Валентин Ганев за „Валентинов ден”:

Установи се индиректна връзка между Майя Праматарова и Иван Вирипаев. Моята връзка беше с неговата агентка, за да се опитам да го поканя да присъства на Варненския фестивал. Но за съжаление той бе зает със снимането на филм. Драматургът е съвсем млад - около 35- годишен. Информацията ми относно него е взета предимно от интернет сайтове. Създател е на драматургичното и театрално движение „Кислород”, родом е от Новосибирск. Има и авторски филм „Еуфория”, взел награда във Венеция. Драматургът е с актьорско и режисьорско образование и е изключително плодотворен автор. Сегашното представление е посветено на „Валентин и Валентина” - пиеса от 70-те на Михаил Рошчин, която е  съветски вариант на „Ромео и Жулиета”, и е реплика към него. За втори път работя с Явор Гърдев след „Крал Лир” в Народния театър. Изключително ми харесва, че той работи в екип с Никола Тороманов и Калин Николов. Между тях се получава добре сработено допълване, което рядко се среща.
От премиерата насам не сме правили конретни промени, но представлението се затопли, защото все пак е представление за любовта. Целият екип се опитвахме да не се плъзнем към крайности. Имахме задръжки да не влезем в клишета и да не заприлича на сапунен сериал. Досега сме изиграли към 15 представления. Спектакълът е опит за собствено продуциране от страна на Жорета Николова и Светлана Янчева. Ние с Явор се съгласихме именно, защото те ни канят. Мая Праматарова бе направила първичен превод, които после редактирах. За мен е много интересно, че представлението би могло да даде на възрастните хора перспектива назад в миналото, а на младите – жизнена, емоционална и човешка перспектива напред. Пиесата дава възможност за подобно тълкувание.