ПРЕДИ „ПСЕВДОМОРАЛИТЕ” И „ТАПЕТИТЕ НА ВРЕМЕТО”

 

 

„Псевдоморалите” е по романа на Ингмар Бергман „Лични разговори”, но това не е драматизация на целия роман, а по-скоро сценарий на режисьора Валерий Пърликов по интересуващи го теми и текстове. Или както казва самият постановчик, романът на Бергман е до голяма степен драматизиран тенденциозно. Действието се развива в пасторско семейство, нарушена е целостта на семейството, налице е изневяра с много по-млад мъж, подготвящ се за пастор. Покаянието и изповедта са заместени с „лични разговори”. Препращайки смислово към средновековния театрален жанр „моралите”, представлението проблематизира истината, доброто и злото, отказвайки се от еднозначни решения /оттам и назиданията му са „псевдо”/. Спектакълът използва мултимедийни елементи, оставайки в естетиката на драматичния театър. Представлението е съвместен проект на Фондация „Любен Гройс” – София и Драматичен театър – Ловеч, осъществен с подкрепата на Министерството на културата на Република България.

Валерий Пърликов е ученик на проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев, има докторантура по театрознание, преподава актьорско майсторство в Театралния колеж „Любен Гройс”, поддържа Ателие за сценични стратегии, което има свой сайт.

 

Актьорът Николай Чилов, който изпълнява ролята на Хенрик, преведе смисъла на случващото се на сцената като „клюки под юргана”. Любопитна подробност от работния процес е, че режисьорът е създал предварителните натрупвания у актьорите с прожекциите на 20 филма и прочита на 3 книги. В работата си със своите студенти по актьорско майсторство той използва и по-нетрадиционни техники, като хипноза, медитация, молитва и т.н.

 

С неподправена радост и почит беше посрещната в двора на Драматичния театър феноменалната българска режисьорка и доайен в театралната ни режисура Юлия Огнянова, чийто спектакъл ще видим тази вечер на Голяма сцена. „Тапетите на времето” е замислен още приживе на големия български поет Константин Павлов. След неговата кончина на Юлия Огнянова й е било нелеко да продължи.

Тя си спомни с много топлота за нейните пловдивски периоди. В Пловдивския куклен театър през 60-те години на миналия век, поканена от покойния Ешуа Бело, тя е поставила култовите и етапни за развитието на кукленотеатралното изкуство спектакли „Фригонела” от Евгений Шварц, „Петрушка” по музика на Игор Стравински, „Мистерия Буф” по Маяковски. И тя, и зрителите си спомнят времето, когато в Пловдивския драматичен театър през 70-те години на ХХ век работеха като режисьори тя, Любен Гройс, Иван Добчев...”Ръченица за окарина и бас” и  „Изкачването на Фудзияма” са паметни спектакли. Макар и на солидна възраст/Юлия Огнянова е родена през 1923 година/, тя притежава свежа памет. Разказът й за актьори и художници, съставили културната слава на Пловдив през втората половина на ХХ век, представлява интерес за съвременните поколения и театрални историци.

Тази вечер ще й бъде връчен Паметният приз на фестивала „Сцена на кръстопът”. Сред зрителите на представлението ще бъде и посланикът на Украйна в нашата страна  г-н Виктор Калник.