НИКОЛАЙ ЛАМБРЕВ- МИХАЙЛОВСКИ - „Темата за изчезващите чувствителни хора живо ме интересува!”

Няколко са причините, които ме накараха да се върна отново към пиесата на Радзински „Тя без любов и смърт”. Първо в един поток от няколко години аз се занимавам  определено с няколко руски автори от различни поколения. Това е така, поради интереса на теми, емоционалност и възможност за въздействие на нашата публика на базата на едни сюжети, които са ни близки. Това е най-общо казано. Връщам се отново към пиесата  и  защото тя съдържа една тема, която не се измества, не се измива от времето - темата за ценността на мислещия човек. На една порода от хора, представена в пиесата от главната героиня-ТЯ. Една порода от хора, която  ми се струва, че на планетарно ниво намалява. Не казвам, че другата част от населението иска да я „погълне”,  но в крайна сметка това е една порода от редки животни с една определена чувствителност, с един привкус към парадоксалното в живота. С един интерес към въпросите „Защо аз съм такъв?”, „Защо света е такъв” и „Какво мога да променя в него чрез собствения си живот?” В този смисъл едни теми които  като че ли вече потъват в пясъците на бравурното , нервно ежедневие, изпълнено само с  всякакви апокалиптични новини, страхове, заливащи хората и проблеми със съществуването, т.e. темата за духа, който в крайна сметка е нещото, без което ние не можем да си представим, че може да премине денят ни. Всеки по няколко пъти на ден казва по няколко неща, но ми прави впечатление колко по-малко тази дума се споменава. А всъщност дух е онова, което движи  всичко. Казано философски - темата за изчезващите чувствителни хора живо ме интересува. Сегашният прочит на пиесата бих казал, че е доста по-драматичен от онзи, който направих преди повече от 25 години и няма как да не бъде така.  Преводът и решението са съвсем други. Най- важното нещо, около което някакси исках да се завърти диалога чрез този текст на Радзински е това, че неординерният човек винаги има шанс настина да остане забележим за тези, които могат да го открият. Все повече смятам, че  търсенето на  общността в хората е в по-малките групи. В обединението около човека. В свещеното, интимността. Лично аз все повече се отвращавам от голямото зрелище, от голямото общо преживяване, в което  няма индивидуалност. Всичко е един поглед от хеликоптер и само движението на масата може да се отчита като движение на ръжта, погледната от потока на вятъра. Мен ме интересува индивидуалното и затова самия аз се насочвам в  подобно мислене дори в собствения си живот. На избора, на търсене на кръга на онези хора, с които ти можеш да откриеш и формулираш нещата, а не да разчиташ, че ще бъдеш разбран от всички. В този поток на разсъждения вече трябва да кажа, че не вярвам и изобщо не се стремя да бъда харесван дори в работата си от всички. Макар, че човек винаги се надява хората, които се интересуват от споделянето на твореца, да бъдат повече.