За „Хамлетмашината” от Хайнер Мюлер, копродукция мужду ТБА – София, Театър „Рампа” – Щутгарт и Национален театър – Люксембург

Директорът на ТБА Митко Тодоров: Ще направя кратък увод. Живият ни контакт е от пролетта насам. Доволни сме, че имахме възможността чрез нашите немски колеги да осъществим този проект, който се подкрепя от Министерството на науката, изследванията и изкуствата на Провинция Баден Вюртемберг. Бих казал, че това е пътят, по който да сме интегрирани в европейското семейство – чрез работната среда. Продуцентът Йохана Нидермюлер и режисьорът Бернхард Ойстершулте са инициатори на проекта. Репетициите започнаха на 15 август. Днес е премиерата. След периода 24-29 септември на игра пред софийската публика, ще заминем за Щутгарт за 10 представления през януари. След това ни очакват различни театрални форуми. През октомври ще се играе в Люксембург. В края на май следващата година ще се играе в град близо до Есен в Германия. Благодарен съм на министър Данаилов, че се съгласи да включи нашата премиера в „Сцена на кръстопът”. Проектът ни не се вписва в репертоара на редовите театри по своята същност и цели.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Бернхард Ойстершулте, режисьор: Много се радвам, че осъществяваме проекта си тук в Пловдив. След седмици репетиции вече мога да кажа, че много добре се чувствах в ТБА – София. Обмисляхме петия си спектакъл от поредицата „Дайте тук хубавия живот” в Щутгарт с колежката си Яна Новакова на тема как да изнесем продукта на европейско равнище. Встъпихме в контакт с Театър „Българска армия” в София, за да пласираме идеята си. Щастливи сме, че директорът Митко Тодоров и Георги Новаков приеха и ни подкрепиха. Този метод на правене на театър не е типичен и за Германия. Най-добре го изрази г-н Митко Тодоров като каза, че ние сме рядко цвете. Не започваме на черна дъска. Винаги имаме представа кой от каква позиция ще говори. След два-три дни репетиции започна да се обособява тежестта на текста към актьорите. Получи се интуитивна игра. Повече се говори на български език, отколкото на немски и английски. Текстът е написан така, че да може да бъде изигран и от един участник, и от стотина. Комуникацията се случва въпреки езика. Имайки предвид развитието на немския театър днес, пиесата е стъпка назад. Днешният немски театър се опитва отново да разказва истории.

Актьорът Леонид Йовчев: На първа репетиция трябваше да дойдем с научен текст. Пиесата няма разпределени роли, а монологичният текст се поделя. Начинът на работа беше по-различен от това, на което съм свикнал. Получих доста опит от работата с чужд режисьор.

Йохана Нидермюлер, актриса: Нашата театрална формация „Тарт продуксион” съществува вече от 10 години. За пръв път решихме в чужбина да направим продукция. Приключение беше какви колеги ще срещнем. Различието между българските и немските актьори е в техните личности. Направи ми впечатление, че българите имат много добра техника.

Андреас Вагнер, драматург: Интересно е, че пиесата е писана наполовина в София. Връзката е Гинка Чолакова. Текстът напуска традиционните рамки. От една страна има тематиката на Шекспировия „Хамлет”, но от друга Мюлер разчупва всичко, което е познато в класическия театър като персонаж и действие. Формата е изключително поетична и чрез нея е описан края на всякакви капиталистически и социалистически култури. „Хамлетмашината” поставя въпроса за интегрираността и как човек запазва идентичността си, когато е на кръстопът. Как човек търси ориентир и се оглежда навред. Вярваме, че текстът е свързан с България. Тук има толкова много политически, икономически и обществени промени. Поради това и личните истории на актьорите бяха важен материал. Пиесата е поставяна от Патрис Шеро и Робърт Уилсън. През 1990г. Мюлер сам е поставял „Хамлетмашината”. Волфганг Рин е използвал пиесата за оперен сюжет. Дори известна рокгрупа е направила песен по нея.

                                                    От пресконференцията със съкращения