Режисьорът Недялко Делчев за театралната акция „Куфарите”

Съавтор на идеята е Адам Джийнс, който пристига в България за представлението утре вечер. Той е независим експерт в големи продукции. Пише за модерната култура и има опит в организирането на рок и алтернативни фестивали. Проектът ни получи подкрепа от Европейския съюз за три години и половина. През 2009г. трябва да се разпространи и в страните около Северно море, евентуално и в Грузия, ако нещата се успокоят, в Констанца, Румъния, ако финансово се заздравят през 2010г. Договор е сключен между „Интеркулт” - Швеция и Драматичния театър в Пловдив. В проекта участват актьори от Пловдивския театър, аз и сценаристът Емил Бонев, и по-скоро визуалният артист Петър Митев, хореографката Боряна Сечанова. Композитор и музикален педагог е проф. Румен Цонев. Проектът възникна като международна копродукция, поради което имахме задължението да не бъде базиран върху текст, а върху визуална и движенческа партитура, за да е по-разбираем за колегите от Западна Европа. Съдържа три части. Първата е процесия, движенческата партитура от Джумаята до площад „Стефан Стамболов”. Стига се до определена зона – инсталацията „Куфарът”. В него е затворено времето между 1944-1989г. Последният документ е последният брой на вестник „Работническо дело” с интересни снимки как се размонтира надписът на сградата на Полиграфическия комбинат. С трезва дистанция и без политизиране да погледнем на историята отстрани. Спектакълът с цялата си музейност е по-скоро ориентиран към младата публика. Тя почти няма представа кои са били наши културни икони през 70-те и 80-те години. Културният пласт е тотално изтрит. Как и по какви причини- нас не ни интересува. Фактът е, че се е случило мимоходом. Три времеви пласта има в спектакъла. Първият е безвремието – хора отникъде, заминават за някъде, минават през пространството, откриват куфара, опитват се да заживеят с него. Наподобяват Радичковия или Бекетовия човек, опитвайки се да разберат защо са в този времеви пласт и продължават нататък. Пристигат с разни неща, важни за тях, и урока, който получават е, че нищо не е важно. Единствено с това, което натрупваме вътрешно, ще продължим напред. Спектакълът няма за цел да формулира поуки, а евентуално да предизвика любопитство и очудни. Главната улица – този своеобразен човешки канал, в който се осъществяват определен тип контакти или може би не. Според мен артистът трябва да се занимава с нарушаването на баналния всекидневен порядък. Това е спектакъл и за средновековния зрител, и за днешния почитател на science fiction каналите. На всеки ще отключи спомени. Хората реагират на съвсем различни неща.
Вторият пласт е човешкият експонат, затворен в Куфара, от началото на 70-те. Образът на човека от това време е олицетворен от героинята на Невена Коканова Тинка („Момчето си отива” и „Не си отивай”). Третият пласт съм аз тук и сега. Съвременният човек. Няма взаимовръзка между пластовете. Идеята за този Музей на социализма е свързана и с 60-годишнината на моя град Димитровград.
Музиката е тази, която изравнява всички хора. Фолклорните мотиви в песните може би ще бъдат изпълнени на Запад – там винаги се впечатляват от фолклорната ни традиция. Има различни по националност музикални парчета в спектакъла, за да няма идентификация какви са хората в Куфара.
Актьорите създават колективен образ. Общ организъм с отделни дялове – те се проявяват съвсем леко, без да сме навлизали в характери и явни конфликти.
Представлението е направено да се играе 7-8 пъти. В Балчик беше първата заявка. Премиера има тук и официално в Истанбул. През 2009-та ще бъде представено в Норвегия, Швеция, Дания, Холандия и Англия. Той е фестивален спектакъл и няма възможност да се играе в конвенциално пространство. Актьорите няма да бъдат замествани от чуждестранни, тъй като проектът представя чисто нашенска времева ситуация.За всяка добра идея давах на актьорите по 20 ст. Разорих се. Все пак актьорът не чувства представлението като свое, ако няма авторско участие в него.

Актьорът Алексей Кожухаров:

Въпреки, че сме колективен образ, всеки си има функция и йерархия. Лукс е в репертоарен театър да ти дадат да експериментираш със себе си. И то без слово. Провокация има за всеки от нас.