ЧЕТВЪРТИЯТ ДЕН

ПРЕДИ/СЛЕД

На миналогодишния  фестивал „Сцена на кръстопът” театър София представи един нов немски автор – Давид Гизелман, на тазгодишния – също един нов немски автор, непоставян у нас – Роланд Шимелпфениг. Тогава си обясних  избора и с любопитството на младия режисьор Крис Шарков към новото и неизвестното. Сега постановчик е Иван Добчев, чийто път през театрите в Пловдив, Хасково до София малко или много сме следили, а и ТР „Сфумато” рядко е пропускала сезоните на „Сцена на кръстопът”, почти не е отсъствала от фестивалния афиш. Заровен в различните сезони, ателиета и програми на театралната работилница, в класиката и в българското, той прави интересна стъпка извън коловоза на обичайните си търсения, интересен опит в една съвременна, модерна драматургия.

На театър трябва да се ходи с любопитство, но не с твърде голяма кошница, препълнена от очакване и надежди. Режисьорът честно ни предупреди: „тази драматургия е малко изпитание за българския зрител”. Тя е фрагментарна, в натрупването на епизоди не винаги има видима логика. Но логика и допирни, и дори пресечни точки  между тези паралелно развиващи се сюжети, буквално в едно легло – добра находка на сценографа  Красимир Вълканов, има. И тя е в желанието на различни хора да променят битието си, да направят някакъв поврат, да кажат „стига, дотук бях, искам нещо ново”. Но зачертавайки, загърбвайки старото, онова „преди”, можем да се окажем в някакво „след”, което не е много по-различно или във всеки случай не е по-добро. Тогава? Няма рецепта. Авторът е ироничен и подвеждащ и това не бива да се пропуска. Ключ към разбирането на неговото отношение дава видеото с бързо превключваните телевизионни канали – така от отрязаните дъхове на поредицата телевизионни водещи се получава едно огромно „а-а-а-а-х” или даже само едно „а-а-а-а”. Така или иначе спектакълът е като реалити шоу или поредица от реалити шоута. С много точен ритъм, зададен от режисьора и постигнат от трупата на театъра. Силно е влиянието на новите технологии в самата структура на творбата  Като контрапункт на младите и не дотам млади, но забързани хора е присъствието и монолозите на Жената над 70-те /в ролята Гергана Кофарджиева/. Тя вече за никъде не бърза, тя от началото до края на действието е свидетел на случващото се и своего рода предупреждение. Да, стряскаща е фразата й за собственото й тяло в огледалото, с която започва и завършва спектакълът: „Беше отблъскващо. Като някаква гъба”. Когато чуваш и осъзнаваш това, което тя казва, по друг начин гледаш дори на красивото младо тяло на Лора Мутишева /Чернокосата жена/. Времето, отпуснато ни тук, на тази земя, не е безкрайно, житейският ни срок не е дълъг и спектакли като „Преди/след” ни напомнят за това.

Завръщането на пловдивска сцена на Гергана Кофарджиева също ни връща към едно „преди”, когато тя беше на върха на славата си. Тук, в Пловдив, се срещнаха с режисьора Любен Гройс, създадоха семейство, роди им се син, тук той направи най-силните, най-паметните си спектакли. Последвалото „след”, след Пловдив, едва ли е било най-щастливото време, заради тежката загуба  и мъка по Гройс и 19-те години, в които актрисата е извън театъра. Но когато слушаш нежния й глас, великолепната й дикция, абсолютното присъствие и артистизъм в ролята и на сцената, разбираш, че има надежда и след „след”. Впрочем, тази надежда се съдържа и в посланието на последния монолог на Жената над 70-те.

Някои от зрителите си излязоха от представлението, но тези, които останахме, ръкопляскахме дълго.


Другото събитие в четвъртия ден на фестивала „Сцена на кръстопът” бе фестивалът СОФИЯ:ПОЕТИКИ. Сигурна съм, че от Камерна зала никой не е излязъл – симбиозата от музика, слово и видео създаваше отлична атмосфера, а поетът Ясен Атанасов се оказа чудесен водещ на поетическия джем сешън.Събитието бе представено и поздравено от известната поетеса и издателка Божана Апостолова.

  
                                                                                         Пенка Калинкова