ПРИСЪРЦЕ ЗА „КОЛЕКЦИЯТА”, ПИНТЪР И БЪЛГАРСКИЯ ТЕАТЪР

 

Да се казва, че спектакълът „Колекцията” е колаж от две пиеси на Харолд Пинтър е невярно, макар че у режисьора Крикор Азарян е съществувало и подобно намерение в началото, казва директорът на ТБА Митко Тодоров. В „Колекцията” ние играем измислени, фалшиви взаимоотношения, докато „Гара Виктория” е радиопиеса, по-близка е до автентичното, документалното, и режисьорът всъщност търси контраста между двете стилистики, додава актьорът Георги Кадурин. Професор Крикор Азарян е майстор в работата си с актьорите, той ги води и развива в отношението им към образа, а не използва това, което е на повърхността. Често млади актьори не харесват школата на анализа, на силната психологическа разработка на характерите, но това е много важно за развитието на собственото им дарование, казва известният актьор. Разговорът продължава върху специфичната  драматургия на нобелиста Харолд Пинтър, който неотдавна почина. За театрите и театралите той е много апетитен и ...много труден – при него има скрито действие, характери...Ако не се постави умно, представлението може да бъде скучно, защото кореспонденцията му със зрителите не е лесна, Пинтър е друг вид ребус, друг вид култура, казва Кадурин.

За популярния актьор Камен Донев работата му в този спектакъл е едно много полезно стъпало. Пиесите на Пинтър изискват силна режисура, иначе спектакълът може да се хлъзне в някаква посока и да стане пошло. Текстът е труден за игра, изисква особено чувство за хумор, изисква пестеливост на средствата... и още - актьорите да не предават спектакъла  след премиерата. Другият сериозен проблем е за партньорството – и Кадурин, и Петър Антонов, и Нети Добрева с партньорството си създават усещане за удоволствие и лекота. Тогава откриваш чара на текста, втория, третия, четвъртия план, казва  Камен Донев. Живеем във време на прочути нищожества и с този проблем на измислените герои с техните дребнави, незначителни, суетни проблеми се занимава и спектакълът. Някои хора няма да разберат смисъла му и така е редно, други ще го харесат...

Българският театър губи много чувството си за вкус, зрителите като че ли се радват повече на повърхностния театър, нашето представление не се поддава на новите явления, включва се в разговора отново Георги Кадурин.