ИЗНЕНАДИ В СЪБОТНИЯ ДЕН

С „Шуми Марица” започва спектакълът на Мариус Куркински по пиесата на Ст. Л. Костов „Държавните липи” и вдига патоса на връхна точка, кръвта някак неконтролирано кипва.На фона на мадоните на Майстора, един селски плет, портрет на цар Борис Трети като символ на властта, и купчина менци в единия ъгъл на сцената започва действието. Майка кърми порастналия си син. В дома на Койчо се готвят да ходят на сватба. Но една дребна на пръв поглед случка обръща колата. И се започва една драма, каквато може само Мариус Куркински да сътвори. В това е голямото изкуство на театъра - да прозре възможността за метафора, да изведе обобщението за един свят, за едно време от отдавна забравен текст, пролежал години наред в музейния архив на автора. И да го съпостави с днешното.
Спектакълът израства върху патетиката на моралната норма, пластическия театър на жеста, на движението, на танца и семплата история за открадването на няколко фиданки, но държавни липи.
Какви жестове, каква пластика, какви завършени интонации, какъв театър на танца и движението е направил Мариус Куркински от този текст на Ст. Л. Костов! Сценографията на Томиана Томова-Начева, която на пръв поглед изглежда стилизирана и декларативна, изведнъж се оживява от характера на една  буля Койчовица /Иванка Шекерова/, от появата на една пъргава малка Неда /Ева Васева/ и всичко оттук нататък по друг начин го възприемаш. Има го отстранението на твореца, но като естетическа категория, а не като емоционално отношение. Този спектакъл е смислово продължение на „Български разкази”, най-новия моноспектакъл на Мариус Куркински, но с участието на младата трупа на Хасковския театър, от която всички до един бяха отборът на Мариус. Поздравления за всеотдайното им отношение и артистизъм. Този спектакъл е още една тухла в градежа на националното ни самоосъзнаване, в крепежа на къщата-държава, толкова важни за твореца Мариус Куркински.
Представлението завършва необичайно, изненадващо с появата на Борис ІІІ, който повежда хорото и до него  - няма как, се нарежда и пребитият Койчо /Стелиян Николов/, а Койчовица, която досега е пустосвала портрета като символ на несправедливата власт, коленичи да целуне десницата царска. Вероятно трябва да се чете, че ако има силна власт, справедливо наредена държава, тя ще диктува ритъма на общото ни хоро.

В Камерна зала „Вълшебна нощ” омая публиката с цялата меланхолия на нашето съвремие – смесица от непоправимо минало и безкрайно очакване на бъдещето. Зрителите се оставиха да бъдат водени от Гого и Диди /Теодор Елмазов и Пламен Пеев/ за да преоткрият чудото на свободния дух, фантазията, играта и въображението. В такъв случай винаги могат да бъдат превъзмогнати чакането, уплахата, разрухата и безнадеждността.

Дългият фестивален ден всъщност започна  с театралния джем сешън „Сега-Ал/ь/бум” на Елица Матеева и водещия на музикално предаване в Радио Варна Добромир Мързов по текстове на Евгений Гришковец и Елица Матеева.
Светлият, жизнерадостен тон, който те зададоха със своето необичайно представление и отношение към заобикалящия ни свят, ни зареди с очаквания за фестивалната вечер. И тя, както вече разбрахте, не ни разочарова.
                                                                                            Пенка Калинкова