ЗА ПАМЕТТА И ПРИЯТЕЛСТВОТО

Десетият ден на фестивала ще се запомни с филма на Лилия Абаджиева за Крикор Азарян „45 градуса по Азарян” и със спектакъла „Вълните” от Арлет Ричи (по повод на Вирджиния Улф), НТ „Иван Вазов”.

Този филм трябваше да има премиера и в Пловдив – тук, където Коко Азарян е роден, израстнал, влюбил се в театъра и направил първите си крачки най-напред на самодейна сцена, после и на професионална. Филмът е датиран 2008 г., той почина през декември 2009 г., но Лилия Абаджиева го е снимала в продължение на близо две години, тя има 60 часа записи, от които е монтирала във филма 55 минути. В този филм-портрет, удостоен едновременно с награда за дебют и с Голямата награда на Съюза на българските филмови дейци, виждаме Крикор Азарян, звучи в кадър и зад кадър гласът му, свидетели сме на неговите репетиции с актьорите от ТБА върху „Чайка” и с актьорите от Младежкия театър на „Три сестри”, прочутите му две представления от Чеховата триада. Лилия Абаджиева не е в прекия смисъл ученичка на проф. Азарян, но всеки от театралната гилдия се е чувствал в някаква степен негов ученик, защото той имаше свойството да ни води по много естествен начин по неговите пътища и из неговите светове.

В краткото си слово преди прожекцията на филма, продукция на БНТ и Клас филм, тя избра да говори за паметта и това беше най-естественият избор. Във фоайето на Драматичния театър дойдоха приятели, хора, които познават отблизо Крикор Азарян, дойдоха хора, които са почитатели на неговия театър. Видях някои, които се просълзиха, нямаше неразвълнувани. Тук му беше мястото на този филм и не само защото част от него е снимана в Пловдив, по улиците на Стария град, на Античния театър, по стълбището на първия Коков театър. Тук има хора, които винаги ще направят онзи оборот на главата от 45 градуса, за който говори мъдрецът Азарян, тълкувайки смисъла на един разказ на Екзюпери.

А малко след това в лицето ни плиснаха вълните на морето и „потокът на съзнанието”  пое своя разбъркан път, предизвикан от афоризмите на Вирджиния Улф, селектирани от Арлет Ричи в един сюжет за приятелството. Няма как да не си спомните за филма „Часовете” и за необичайната Никол Кидман в ролята на известната британска писателка. Едва ли навалицата в Камерна зала напомняше кръга Блумсбъри, но любопитството на пловдивчани към представлението на Народния театър бе достойно за подобна, макар и под съмнение, асоциация. Спектакълът е своего рода интелектуално занимание и изпитание за публиката и не само защото сентенциите следват с трудно уловима логика, понякога като че ли сами за себе си – трудно преводима на театрален език е литературата на Вирджиния Улф. Сценографското решение на Чавдар Гюзелев – много лаконично и красиво, подпомага разбирането на смислите и образа на „вълните”, но тук режисьорската намеса се е поизгубила в превода. Спомних си „Малка пиеса за детска стая” и „Приятнострашно” на Яна Борисова /същата тема за приятелството!/ и за великолепните спектакли на Галин Стоев. Е, ако там беше „приятнострашно”, тук е само приятно. Спектакълът на НТ „Иван Вазов” е елегантен, изискан, но ми липсва режисьорът Галин Стоев. Всичко е в ръцете на актьорите и не можем да не им се радваме – и петимата са известни и любими, което не пречи да се чувства известен разнобой в подхода им към този тип драматургия. Най-вярна и убедителна тук, но тя има и опита на работата с Галин Стоев в споменатите пиеси, е Снежина Петрова/Сузан/. Спектакълът доби чуваемост /интонационна понятност/ с нейната поява на сцената. Елегантно-ироничен и премного дистанциран е Юлиан Вергов/Невил/, нищо не го докосва, думите му отскачат като топки на пинг-понг. Мария Каварджикова  пародира образа на журналистката и общественичката Рода и това е непривично спрямо нейните досегашни постижения и някак наивно решение. Рени Врангова се движи опитно в малко или много познато русло, а при Ивайло Герасков киностилистиката е сложила отпечатък, който размива релефа на образа.
Спектакълът е любопитен, мамещ, някаква проба в непознатото е и това вече само по себе си също е достоинство.
                                                                             Пенка Калинкова