСЪЖДЕНИЯ В АВАНС

Предстои ни страхотно приключение! За две седмици, ако издържате на такъв маратон, можете да видите всичко най-интересно, случило се по българските сцени през 10-те месеца на изминалия сезон. И няколко топли-топли представления, т.е премиери. Но по същество премиери за пловдивчани са всички заглавия в тазгодишния афиш.

 За премиерата на „Канкун”, с която откриваме тази година фестивала, и за „Вишнева градина”, с която ще го закрием, нямам никакви съмнения – ще побързате да се класирате на билетната каса. Последното представление на любимия ни Крикор Азарян и поредната премиера на пловдивчанката Бина Харалампиева ще се радват на интерес  заради тях, заради актьорите. Едното носи любопитството към новото и неизвестното, другото – шлейфа на легендата Азарян. Но между тях има още 22 представления. Още отсега знам, че ще се разпродадат за нула време билетите за „Сирано дьо Бержерак” на Теди Москов, за „Приятнострашно” на Яна Борисова и Галин Стоев и за любимката на пловдивската публика Светлана Атанасова в „Убийте тази жена!” И ще бъдете прави, защото това е едно от най-любопитните създания на Теди, спектакълът на Галин Стоев обра всички възможни награди, а любопитните, които помнят Светлана, ще дойдат да видят успяло ли е след 20 години това момиче да съхрани своя неукротим дух и артистизъм. „Характери” на Камен Донев си е зрителски хит отвсякъде, макар че актьора Камен Донев  ще видим в друго представление – „Снегирьов и неговият син Илюша”. И за Мариус билетите ще свършат бързо-бързо. Мариус в Пловдив е религия. Ами „Дама пика” по Пушкин – ах, колко любопитно и с какви актьори? Също. Георги Господинов може да бъде интересен на повече от 400 души, дали ще намерят време да се окажат на едно място – не знам, но си струва. Не подценявайте спектаклите на прочутия Пазарджишки театър. Това, което направи театърът в своята 40-годишнина – да отдаде уважение към Константин Илиев, един от най-стойностните български драматурзи, като прочете отново „Музика от Шатровец” и „Нирвана” и за първи път „Цар Шушумига”, може да направи само един театър с чувство за памет, за стил, за солидарност. А в спектакъла на Сливенския театър ще видим четирима млади актьори, някои от тях възпитаници на Пловдивския университет,  режисьор е една от надеждите на българския театър Стайко Мурджев, който от този сезон очакваме в Пловдивския театър.
Ако съм на ваша възраст, знам кои по-често четат сайтове, ще отида да видя „Г-н Колперт”, но тъй като съм на възрастта на родителите ви, ще предпочета „Електра”. За всички ни ще бъде любопитно да видим работата на Василена Радева. И тя е сред режисьорите, на които българският театър разчита и ще разчита в бъдеще. По следите на събитията от Дубровка немският автор Торстен Бухщайнер е създал своята драма „Нордост”.
Ходите ли често на театър? Обичате ли да сравнявате? Е, тогава  се открива невероятно поле за любопитни разсъждения. Николай Ламбрев след близо 30 години поставя отново пиесата на Радзински  „Тя без  любов и смърт”, Росица Обрешкова е  посегнала към „Мизантроп” – някои от нас помнят постановката на Любен Гройс  и една на Югословенско драмско позорище, която бе в афиша на първата „Сцена на кръстопът”. Само преди няколко сезона Стоян Радев постави „ Братя Карамазови” на пловдивска сцена, сега се концентрирал върху една сюжетна линия в романа и ще ни покаже „Снегирьов и неговият син Альоша”. А какви възможности за паралели дава „Есенна соната” за тези, които са гледали спектакъла на Младен Киселов или филма на Ингмар Бергман. Няма да сгреша, ако кажа, че в досегашните 13 издания на „Сцена на кръстопът” два прочита на „Дядя Ваня” – на руския режисьор Хейфец в ДТ Бургас и на Николай Поляков в ДКТ Враца, оставиха много силна следа, сега ще видим постановката на Стефан Мавродиев в Младежкия театър. 
„Фауст” и „Елада Пиньо и времето” не са поставяни в Пловдив, но познавам почитатели и на  класическия текст на Гьоте, и на романа на Керана Ангелова. Какво и кого не съм споменала?  „Капиталът” на Съни Сънински по Маркс, Фо, Унамуно... и „Гълъбът” от Патрик Зюскинд.  И те си имат своите таргет групи... Повярвайте ми. Затова – облечете си любимите дрехи и елате на театър.


И, ако не съм права, че всичките спектакли в селекцията са интересни, опровергайте ме! Готова съм да споря.
                                                                                   Пенка Калинкова