Цветана Манева за представлението „Коко Шанел” и силните жени:

Коко Шанел е от хората, които продължават да живеят след смъртта си, благодарение на това, което са направили. Проучването дали съществуват такива пиеси, писани за жени и личности на двайсети век, продължи дълго. С помощта на Георги Тошев открихме сръбската авторка Саня Домазет, която има две пиеси – за Фрида Кало и Коко Шанел. Втората ме интересуваше повече, защото в нея има заложен принцип. След провала на едно от последните й ревюта тече разговор между две жени - в ролята аз и Ася Иванова. Поглед назад от позициите на възрастната Коко и младата Коко, живот, в който тя се отдава напълно на работата си. Всичките успехи, които е имала, не гарантират нейното лично щастие, тъй като е срязала човешкия си параметър. В спектакъла има ровене из интимния й свят, не задълбочено, но безпощадно откровено. За провала на личните си връзки тя трябва да търси причината в себе си. В края на представлението Коко изповядва, че не е имала нито един щастлив ден. Всички продължават да се занимават с достиженията на мъжете, но те са по-агресивна категория, докато жените остават все на втори план. Бях приятно изненадана, че намерихме такава пиеса, изпълнена с конкретни изпълнители. Те визират различни етапи от нейните връзки с баща й, с Немеца, с Херцога на Уестминстер. Представлението е сведено до диалог между двете. Впечатлява ме неистовата енергия на Коко Шанел да се бори в един мъжки свят. Доста консервативният й характер идва от това, че тя е едно селско момиче. Искала е да освободи жената, тъй като счита, че свободният дух и чувството за независимост са заложени в женската природа. Това е довело до разкрепостяване в облеклото – премахване на корсетите, олекотяване на материите и функционалност на женската дреха. И винаги заимства и феминизира мъжкото облекло. И най-вече ме впечатлява с устойчивостта на характера си и безпощадността към себе си. За да се установиш и да те признаят, трябва да заплатиш със себе си. Няма друг начин и цена. Интересувам се и от други силни жени като Екатерина Каравелова, например. Замисляла съм се за моноспектакъл, но на мен винаги ми трябва материален партньор на сцената, за да се получи пряк контакт. Нужно ми е да е написано много лично и безпощадно искрено, за да е отправено към залата като изповед със своите тематични сривове и ирония, с опита да се изтегляш сам за косата. Всички личности, за които заслужава да се напише драматургия, са притежавали такава сила на характера без заблуда и мимикрия.
Имам няколко велики жени предвид, които бих могла да изиграя, достатъчни за два живота. Любимата ми авторка е Маргьорит Юрсенар. Тя има чудесни художествени есета и прекрасни монолози с особена гледна точка върху Клитемнестра, Мария Магдалена, Сафо.
Чудесно може да бъде съчетан психологическият с физическия театър, защото всяко човешко движение е продиктувано от психологически импулс. Това ще видите довечера.