СТАЙКО МУРДЖЕВ ТЪРСИ НОВА СТИЛИСТИКА В ПОЗНАТИ ТЕКСТОВЕ

Стайко Мурджев е представител на най-младото режисьорско поколение у нас и не крие  любопитството си към експеримента в работата си  като начин да поддържа  интереса  на  зрителя към театъра. Възпитаникът на Пламен Марков има определено предпочитания към класическите български текстове и доказателство за това  е работата му върху  „Железният  светилник” на Димитър Талев с трупата на Сливенския драматичен театър. Мурджев е категоричен, че това е творба, която го занимава от дълго време.   „Един много български текст, но в същото време той се изкачва, бих казал, на едно европейско ниво, което е някакво  постижение за времето си.Той определено е  от малкото български текстове, за които можем да говорим така, и  защо да не посегнем именно към него, а да поглеждаме встрани към чуждите произведения и автори, без да отричаме, разбира се, техните достойнства и гениалността на някои от тях”, споделя режисьорът. Талев е безкрайно интересен автор за мен, задаващ много въпроси в произведенията си,  които се нуждаят от отговори, казва Мурджев , който по този начин обяснява и защо се е заел със сценичното осъществяване на „Железният светилник”. Пристрастието му към българската класическа драматургия се допълва и от факта,че в момента  поставя на сцена „Николай Хайтов” в Смолян  „Когато гръм удари” от Яворов. Убеден е,че по-често родните ни автори трябва да присъстват в театралния афиш, защото  в днешно време май сме много склонни като народ да се подценяваме, да свеждаме глава пред   чужди идеи, забравяйки собствените си. За  „Железният светилник” режисьорът казва, че е работил в посока на това – представлението да звучи съвременно, но в същото време екипът да остане верен  на авторовия текст, на почти магическия, според него, свят на Талев. В крайна сметка се оказва,че най-трудният момент  за всички е бил да се намери баланса на нещата, който винаги трябва да е на ръба. И режисьорът, и актьорите, не крият удовлетворението си от добрия прием на спектакъла от публиката. Създаден първоначално с адрес младите хора, сега той се радва на зрителска аудитория, която включва хора от различни възрасти. Провокиран от журналистически въпрос, Стайко Мурджев не пропусна да отбележи, че едно от предимствата на театралната реформа, която включва и обединение на театри, дава възможност на твореца за по-голям избор при подбора на актьорите, които всъщност стават и негови съмишленици в реализацията на един проект.


                                                                         Янко Атанасов