ДАМА ПИКА В КОЛОДАТА НА ФЕСТИВАЛНИЯ АФИШ

Едва ли някой от зрителите в залата на Драматичния театър се е усъмнил в правилността на избора си да бъде тази вечер на това представление. Кое ги доведе там?  Заглавието, Пушкин, Бина Харалампиева, Илка Зафирова, Василена Атанасова…Всеки е намерил/имал своето основание да се окаже за близо два часа на това място. Малцина са обърнали внимание на тази важна подробност – текстът е написан от Юрий Дачев по повестта на Александър Сергеевич Пушкин. Има и други драматургични версии от руски автори, но Бина Харалампиева, обсебена от този Пушкинов текст от години, вкарва в действие драматурга на Малък градски театър „Зад канала”.  И тук бих искала да цитирам проф. Георги Каприев, който написа преди време една статия във вестник „Култура”, озаглавена „Дама Пика и колодата на сезона”:

„Който познава повестта на Пушкин, трябва да свали шапка пред миньорската работа, отместена от Юрий Дачев при производството на текста. Няма как да бъде оспорено собственото му твърдение, че тя е гениално, но недраматургично произведение, в което има страхотна ситуация, но няма разгърнати характери и е фактически лишено от събития. Дачев влиза в съдържателността и духа на прозата, за да изведе от тях стабилна драматургия, която може да изглежда традиционно построена само на повърхностно ориентиращия се в театъра.
Със същия трик излиза и Бина Харалампиева. Неслучайни зрители на спектакъла са готови да се съмняват даже в наличието на режисьорска намеса. На мястото на Харалампиева бих се почерпил с нещо хубаво при такива изказвания. Успешното организиране на (заложената още от Пушкин, а след това от Дачев) каскада от противоречия и паралогизми, несъвместимости и абсурди, на цялата многослойност на действието, на усукания възел на синхронизираната диахрония така, че да се възприемат като „естествен” сценичен разказ, означава, че си е свършила отлично работата. Тук се изисква много здрав майсторлък.”

Оттук нататък е работата на сценографката Петя Стойкова /великолепни костюми/ и на композитора Асен Аврамов, на актьорите, сред които блестят неувяхващата Илка Зафирова, Филип Аврамов в ролята на Игор и Александър Кадиев в ролята на Херман, красавицата Василена Атанасова...

Вечер след представление винаги се вслушвам в жужащото множество, което изпълва двора на театъра в очакване на любими участници в току-що видяното. Разочаровани нямаше. Защото бяха преживели една истинска история, разказана по завладяващо театрален начин.