10.09.08 Куфарите

10 септември, 17.30 ч. Театрална акция от Джумаята до площад „Централен” - премиера
 
Драматичен театър Пловдив: „Куфарите”
 
Авторски спектакъл на:  Недялко Делчев
 
Съсценарист: Емил Бонев. Музикално оформление Румен Цонев
 
Сценография: Петър Митев
 
Участват:
Елена Кабасакалова, Мария Станчева, Петър Тосков, Ивайло Христов, Георги Вачев, Троян Гогов, Алексей Кожухаров.
 

 

 

 

...куфари, скитници, съкровища, една попрезряла хубавица, фокуси, магии, забравени истории и вещи – един малък пътуващ, макар и бавно, панаир...

Куфарът е движение...Грабваш го и...Някога всеки уважаващ себе си мъж е имал куфар. Нещо, в което да си стегне багажа, и да си тръгне от някъде...Куфарът е другото име на пътя...Куфарът е увехнало платно в очакване на вятър.

Обаче прилича и на котва. Пълен е с /уж/ важни неща. Неща, които ни свързват с миналото. Куфарът е мост от сега към онова, с което още, а навярно и завинаги, ще сме свързани. Баластът на миналото. Тежи. И трябва. Инак ще се преобърнем. Ще се удавим. Инак сме от никъде и за никъде.

Куфарът е трюм на кораб, корем на кит, нещо тъмно и голямо, скришно и мамещо. И плашещо. Там са скатани, пласт подир пласт, бивши мечти, жени, поеми... Хербаризирани фантазии, срещи, раздели, възходи, провали...Там е истината за нас. Тази, която само ние си знаем. Или не искаме да знаем.

Куфарът е саркофаг с мумицифирани спомени. Пантеон на постепенно митологизираните случайности. Нафталинена памет. Нашият малък собствен кивот.

Куфарът е куче. Той ни пази от ужаса да сме празни, сами и нелюбими. Той ляга на коленете ни и ни разтваря малък свят, който прави големия извън нас по-поносим.

Куфарът е мирисът на параходи и железници. Belle Epoque. Широкополи шапки и тънки глезени. Колосани яки и бомбета. Подаръците от чужбина. Румънски „Кент”. Югославски цигари-дъвки. Съветски самовар и тюбетейка. Дънки. „Тоблерон”. Шарени найлонови торбички...

Куфарът е доказателството, че сме били. И тук, и там.

Недялко Делчев