НА МАРГАРИТА МЛАДЕНОВА ТРЯБВА ДА Й СЕ СВАЛЯ ШАПКА

НА МАРГАРИТА МЛАДЕНОВА ТРЯБВА ДА Й СЕ СВАЛЯ ШАПКА

за всичко, което е направила и прави в Театрална работилница „Сфумато”, за това, което прави/изработва в столичните и извънстолични театрални трупи. В случая с представлението на МГТ „Зад канала” тя със своя безукорен професионализъм проправя път на един известен автор, но млад, начеващ драматург. Т.е спечелва за театъра нов автор. Сигурна съм, че пиесата е добивала плът и кръв, раждала се е като театрален текст именно в тези дни и часове на репетиционния период.

Ще ви разкажа нещо лично. Сестра ми искаше да свири на пиано, баща ми и купи акордеон, защото има клавиши и прилича на пиано. И аз исках да свиря на пиано, но като по-голяма имах повече шанс от нея и най-напред ми купиха четвъртинката, после половинката и общо взето измъчвах цигулката, както казваше моят учител, повече от 10 години. Дори свирех  втора цигулка в училищния оркестър. Някои, четящи тези редове, ще си го спомнят. Сестра ми набързо приключи с акордеона. Е, нямаше убийство на акордеон, както в пиесата на Георги Господинов „Апокалипсисът идва в 6 вечерта”. В нашия случай и двата инструмента сега прашасват на тавана.

Защо разказах тази случка? Защото Георги Господинов пише за преживени неща, неговите истории, диалози и монолози не са измислени. А професор Маргарита Младенова е помогнала те да станат театър, естествен театър, нали?


                                                                  Пенка Калинкова