Разговор за „Макбет” от Уилиам Шекспир, спектакъл на Родопския театър

Режисьорката Диана Добрева: „Макбет” ми беше сред любимите шекспирови пиеси още, докато учех в Колежа „Любен Гройс”. Първият ми откъс беше от „Макбет”, винаги съм харесвала тази пиеса. Не заради темата за властта, която се третира като основна винаги, а по-скоро за криворазбраната човешка справедливост. Докато Макбет на практика печели всички битки, кралят се окичва със славата. Нормалният човешки въпрос е „Защо аз, след като съм отговорен за победата, не съм крал?” Винаги съм мислила, че на света има две справедливости – Божията и човешката. Те страшно много се разминават. Никога не започвам с готово решение – нито като сценография, нито като костюми. Абсолютно всичко е страшно мобилно през цялото репетеционно време. Всяко решение изникваше поетапно. Реших сцената да е празна и всичко да идва и да си отива. Всичко да се променя и да изглежда като колело, както всичко е мимолетно в живота. Мисля, че за да се наредят нещата накрая, трябва да преминат през страхотен хаос. Не харесвам нещата да стават на готово. За мен истината е в пътя на търсенето. Така според мен се случват хубавите и важни неща. В живота често хората грешат. Думата справедливост се обръща днес. Във всяко време се случват гадости.   Човекът е създаден, за да продължава да греши след първоначалния си грях. Тъжно ми е, че хората ходят на театър за развлечение. Аз лично ходя, за да се преобърне нещо в мен. За мен театърът не е място за разтуха. Тъй като има много алтернативни източници. Според мен съвременият човек е свикнал да възприема информация не толкова чрез словото, а чрез образа. Мисля, че можем да въздействаме на зрителя чрез много силни крайни картини. Мисля, че досега не съм била достатъчно смела в театралните си решения. Няма да се поколебая занапред да правя театър с мошни образи. Смятам, че това е бъдещето на театъра.
    За ролята на Макбет преди Любен Чаталов бях поканила директора на Смолянския театър Кръстю Кръстев, но поради многото си задължения той отказа. В момента, предполагам, съжалява. Любен Чаталов беше предложение на Емилия Ованесян, която е леди Макбет.  

Селекционерката Красимира Филипова:
Смятам, че няма такъв режисьор като Диана в момента. Тя се движи встрани от онова, което сме свикнали да гледаме. Нейната специфика е във визията, която предлага. Например сцената с Хеката напомня, че всички сме смъртни. Въпреки че актьорската трупа й е  дадена на готово, тя надмогва това с уникалната си естетика.
 

Директорът Кръстю Кръстев: И аз не мога да повярвам, че отказах тази роля. За този уникален шанс съм си мечтал дълго. Тази пиеса е актьорската ми мечта и непременно трябва да я изиграя. Моята тема вътре е за властта, но не като начин на употреба, а как човекът се променя, оправдавайки се с това, че трябва да упражнява власт.

Актьорът Любен Чаталов: След 15 години извън сцената, мисля, че пораснах за театъра. „Макбет” е класика, защото всеки може да я интерпретира както пожелае. Диана е режисьор, който вижда нещата по различен начин. Актьорът се доверява на режисьора, тъй както се случва при много близки хора.

За „Шест целувки” на Драматичен театър Търговище:

Анна Петрова, автор на пиесата: Автор съм на дванадесет пиеси. Най-хубавото за мен е, че никога не съм се съгласявала да пиша по поръчка, а винаги за това, което мен ме интересува. Без значение дали ще бъде реализирано сега, някога или въобще. Пиша за това, което занимава моето сърце, моите мисли и по начина, по който виждам нещата. Никога не се обвързвам с поети, режисьори и актьори. Приемам поръчки само за драматизации, защото така мога да извадя максималното от даден текст. Като се съгласявам на драматизация върху изключително големи автори.
    По тази пиеса започнаха репетиции в театър в Паневежис, Литва. В театър „София” пиесата се играе под заглавието „Целуни ме”. В нея се визира сегашното общество в  неговите семейни измерения. Хора от различни поколения с различно материално положение се събират за семеен празник. Важното е, че хората малко се обичат, изискват да получат любов и много рядко са готови да дават. Такава любов, за която всеки от нас мечтае. Едно раздрусано съвременно съществуване, в което е малко моралът и всяка  форма на любов е недостатъчна. Единствените сравнително хармонични отношения са между хора на края на живота си. Постарала съм се да не е  песимистично,а да е с хумор. Да могат героите да се усмихват къде от ситуацията, къде от характерите си. Доколкото са моите наблюдения, публиката приема спектакъла с повече усмивки и по-малко тъга. Смятам, че зрителят е нужно да е зареден с голяма доза оптимизъм, валериан и витамини. Не трябва и малкото му енергия да бъде изчерпана. Наблюденията си черпя от живота. Всичко си има цена. Само Божието вдъхновение няма.

