ЗАВРЪЩАНЕТО НА СВЕТЛАНА

Този спектакъл трябваше да се случи и се случи в Пловдив. Тук Светлана Атанасова  проходи на професионална сцена, тук са първите й 7 години, тук са първите й награди, първите й любови. Приятелства за цял живот. Тук са разходките из Стария град и по стъпалата на Античния театър, на чиято сцена тя беше една чудесна Барбарина.Тук тя си е в къщи. Тук всички я обичат. Защото е „шемет”, защото е „светълче”, както я нарича Таня Сърданова.
 
Нямаше случайно попаднали хора в Камерна зала на 13 септември. Сред публиката бяха поетът и драматургът Петър Анастасов, в чиито пиеси тя е играла – за ролята на Тя в „Голям колкото малка ябълка” получи наградата на САБ за млада актриса, режисьорът Дамян Попхристов, в чиято постановка „Седма заповед: кради по-малко” тя блестеше с енергия и талант като Еней, писателката Милена Фучеджиева, която написа прекрасната Ода за една актриса, звездата на българското кино Ваня Цветкова, от години живееща в Съединените щати, еднокласникът от ВИТИЗ Владимир Пенев, стари и нови колеги от пловдивската трупа, приятели, почитатели...

Какво видяхме?

Видяхме, че и след 20 години, в които не е играла, освен по празници и само в пространството на собствения си дом и бит (тук перефразирам текст от представлението й), Светлана Атанасова не е загубила форма, тя е отлична актриса, която се владее и контролира и в това много лично представление. Защото това бе почти автобиографичен спектакъл.

Пиесата „Убийте тази жена!” (великолепно заглавие на авторката Майя Праматарова) е изповед на една жена, на една актриса, в самотната нощ на нейната 50-годишнина. Лични преживелици и ситуации от тук и от другата страна на океана, роли, фрагменти от живота и изпълненията на сцена и в киното на звездата от 30-те години Алла Назимова, направила успешна кариера в Америка, песни, които се пееха преди години, дори арии от опери, танци, които бяха популярни в младостта ни (Светлана е много музикална и пластична) - нови и нови поводи и тласъци за разтревоженото съзнание на героинята, се смесваха в този монологичен и изключително емоционален  като изпълнение и въздействие 90-минутен спектакъл.
 
Разтревожи ни това непорастнало момиче, макар и майка на големи синове. Възхити ни тази харизматична актриса. И се надявам, и искам да вярвам, че това няма да бъде последното й представление на пловдивска сцена. „Убийте тази жена” е нейното завръщане в театъра. И тя ще радва със своето изпълнение, със своя неукротим артистичен дух и много личен почерк както сънародниците ни в Щатите и Канада, така и приятелите и почитателите тук, в родината. Може би, трябваше да озаглавя този текст „Да бъдеш Светлана Атанасова”.