ОТКРИВАНЕ С „КОЛА БРЬОНОН”

Кратката церемония по откриването на 15-тото издание на ЕМТФ „Сцена на кръстопът” изправи на сцената създателя и артдиректор на феста проф. Стефан Данаилов, кмета на Община Пловдив Славчо Атанасов и директора на Драматичния театър „Николай Осипович Масалитинов” Кръстю Кръстев. В приветствието на министъра на културата Вежди Рашидов, прочетено от директора на театъра, се казва: „Съдбата помага на онези, които имат не само талант, но и характер да реализират онова, което са приели за своя мисия в живота.” И още: „В началото на „меката есен”, по думите на Валери Петров, Пловдив ще се превърне в кръстопът на различни творчески търсения, показващ желанията, фантазията и красивите послания на хората, които създават днешния ни театър.” Препълненият салон се разсмя на неволната грешка при обявяването на кметското приветствие – все пак Кръстю Кръстев е бил доста години директор на театъра в Смолян преди да оглави Пловдивския.
Кметът Славчо Атанасов показа завидно познаване на тазгодишния фестивален афиш и като истински патриот на града обвърза значението на Есенния салон на изкуствата и на „Сцена на кръстопът” с амбицията на Пловдив да бъде европейска културна столица през 2019 година. Както винаги пловдивчани изразиха благодарността и емоционалното си отношение към създателя на „Сцена на кръстопът” и голям български актьор Стефан Данаилов, който откри театралния празник. Посрещнаха и изпратиха приветствените му думи с продължителни ръкопляскания.

И така празникът бе открит с „Кола Брьонон” по Ромен Ролан, представление на Младежкия театър, което организаторите посветиха на 50-годишнината на КЦМ 2000 АД, дългогодишен спонсор на феста. Сред зрителите бяха почетният гражданин на Пловдив и негов директор от много време инж. Никола Добрев и съпругата му.

Изборът за начало на фестивала едва ли би могъл да бъде по-добър. Да започнеш празника с едно истински празнично театрално пиршество, в което нищо от онова, което прави магията на театъра, не е спестено. Сценография и костюми/Петя Стойкова/, музика/Кирил Дончев/, включително и на живо, и видеокартина /Николай Люцканов/, и, разбира се, в центъра на всичко актьорският ансамбъл на Младежкия театър, сред който блести неуморният, много талантлив Малин Кръстев. В кръстопътното време, в което живеем и правим ежедневно своите избори, да прозвънне изповедта на един човек за неговата житейска равносметка, да съзрем в стопираните кадри от филма на неговия живот себе си, собствените си победи и загуби, любови и предателства, никак, ама никак не е малко. Ето в това е мисията на театъра – да те предизвика към прозрението. Колко кратък е човешкият живот, дори когато имаш шанса да стигнеш пределните 90 години, и колко важно е да останеш верен на себе си, на изначалното в себе си – на любопитството си към живота, на дарбата си, на първата си любов, на приятелите си, дори когато те предават...В спектакъла има превъзходни по своя колорит и достоверност сцени като пренесени от платната на Питер Брьогел Стария или Селския, но финалната със стария 90-годишен Кола, зачетен, жадно поглъщащ книгата, ще се помни дълго. Голямата литература има това свойство, че те кара да размишляваш. Добрият театър има това свойство, че те прави проницателен.
Кой може да оспори, че в първата вечер на фестивала ние се срещнахме с голямата литература и с добрия театър?
Без съмнение, трябва да благодарим на Николай/баща и внук/ и Владимир /син/ Люцканови за срещата! Ако сте прочели споделеното от режисьора Владимир Люцканов на страница „Пресконференции”, ще се съгласите безусловно с мене. И това, ако не е вярност към изначалното в себе си – към бащата, към сина, към привързаностите от юношеска възраст, към света на идеите, към добрия театрален вкус, какво друго е.

                                                                                  Пенка Калинкова