Режисьорът Владимир Петков: Текстът ми попадна случайно. Бях в журито на Шуменския фестивал. От всички пиеси, които прочетох, тази ми допадна най-много. Правя текстове, които възбуждат въображението ми. Отвсякъде се опитват да ни убедят, че любовта се лее на потоци. Нашето общество става все по-комерсиално. Фалшивите илюзии, които си създаваме, всъщност ни разрушават идентичността. Трябва да се научим да даваме любов, а не само да изискваме. Пиесата е съставена от шест едноактни части, свързани помежду си. И на края на всяка част има по една целувка.

Театралният директор Петър Петров: Имаме интерес към зрители от широк спектър. Направили сме чувствителен български спектакъл. В Търговище има два фестивала, чрез които ние възпитаваме публиката си. Гостуват ни спектакли от цялата страна и по този начин интересна картина на състоянието на българския театър.

Режисьорът Борислав Чакринов за „Двамата веронци”, ДТ „Адриана Будевска” – Бургас

   Отговорът на въпроса защо „Двамата веронци” е елементарен – защото тази пиеса е с най-малко участници. Трупите ни станаха малки. Шегувам се. В спектакъла играят млади артисти – давам им поле за изява. Поставих за първи път тази пиеса преди 15 години. Случвало ми се е да направя втори вариант, но за пръв път толкова различно. Минах през тежък период от живота си и реших да започна с весело и сантиментално представление. Не чак толкова весело, но надявам се – затрогващо. В ролите на Протей и Валентин са млади момчета – Асен Аврамов и Иван Григоров. На мястото на изпълнителката на Джулия, момичето замина за Америка да учи, е Мила Банчева. Юрий Ангелов, номиниран за „Аскеер”, навлезе в зрелия си период. Рядко ми се случва да си харесам представлението. Струва ми се, че това е добро. Няма как да правиш театър без светът отвън да ти се отразява. Комуникативно представление за болката от загубването на девствеността във всички смисли на думата. Човек се ражда два пъти и винаги е свързано и с болка, и с предателство, и със страх. Музиката е от Бочели до Емил Димитров и братя Аргирови. Шекспир е толкова всеобхватен, че всички ние намираме мястото си вътре в него или поне се опитваме да проумеем и почувстваме заедно с него. Театърът е мястото, където се създават илюзии, че животът може да е по-хармоничен, по-нормален.
Есента ми предстои да правя отново Шекспир – „Както ви се харесва”. Както знаете, трупата на Бургаския театър не е голяма – поддържам 15-16 човека, а младите артисти ги взимат в София. Само с любов се задържат хора.

Сава Драгунчев и Ивайло Димитров за „Красива птичка с цвят зелен”, дипломен спектакъл на студентите от ІV курс АДТ с худ. ръководител проф. Стефан Данаилов:

Това е дипломният спектакъл на нашия клас и събира всички студенти на Стефан Данаилов, за да се покажем в пълния си блясък. Това е и най-дългото ни представление – нашата визитна картичка. Според Карло Гоци „Няма друго средство да отмъстим на публиката, освен като я накараме да ни ръкопляска.” И днес пиесата звучи слушаемо. Чисто търговски да го кажа – в спектакъла има пищни костюми, хореография, музика от известни филми. Всичко се получи органично. Няма излишен елемент. Ръкопляскайте ни.

Режисьорката Росица Обрешкова за „Мостът”, НАТФИЗ „Кр. Сарафов”

Активно участвах при приема на третия клас на проф. Данаилов. Участниците в „Мостът” са от завършващия втори клас. Преподавам с опита си от десетина представления, които съм поставила досега. Направихме три дипломни спектакъла за камерна сцена и един за голяма – „Красива птичка с цвят зелен”, която ще продължи живота си на пловдивска сцена.
Белгийският драматург Лоран Ван Ветер не е много известен у нас. Заглавието „мостът” беше предложено от драматурга на Народния театър Андрей Филипов. Той приятелски ни даде текста. А и вече представлението ни е поканено на „Сцена на четвъртия етаж”. Пиесата е доста интересна, направена с динамично чувство за хумор, деликатно и ужасяващо черно. Това е драматургия, създадена за актьора. Сава Драгунчев и Христо Терзиев я играят с невероятна лекота. Разказва се за двама самоубийци, които се срещат на един мост. Темата е как през непознатия стигаш до себе си и как тази среща те излекува.